Решение № 261029 от 29.07.2021, Районен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 261029 29.07.2021 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:

Председател: Невена Ковачева

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева гражданско дело № 616 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Хермес ауто груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Яворов, бл.

73, вх. А, ет. 5, ап. 10, представлявано от С.С.К., срещу „Местек“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 75, вх. А, ет. 9, ап. 57, представлявано от А.А.А., и срещу О.А., ЛНЧ **********, с искане за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 10496,35 лева, представляваща сбор от дължимите и неплатени суми по договор за оперативен лизинг № ***/21.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.08.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.

Посочено е, че претенцията се състои от следните суми: 1377 лева, представляваща остатък от месечно лизингово възнаграждение за месец 02.2020 г.; 1937 лева месечно лизингово възнаграждение за месец 03.2020 г.; 1008,89 лева платен от ищеца пътен данък на автомобила за 2020 г.; 434,88 лева направени от ищеца разходи за локализиране и транспортиране на автомобила; 100 лева платени от ищеца глоби, наложени с електронни фишове; 2877,60 лева направени от ищеца разходи за обслужване и ремонт на автомобила; 1937,54 лева дължимо лизингово възнаграждение за месец 04.2020 г.; 178,62 лева направени от ищеца разходи за ремонт на автомобила (ремонт на преден капак и предна броня); 197,17 лева направени от ищеца разходи за ремонт на автомобила (ремонт на предна дясна врата и задна дясна врата); 447,10 лева начислена неустойка поради просрочието на цитираните по-горе месечни лизингови възнаграждения за периода от падежа на задължението до 27.07.2020 г., от която 82,46 лева върху остатъка от месечното лизингово възнаграждение за месец 02.2020 г. за просрочие от 164 дни, 164,92 лева върху месечното лизингово възнаграждение месец 03.2020 г. за просрочие от 134 дни, 199,72 лева върху месечното лизингово възнаграждение за месец 04.2020 г. за просрочие от 103 дни.

Твърди се, че на 21.05.2018 г. между

„Хермес ауто груп“ ЕООД като лизингодател и „Местек“ ЕООД като лизингополучател е сключен договор за оперативен лизинг № ***. По силата на този договор страните са се съгласили, че лизингодателят ще предостави за ползване на лизингополучателя срещу изрично уговорено в договора месечно лизингово възнаграждение следния свой собствен автомобил, а именно Cadillac CTS-V 6.2L, рама 1G6A85S69GO139682, с рег. № ***.

Договорът е бил сключен за срок от 37 месеца, считано от датата на подписването му, с краен срок на плащане на всички месечни лизингови възнаграждения от лизингополучателя 21.06.2021 г. Ищецът е предоставил за ползване лизинговия автомобил на ответника, ведно с всички негови документи и принадлежности, за което обстоятелство между страните е бил подписан приемо-предавателен протокол от 29.05.2018 г. От месец февруари 2020 година ответното дружество не изпълнявало поетите с договора задължения за заплащане на месечно лизингово възнаграждение и пътен данък за автомобила. Отделно от това в тежест на ищцовото дружество са били наложени глоби с електронен фиш за нарушения на Закона за движение по пътищата - управление на автомобила със скорост над допустимата по закон за съответния пътен участък, които са дължими от ответното дружество съгласно договора и общите условия към него. Ответникът – физическо лице се е подписал върху договора за лизинг в качеството си на солидарен длъжник.

Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

Ответните страни чрез процесуален представител са посочили, че исковете са неоснователни. Изложено е, че ищецът е иззел неправомерно лизинговия автомобил от ответника през март 2020 г. преди прекратяване на договора, поради което той е бил лишен от възможност да го ползва.

Направили са възражение за нищожност на клаузата на т. 8.9 от договора, тъй като предвижда изключително тежка санкция при минимално закъснение за плащане на лизингови вноски. Ищецът не е имал право да изземва автомобила и поради обявеното извънредно положение и нормата на чл. 6 ЗМДВИП. Ето защо ищецът е неизправна страна по договора.

Сочи, че на основание чл. 87, ал. 4 ЗЗД договорът между страните не е развален, тъй като неизпълнената част от задължението е незначителна.

Изложени са доводи за недължимост на претендираните суми за възстановяване на щети, тъй като автомобилът е застрахован със застраховка пълно каско.

Ответникът

– физическо лице е направил възражение за нищожност на договора за лизинг поради липса на съгласие, като причина за това е обстоятелството, че А. е *** гражданин и не разбира български език.

Молят съда да отхвърли исковете.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 345, ал. 1 и чл. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Не се спори между страните, че на 21.05.2018 г. „Хермес ауто груп” ЕООД и „Местек“ ЕООД са сключили договор за оперативен лизинг с предмет лек автомобил Cadillac CTS-V 6.2L, рег.

№ ***. Договорът е сключен за срок от 37 месеца. Уговорена е наемна цена на месец 990,65 евро. Договорът е обезпечен с поръчителството на О.А.. В чл. 2.3 е предвидено, че лизингополучателят е длъжен да заплаща консумативни разноски, свързани с обикновеното ползване на автомобила, а необходимите ремонти се извършват за сметка на лизингодателя, освен ако повредите не са причинени умишлено. В този случай клиентът е длъжен да обезщети Хермес за всяка щета на автомобила, за която не е получено застрахователно обезщетение. Посочено е, че при предаване на автомобила се съставя приемо-предавателен протокол, в който се описва състоянието му. Посочено е, че всички разходи по застраховката на автомобила са за сметка на клиента. В чл. 5.5 страните са договорили, че при забава в плащането до 7 дни клиентът дължи неустойка за забава в размер на 10 % годишно плюс основания лихвен процент върху всяка просрочена сума, а при забава с повече от 7 до 15 дни дължи неустойка в размер на 30 % от дължимата лизингова вноска плюс основния лихвен процент. При забава с повече от 15 дни размерът на дължимата неустойка става 50 %, а при забава повече от 22 дни – 100 %. Посочено е в чл. 9.4, че клиентът е длъжен да ползва автомобила съобразно действащите закони, като в противен случай дължи заплащане на наложените му глоби.

Предвидено в чл. 10.3 от договора е, че при неплащане на три поредни месечни лизингови възнаграждения клиентът е длъжен да предаде на лизингодателя автомобила за провеждане на превантивна инспекция, като при непредаване на автомобила в 2-седмичен срок за Хермес възниква право незабавно да локализира, изземе и транспортира автомобила, като разходите за това са за сметка на лизингополучателя. Приложен е и погасителен план към договора за лизинг.

От представения приемо-предавателен протокол от 29.05.2018 г. се установява, че дружеството ищец е предало на ответника процесното ППС.

Представени са електронни фишове за налагане на глоба за нарушения на 02.04.2019 г. и 20.12.2019 г. в размер на по 50 лева, като са представени платежни нареждания, установяващи плащането на глобите, всяка в размер на 35 лева. Приложени са фактури за извършени ремонтни дейности по автомобила, издадени на 10.04.2020 г. и 29.05.2020 г., както и платежни нареждания от 15.04.2020 г. и 09.06.2020 г., от които се установява, че сумите са заплатени по банков път. Установява се от приложено платежно нареждане от 09.06.2020 г., че ищцовото дружество е заплатило данък за процесното МПС за 2020 г.

Представена е разписка, видно от която ищцовото дружество е заплатило на С.Н. сума в размер на 434,88 лева възнаграждение за локализиране и транспортиране на автомобила на 13.03.2020 г. С.Н. е разпитан и като свидетел, като е потвърдил, че изземането на автомобила е станало на 13.03.2020 г. от паркинг в кв. Манастирски ливади в София. Присъствали собственикът на „Хермес Ауто Груп” ЕООД, и *** – млад мъж, О..

Той сам предал ключовете и талона на автомобила, взел си багажа. Нямало никакви възражения от негова страна. Автомобилът бил в трагично състояние. Натоварил автомобила, защото светели всички видове лампи за обслужване, поради което било рисково прибиране на собствен ход. Свидетелят закарал автомобила до офиса на дружеството в ж. к. Яворов в София.

С нотариална покана, връчена на ответното дружество на 19.08.2020 г., дружеството ищец е развалило договора за лизинг поради неплащане на лизинговите вноски, считано от м. февруари 2020 г.

От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза се установяват направените плащания от страна на ищеца, касаещи процесния автомобил. Вещото лице е посочило, че фактурите от 10.04.2020 г. и 29.05.2020 г., отразяващи извършено плащане за ремонт на автомобила, са заплатени, както и са реално заплатени глобите по фишовете и данъка за 2020 г. Изчислена е дължимата неустойка по просрочените вноски по договора в размер на 447,10 лева.

Поради така обсъдените доказателства следва да се приеме, че страните са били валидно обвързани от облигационна връзка по повод сключен договор за оперативен лизинг, по силата на който ищецът е предоставил на ответното дружество срещу възнаграждение за временно ползване автомобил Кадилак за срок от 37 месеца, а лизингополучателят е следвало да заплаща на падежа, уговорен в договора, ежемесечно лизингова вноска с размер 1937,54 лева, както и да заплаща дължимите за автомобила застрахователни премии по застраховки Каско и Гражданска отговорност (чл. 4.1 от договора), да заплаща годишния местен пътен данък за автомобила (чл. 3.4 от договора), да заплаща необходимите суми за ремонт на автомобила, за поддръжка и разходи, касаещи ежедневното му ползване (чл. 2.3 от договора). Ответникът е следвало да заплаща и глоби, наложени му поради нарушение правилата за движение по пътищата (чл. 9.4 от договора). Установява се от представения приемо-предавателен протокол от 29.05.2018 г., подписан от двете страни, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде процесния автомобил на ответното дружество за ползване. Ответникът обаче не е доказал, че е изпълнил своите задължения да заплаща своевременно дължимите месечни лизингови вноски за м. 02.2020 г. в размер на 1377 лева (частично заплатена), както и за месеците 03.2020 г. и 04.2020 г. в размер на по 990,65 евро (съгласно приложения към договора погасителен план), равняваща се на сумата 1937,54 лева.

Соченото от ответника основание за недължимост на сумите – автомобилът е бил иззет, поради което не е бил ползван, съответно не се дължи наемна цена, е неоснователно.

Действително, установено по делото чрез събраните гласни доказателства е, че автомобилът е иззет от лизингополучателя на 13.03.2020 г., след което същият не го е ползвал. Хипотезите на изземане на автомобила от лизингодателя са уредени в чл. 10 от договора, като в чл. 10.3.4 изрично е посочено, че за целия период на превантивна инспекция клиентът е длъжен да заплаща месечното лизингово възнаграждение. Освен това договорът е прекратен едва на 18.08.2020 г., когато е връчена нотариална покана на представител на ответното дружество, поради което и до тази дата то е дължало уговорените с договора лизингови вноски.

Съдът намира за неоснователно възражението на О.А., че договорът е нищожен поради липса на съгласие, доколкото същият не разбира български език. Следва да се отбележи, че договорът е съставен на два езика – български и английски, като е подписан от А. без възражения. Същият очевидно е бил запознат с клаузите му, тъй като в качеството си на управител на ответното дружество редовно е погасявал задълженията по него точно и в срок в периода 25.05.2018 г. – 04.03.2020 г., както и е ползвал лично автомобила до 13.03.2020 г. Поради това и не може да се приеме тезата, че не е имал воля и намерение да се обвърже с договора, след като го е изпълнявал.