Решение № 594 от 07.11.2019, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1294/2019
- Вид
- Решение № 594
- Подписан
- 07.11.2019
- Състав
- НИКОЛАЙ ИЛИЕВ УРУКОВ, ДАНИЕЛА КАРОЛОВА ТЕЛБИЗОВА ЯНЧЕВА, АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 594 /07.11.2019 г. Година 2019
Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І
Граждански състав
На девети октомври Година
2019 в публичното заседание, в следния състав:
Председател: даниела телбизова - янчева
Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА
Прокурор като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ въззивно гражданско дело № 1294 по описа за 2019 година.
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на Р.Д.Б., подадена чрез адв. С.Б., против решение № 67 от 31.05.2019 г., постановено по гр.дело № 95/2019г. на Гълъбовския районен съд.
Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че е неправилен изводът на съда, че дисциплинарно-наказващият орган е узнал за дисциплинарните нарушения на въззивницата едва на 02.08.2018 г. с получаване на одитния доклад , посочвайки, че преди това е имало само индиции, но не били конкретизирани от обективна и субективна страна. Излага подробни съображения. Намира, че в обжалваното решение съдът е достигнал до извода, че всички дисциплинарни нарушения са подробно мотивирани в обжалваната заповед, поради което тя отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, но установените нарушения не са индивидуализирани по време на извършване. Още повече, посочените в обжалваната заповед нарушения не следвало да се разглеждат по същество. Счита, че неправилно е решението на съда приемайки, че тя е извършила системни нарушения на трудовата дисциплина.
Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и уважи предявените искове, както и да й присъди разноските пред двете съдебни инстанции.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна „Уникредит Булбанк” АД – гр. С. чрез пълномощника си адв. А.М., взема становище, че не признават въззивната жалба и считат, че твърденията на жалбоподателя са неоснователни и недоказани, а жалбата е бланкетна и немотивирана, изложени са голословни твърдения за пороци на съдебния акт без никакви нови, нито съществени мотиви. Самите твърдения на жалбоподателя не били неоснователни, немотивирани и не се подкрепят от събраните по делото доказателства и от закона. Излагат подробни съображения по всички оплаквания в жалбата. Считат, че решението не е нито нищожно, нито недопустимо, нито неправилно, а е постановено при спазване на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано.
Молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло въззивната жалба и да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд , както и да им присъди разноските в производството вкл. и платения адвокатски хонорар.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да се разгледа по съществото си относно нейната материална основателност.
Въззивникът Р.Д.Б., редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. С.Б., който взема становище, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това. Молят за присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.
Въззиваемият “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД гр.С., редовно призовани, не изпращат представител. Чрез процесуалния си представител адв. А.М. са депозирали по делото подробна писмена защита /писмени бележки/, с които молят решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в същата писмена защита с вх. № 15.10.2019 год. по съществото на делото. Молят и за присъждане на направените по делото разноски, като размерът на адвокатското възнаграждение следвало да бъде определен и съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Ищецът Р.Д.Б. в исковата молба твърди, че е работил по трудово правоотношение като е работил по трудово правоотношение като “Директор на филиала” във филиал гр.Раднево. По делото действително не е спорно, а се установява и от представеното ЛТД на жалбподателката, че същата е работила в ответното дружество-банка на длъжността “Директор на филиала” в гр.Раднево към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение.
Страните не спорят и относно задълженията, които въззивницата е имала, произтичащи от длъжността, която е заемала, и които са подробно разписани в подписаната от въззивницата длъжностна характеристика.
По делото пред първостепенния съд са били допуснати и събрани и съответните гласни доказателства:
От показанията на свидетелите А.Я.Б.– „Старши вътрешен одитор“ в „УниКредит Булбанк“ АД, М.Б.С.– „Мениджър във вътрешен контрол“ в „УниКредит Булбанк“ АД и Е.Г.М.– служител в „Оперативен контрол“ в „УниКредит Булбанк“ АД, се установява, че в централата на банката е постъпила информация за злоупотреба с финансови средства от служител във филиал Раднево, заради което тримата свидетели са били изпратени да извършат проверка на място.
Тримата свидетели са посетили филиала на банката на 27.06.2018г., като са разговаряли с всички служители, включително с въззивницата, запознали са се с начина на работа на всички служители и са иззели нужната документация. Целта на проверката била да се изяснят причините, поради които се е стигнало до присвояването на средства от страна на служител от филиала. Присвоените средства били в много голям размер – над 450000,00лв., заради което трябвало да се установи дали служителката, която е признала, че ги е присвоила, не е имала и съучастник. Основна задача на проверката била да се установи механизма на контрол върху работата на служителите, както и дали се спазват вътрешните заповеди за работата на банката. Установено било, че издадената от въззивницата заповед за разпределяне на отговорностите и контрола на служителите във филиала не отговаряла на нужните изисквания – на първо място не били ясно разпределени отговорностите и по този начин никой не носел отговорност за неупражнен контрол, от друга страна, заповедта била със стара дата, като името на новоназначена служителка било допълнено впоследствие. В резултат на тази заповед при установена липса на контрол не можело да се вмени отговорност на никой от служителите. Същевременно били установени случаи на неупражнен контрол върху банковите операции във филиала. Освен това на всички служители във филиала са били извършвани внезапни проверки по правилата за работа в банката.
Тези проверки е трябвало да бъдат извършвани минимум веднъж в месеца, като проверяващи са служител „мениджър оперативна дейност“ (МОД), който е идвал от Стара Загора и директора на филиала – въззивницата. Тъй като в помещенията на филиала имало видеонаблюдение, при преглеждане на видеозаписите свидетелите установили, че при извършените проверки въззивницата не присъствала, а проверките били извършвани само от служителя МОД. Въпреки, че въззивницата не присъствала, тя се подписвала на протоколите за проверките. Свидетелите подробно описват технологията на проверката, която може да се проследи и на видеозаписа – когато служителя МОД започне проверката, съответният служител на филиала приключва работата си с клиенти, генерира касови справки, от които се вижда каква е наличността на касата. След това се изброяват всички средства в касата на служителя и в т.н. огледална каса – каса в трезора на банката, в която се съхраняват средства на съответния служител, които са над определения за съхранение в касата на работното му място размер. Когато се преброят средствата, се съставя протокол, който се подписва от проверяващите. За ревизиите на дати 27.02.2018г., 16.03.2018г., 13.04.2018г. и 16.05.2018г., за които са запазени видеозаписите, е установено, че въззивницата физически не е присъствала при броенето на парите, а само се е подписала на протоколите. Тези обстоятелства, както и другите нарушения, за които е наказана въззивницата, са били установени от свидетелите при обстойната проверка на цялата документация и на видеозаписите, която проверка не е била само в деня на посещението на филиала в Раднево, а е продължила в централата на банката до издаването на одитния доклад. При посещението си във филиала, след като свидетелите са разговаряли с въззивницата относно принципните положения за работа в банката, тя е била помолена да подаде писмени обяснения, в които да повтори това, за което са разговаряли със свидетелите. Тези писмени обяснения не са й били искани по реда на чл.193 от КТ, не са били искани писмено, нито са визирали конкретни дисциплинарни нарушения. При проверката било установено също, че при една от транзакциите, при които са присвоени средства от служителката Кица Иванова, е бил използван потребителският идентификатор (парола) на въззивницата. Задачата на проверката била да установи дали въззивницата не е била съучастник при присвояването или паролата е използвана неправомерно. Макар да било установено, че паролата е използвана неправомерно, това било нарушение от страна на въззивницата, която имала задължение да опази паролата си, за да не бъде използвана от друго лице. В банката имало изрични правила относно паролите на служителите – от какви символи се състоят, на какъв период е задължително да бъдат сменяни и как следва да се съхраняват. Тези правила не били спазени от въззивницата.
Проверката на свидетелите е приключила с Одитен доклад, съставен на 02.08.2018г. и изпратен до широк кръг от хора, на първо място на изпълнителните директори на банкакта. Въз основа на този одитен доклад се е сформирал дисциплинарен комитет, който да обсъди констатираните с доклада нарушения на съответните служители и налагането на съответни наказания. Когато свидетелите са били във филиала в гр.Раднево на 27.06.2018г., те не са имали информация за конкретни дисциплинарни нарушения на въззивницата и заради това не са ги коментирали с нея. Предмет на обсъжданията между свидетелите и въззивницата били принципни въпроси за работата на банката, за които принципни въпроси тя е написала и първоначалните си обяснения. Изпълнителните директори на банката са били уведомени за конкретните дисциплинарни нарушения на въззивницата едва с Одитния доклад от 02.08.2018г., макар да са знаели за присвояването на средства по-рано. Свидетелите са установили сериозни пропуски на въззивницата при извършването на контрол, който е подробно описан във вътрешните документи на банката. Въззивницата не е участвала в извършването на такъв контрол, тъй като е делегирала правомощията си на служителите. Контролни функции са били предоставени на служителката Кица Иванова, която още от 2016г. е била определена като рисков служител. Установено било, че същата има финансови задължения и е в състояние на трайна неплатежоспособност. Това обстоятелство е било съобщено на въззивницата, за да може тя да засили контрола си върху този служител. Въпреки това, на рисковия служител са възложени най-големи отговорности във филиала. Присвояването на толкова голяма сума от служителката Кица Иванова е станало чрез измамни транзакции през последните три години и едва в последните десет дни преди установяването на присвояването – чрез вземане на пари от касата. Поради тази причина при извършването на проверка на касовата наличност на служителката през месец май 2018г., не е било установено несъответствие.
При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:
Въззивната инстанция приема, че заповедта, с която на жалбподателката Б. е било наложено дисциплинарното наказание “уволнение” е незаконосъобразна и немотивирана поради следното:
Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55b6d323-a3ec-4ad2-a557-014b308323c6