Определение № 19311 от 25.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19311 гр. София, 25.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110107201 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Л. И., ЕГН **********, с адрес в адрес, чрез адв. П. Ж. Ж., срещу фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление адрес.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество са били сключени няколко договора за потребителски кредит. Твърди, че на 09.03.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 202203090106290108, по силата на който ответникът му е предоставил паричен заем в размер на 2 000 лева, при срок за връщане 18 месеца, посочен ГПР 48,84% и ГЛП 40,44%. Сочи, че в договора е било предвидено задължение кредитополучателят да предостави гаранция по кредита до края на следващия ден от сключването му, като при непредставяне на такава гаранция е уговорена неустойка в размер на 2 556 лева, платима заедно с погасителните вноски. Твърди още, че на същата дата е бил сключен и договор за предоставяне на гаранция с ********* ООД, по силата на който гарантът следвало да издаде гаранция в полза на ответника, а ищецът да заплаща възнаграждение в размер на 135 лева месечно, събирано заедно с вноските по кредита от ответното дружество.

Ищецът твърди, че на 26.05.2022 г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 202205260825440005, под формата на кредитна линия в размер на 500 лева, със срок 1 година и възможност за продължаване, при посочени ГЛП 40,60% и ГПР 49,09%. Поддържа, че и по този договор е било предвидено задължение за предоставяне на гаранция в размер на 1 000 лева, както и неустойка при неизпълнение на това задължение, начислявана по договорно определен дневен механизъм и платима месечно с погасителните вноски. Твърди, че във връзка с този кредит е бил сключен и договор за предоставяне на гаранция с ********* ООД, по който възнаграждението за гаранта също било разсрочено и събирано чрез ответника.

Ищецът твърди още, че на 06.06.2022 г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 202206061248080059, по силата на който му е предоставен заем в размер на 3 200 1 лева, при срок 24 месеца, ГПР 49,21% и ГЛП 40,69%. Сочи, че и този договор съдържал задължение за предоставяне на гаранция, съответно клауза за неустойка при непредставянето в размер на 4 728 лева, платима с погасителните вноски. Твърди, че във връзка с този кредит е бил сключен и договор за предоставяне на гаранция, по който ищецът следвало да заплаща възнаграждение в размер на 218 лева месечно.

Ищецът твърди, че на 31.01.2023 г. е сключил с ответника и Договор за потребителски кредит № 202301310849310059, по силата на който му е предоставен заем в размер на 3 000 лева, при срок 12 месеца, ГПР 49,72% и ГЛП 41,05%. Сочи, че и по този договор е било уговорено задължение за предоставяне на гаранция, както и неустойка при непредставянето в размер на 2 436 лева. Твърди, че на същата дата е бил сключен договор за предоставяне на гаранция с ********* ООД, по който възнаграждението за гаранта било 193 лева месечно, платимо с погасителните вноски. Ищецът твърди, че към четвъртия договор е сключен и анекс, с който част от главницата по четвъртия кредит е използвана за погасяване на задължения по третия договор, а остатъкът е преведен по банкова сметка на ищеца.

Ищецът поддържа, че общо предоставените му от ответника суми по договорите възлизат на 5 940,62 лева, а общо извършените от него плащания към ответника възлизат на 5 989,21 лева. Сочи, че е заплатил повече от получената главница, като разликата възлиза на 48,59 лева, съответно 24,84 евро.

Ищецът твърди, че договорите за потребителски кредит са недействителни на основание чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в тях ГПР не отразявал действителния общ разход по кредита. Според ищеца възнагражденията по договорите за гаранция, както и неустойките за непредоставяне на обезпечение, представлявали скрит разход по кредита, който бил известен на кредитора, икономически обусловен от кредита и следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР. Ищецът твърди, че фирма и ********* ООД са свързани лица, че договорите за гаранция не целят реално обезпечаване на кредита, а заобиколно оскъпяване на потребителския заем, както и че неустоечните клаузи имат санкционен и оскъпяващ характер, несъответен на присъщите функции на неустойката.

Поддържа още, че е налице нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото реалният разход по кредитите надхвърлял допустимия от закона максимален размер.

С оглед на изложеното ищецът моли съдът да осъди фирма да му заплати сумата 24,84 евро, равностойна на 48,59 лева, представляваща платена без основание сума над получената главница по недействителни договори за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника фирма. Ответникът изразява становище за допустимост на предявения иск и заявява, че признава исковата претенция по смисъла на чл. 237, ал. 1 ГПК. Ответникът не оспорва предявения иск по основание и размер, но прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Поддържа, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, че по идентични казуси съществува обилна и трайна съдебна практика, както и че при договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл. 38 ЗАдв., съдът 2 следва да определи възнаграждението съобразно действителната сложност на делото, без механично обвързване с минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Ответникът моли съобщенията и съдебните книжа да му бъдат връчвани чрез профила на дружеството в Системата за сигурно електронно връчване към Министерството на електронното управление.

При така изложените твърдения съдът приема, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал.

4 ЗПК, за връщане на платена без основание сума в размер на 24,84 евро, равностойна на 48,59 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните са били сключени твърдените договори за потребителски кредит, че ищецът има качеството потребител, а ответникът качеството кредитор по смисъла на ЗПК, че ответникът е получил процесните плащания, че общо полученото от ответника надхвърля предоставената на ищеца чиста стойност на кредита.

В тежест на ищеца е и да установи релевантните факти, на които основава твърдението за недействителност на договорите, включително твърдяното невключване на разходи, свързани с гаранциите и неустойките, в общия разход по кредита и в ГПР.

В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да установи наличието на валидно правно основание да получи и задържи претендираната сума, съответно действителността на договорните клаузи, изпълнението на задълженията му по ЗПК, правилното определяне и посочване на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, както и всички положителни факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В тежест на ответника е и да установи факти, които биха изключили, погасили или изменили претендираното от ищеца вземане, ако такива се поддържат.

С оглед направеното от ответника признание на иска, съдът намира, че между страните не се очертава спор относно допустимостта, основанието и размера на исковата претенция. Съдът обаче съобразява, че към настоящия момент не е налице изрично искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на ищеца се изпрати препис от отговора на ответника.

Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между ищеца и ответника са били сключени описаните в исковата молба договори за потребителски кредит, че ищецът е извършвал плащания към ответника във връзка с тези договори, че предявеният иск е за сумата 24,84 евро, равностойна на 48,59 лева, както и че ответникът признава исковата претенция по основание и размер.

Като спорни по делото, доколкото съдът дължи служебна преценка по потребителския характер на правоотношението и по императивните правила за защита на потребителя, остават правните въпроси относно действителността на процесните договори и клаузи, 3 относно включването на разходите за гаранция и неустойките в общия разход по кредита, относно съответствието на договорите с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК, както и въпросът относно дължимите разноски, включително направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представените с исковата молба писмени доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на предмета на спора, поради което следва да бъдат приети. С отговора на исковата молба не са направени доказателствени искания, налагащи събиране на други доказателства. Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде обсъдено при постановяване на крайния съдебен акт, с оглед изхода на спора, представените доказателства за разноски, действителната фактическа и правна сложност на делото и относимите правила за определяне на адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че с оглед направеното от ответника признание на иска, ако желае постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, следва да заяви изрично такова искане най-късно в първото по делото открито съдебно заседание.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.07.2026г. от 10:00ч, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК

ДА СЕ ВРЪЧВАТ съобщенията и съдебните книжа на ответника фирма чрез заявения от него профил в Системата за сигурно електронно връчване към Министерството на електронното управление, доколкото това е технически възможно и съответства на приложимия ред за електронно връчване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5