Решение № 402 от 27.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Търговско дело № 20215300900789 по описа за 2021 година

Производството е образувано по обективно съединени искове на Р. К. и Б. К., чрез своята майка и законен представител - Р. К. срещу застрахователна компания „АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС“ АД, с които се претендира заплащане на следните обезщетения за неимуществени вреди: 1. на Р. К. - сумата от 90 000 евро, следствие от смъртта на сина й - Б. К.; сумата от 92 500 евро, следствие от смъртта на майка й Е. Г.; сумата от 70 000 евро, следствие от смъртта на сестра й М. Г. и сумата от 70 000 евро, следствие от смъртта на сестра й Х. Г.; 2. на Б. К.: сумата от 70 000 евро, следствие от смъртта на брат й - Б. К.; сумата от 49 000 евро, следствие от смъртта на баба й Е. Г.; сумата от 50 000 евро, следствие от смъртта на леля й М. Г. и сумата 50 000 евро, следствие от смъртта на леля й Х. Г., всички породени от настъпило на ***г. пътнотранспортно произшествие на автомагистрала „***” на ***, причинено виновно от Д. К., при управление от него на миниван „***” с *** регистрация № ***, за което е осъден с влязла в сила на 23.10.2019г. Присъда № 93 от 07.10.2019г. по НОХД № 1516/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Ищците посочват, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, автомобилът „***” бил застрахован при ответното дружество по полица със срок от 01.01.2018г. до 30.09.2018г. Кореспондент за уреждане на претенции в Република България, бил „Алианц България”АД – гр.София пред когото била образувана щета № 1050/20/217/500003. С писмо от 22.06.2020г. „Алианц България“ АД в качеството си на кореспондент, на застрахователна компания „АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС“ АД определил обезщетения за вреди както следва: 1. на ищцата Р. К. общо 27 500 евро от 1 които: за смъртта на майка й Г. Е. - 7 500 евро; за смъртта на сина й Б. К. - 10 000 евро; за смъртта на сестра й Г. М. - 5 000 евро; за смъртта на сестра й Г. Х. - 5 000 евро; 2. на ищцата Б. К. общо 6000 евро от които: за смъртта на брат й Б. К. - 5000 евро; за смъртта на баба й Е. Г. – 1000 евро. На тази ищца било отказано присъждане на обезщетение за смъртта на лелите й М. Г. и Х. Г..

Така определените суми били заплатени на двете ищци, но покривали само частично претърпените от тях неимуществени вреди, породени от смъртта на близките им роднини. Предвид това ищците претендират да бъде осъдено ответното дружество в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на виновния водач, да им заплати посочените по-горе суми, като допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането - ***г. до окончателното заплащане.

Ответникът „АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС“ АД не оспорва обстоятелствата свързани с настъпването на пътно-транспортното произшествие от което са произлезли вредите. Поддържа, че спрямо правоотношенията по повод на тяхното репатриране е приложимо материалното право на ***, тъй като както ищците така и дружеството са с местопребиваване в тази държава. Поддържа, че възмездяването на неимуществените вреди е уредено по различен начин в *** законодателство и съдебна практика, отнесени към българското законодателство и формираната съдебна практика. Посочва също, че на *** ищца Б. К. не се дължи обезщетение за смъртта на брат й и баба й, но въпреки това такива са били изплатени, а на ищцата Р. К. са изплатени обезщетения и за смъртта на сестрите й, каквито той също не дължи. Поради това счита, че са възмездени всички претърпени от ищците вреди. Оспорва и претенцията за обезщетение за забавено плащане, както и началният й момент, претендиран от ищците. Прави възражение за съпричиняване от починалите лица, които са пътували без поставен предпазен колан, за Г. Е., Г. М. и Г. Х., а за К. Б. без система за обезопасяване на деца. Освен това твърди, че е налице и съпричиняване и от страна водача на другото участвало в ПТП моторно превозно средство.

В допълнителната искова молба ищците са обосновали подсъдността на настоящия съд, както и приложимостта на българското материално право на основание чл.105 от КМЧП. Поддържат довод, че съобразно изменението от 22.07.2017г. на *** Граждански кодекс е разширен кръга на правоимащите да получат обезщетение лица от смъртта на близки роднини. Позовават се на постановеното решение на Съда на ЕС по дело С-277/12г и С-22/12г, отричащи допустимостта на обезщетението за неимуществени вреди да се ограничава с вътрешни разпоредби на националното право до определена максимална сума, по малка от предвидените в Директива 2009/103/ЕИО на ЕП застрахователни суми, кръга на правоимащите лица и обхвата на подлежащите на обезщетение вреди. Посочват, че понятията „справедливост“ и „съразмерност“ не са 2 абстрактни, а се преценят на основание конкретни настъпили обстоятелства и в тази връзка съдът следва да приложи принципа за съответстващо тълкуване съгласно решенията на Съда на ЕС, съответно чл. 26 от Регламент (ЕО) №864/2007 на ЕП и на Съвета.

Третото лице помагач Застрахователна компания „Лев Инс“ АД взема становище, че предявените искове са неоснователни. Също така поддържа, че не е доказано наличие на съпричиняване на настъпването на пътнотранспортното произшествие от страна на водача автомобила „Мерцедес“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застраховало третото лице.

Съдът намери за установено следното:

Установява се от приложеното наказателно дело, че с Присъда №93 от 07.10.2019г. постановена по НОХД 1516/2019г. на Пловдивския окръжен съд Д. К., бил признат за виновен в това, че на ***г. на автомагистрала „***“ ***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***“ с *** регистрационен № *** е нарушил правилата за движение: чл.20, ал.2 изр. 2 ЗДвП и чл. 58 т.3 ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно на: 1. *** Б. К., 2. Е. Г., 3. М. Г. и 4. Х. Г., поради което и на осн. чл.343, ал.3, пр.5, б.“б“ пр.1, вр. ал.1, б.“в“ вр. 342, ал.1, пр.3 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 го осъдил на две години и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за срок от четири години и шест месеца. Присъдата е влязла в сила на 23.10.2019г. / лист 16/.

От заключението на експертизата се установява, че посоченото по-горе ПТП е настъпило при следния механизъм: Водачът К. е управлявал л.а. „*** ***“ по южното плато на автомагистрала „***“ в посока от запад на изток със скорост от около 129 км.ч. В същото това време, водачът И. А. е управлявал товарен автомобил „***“ по същото платно и в същата посока, движейки се пред автомобила „***“. А. отклонил товарния автомобил в дясно и навлязъл в лентата за принудително спиране, при което намалил скоростта си. Когато автомобила „*** ***“ се намирал на около 62-63 м. от товарния автомобил, водачът К. по субективни причини го отклонил надясно, като напуснал частично скоростната лента на южното платно и навлязъл в лентата за принудително спиране. На около 16-17 м. от товарния автомобил, водачът на л.а. „***“ го отклонил в ляво с цел заобикаляне, но въпреки това след около 0,48 сек настъпил удар, който бил неизбежен. След удара лекият лекият автомобил „*** ***“ се преобърнал /лист 422/ . Причината за настъпването на произшествието са отклоняването на лекия автомобил, навлизането му в лентата на принудително спиране и закъснялата реакция на водача му да заобиколи товарния автомобил.

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че починалите при произшествието лица са в роднински връзки с ищците, както 3 следва: Б. К. е син на Р. К. и брат на Б. К.; Е. Г. е майка на Р. К. и баба на Б. К.; М. Г. и Х. Г. са съответно сестри на Р. К. и лели на Б. К. / лист 28 – 41/ .

Не е спорно, че двете ищци също са пътували в автомобила „*** ***“ по време на произшествието.

Към момента на настъпване на катастрофата за управлявания от виновния водач л.а. „*** ***“ е имало сключена с дружеството ответник застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № AS-9108342647 / лист 49/.

По делото не е спорно, че след отправени до ответника „АЛИАНЦ ФЕРЗИХЕРУНГС“ АД искания, чрез негов кореспондент – „Алианнц България“ АД е била образувана щета № 1050/20/217/500003. Във връзка с нея на двете ищци, както и на други роднини на починалите лица, са били определени обезщетения, по размера на които пълномощникът на ищците е направил възражение /лист 51 -65/ . Признава се от страна на двете ищци, че са получили плащания от застрахователя ответник. На първата ищца Р. К. е била платена сумата 27500 евро, от които: 7500 евро обезщетение за смъртта на майка й Е. Г.; 10 000 евро за смъртта на сина й Б. К.; 5000 евро за смъртта на сестра й М. Г.; и 5000 евро за смъртта на сестра й Х. Г. / лист 53/ . На втората ищца Б.

К. била платена сумата 6000 евро, от които: 5000 евро за смъртта на нейния брат Б. К. и 1000 евро за смъртта на нейната баба. Било е отказано изплащане на обезщетение за смъртта на двете лели на тази ищца - М. Г. и Х. Г..

За установяване на понесените негативни емоции - болки и страдания е разпитан свидетелят Х. Е. Ч.. От показанията му се установява, че е налице съществена промяна в емоционалното състояние и поведението на двете ищци. Свидетелят твърди, че преди инцидента цялото семейството на Р. К. било щастливо, а самата Р. била социално активна. След случилото се и загубата на близките, тя станала неузнаваема. Не можела да спи и да се храни както преди и се отдръпнала от обществото. Не можела да се успокои, въпреки съчувствието и вниманието на околните. Появили се физически белези на преждевременно остаряване, тъй като косата й побеляла изцяло. След инцидента били силно накърнени и отношенията вътре в семейството. Между Р. и нейните братя възникнали разногласия по повод на грижите за дъщерята Б..

Свидетелят сочи, че преди катастрофата, цялата фамилия - баща, майка, братя и сестри били много близки и приятелски настроени един спрямо друг. Втората ищца - Б. К. също преживяла тежко случилото се с нейните брат, баба и лели. Докато се лекувала в *** и още не знаела за смъртта им тя непрекъснато питала за тях. Наложило се съдействие на *** психолог за да й съобщят. От този момент тя много силно се променила. Преди била щастлива, смеела се и се усмихвала. След това станала много тиха, не можела също като майка си да се храни и имала затруднения със съня.

Страхувала се да заспива без майка си от страх, че ще загуби и нея. Будела се през нощта, плачела и питала за братчето си, за баба си или за нейните лели. Започнала да си 4 гризе ноктите, да гледа в празното пространство, а друг път получавала пристъпи на ярост и започвала да удря, или да си бие главата в стената или друг някакъв предмет / лист 439/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Приложимото в случая материално право следва да се определи съобразно чл.4, ал.2 от Регламент /ЕО/ №864/2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Рим ІІ/. Според него когато лицето чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава.

Същото правило съдържа и чл.105, ал.2 от КЗЧП - когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава. Според чл.116 КМЧП правото на пострадалото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор.

В случая както двете ищци, така и дружеството ответник към момента на настъпване на пътнотранспортното събитие са с местопребиваване във ***, поради което приложимо към правоотношенията с международен елемент е материалното право на ***.