Определение № 3173 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3173 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502917 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Сити кеш“ООД, ЕИК 202531869 – гр.София чрез адв.Х. М., САК, против определение №10064/15.08.2024г. по гр.дело №17328/23г на ПРС, 18 гр.с., в частта , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното делото Решение №2346/24.05.2024 г. по гр.дело №17328/23г на ПРС, 18 гр.с. в частта за присъдените разноски в полза на адвокат Г. Л. М. по реда на чл.

38, ал. 2 ЗА като пълномощник на М. П. Г., поради това, че доверителят му не е материално заструднено лице. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго , с което да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост.

От въззиваемата страна оспорва жалбата.

М. П. Г. чрез адвокат Г. Л. М. е подаден отговор, с който

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 09.09.2024г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 29.08.2024 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана посъщество е неоснователна, поради следното:

В ЧЖ са изложени доводи, че РС е присъдил АВ в размер на 476,58 лв. на пълномощника на ищеца, въпреки направено възражение за липса на материална затрудненост от насрещната страна и представените доказателства от въззиваемото дружество, че ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ЗАдв., а именно: от представеното по делото искане за сключване на договор за кредит от 10.05.2023 г. е видно, че М. Г. е декларирала, че получава месечен приход от 2400 лв., от които 1500 лв.

1 от трудово възнаграждение и 900 лв.- приходи от заплата на патрньор; живее в собствено жилище и има разполагем доход след плащане на всички задължения – 1848 лв.; че неправилно РС е приел, че е достатъчно доказателство за осъществената безплатна правна помощ са съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ.Цит.определение№163/13.6.2016 г. по ч.гр.д.№2266/2016 г. на ВКС,1 ГО, където е казано че върху насрещната страна лежи доказателствената тежест да опровергае това обстоятелство.

Ответникът по ЧЖ е взел становище, че наличието на основанията по чл.38, ал.1 ЗАдв. не могат да бъдат обсъждани от съда дори и при депозирано възражение; че преценката дали да престира безплатна помощ по чл.38,ал.1ЗАдв. е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиента да доказва пред него наличие на визираните основания, а именно, че е материално затруднено лице, както и и адвоката няма правомощия да проверява дали това е така.

С решение от 24.05.2024 г. РС е уважил предявеният от М. Г. иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, поради което на осн.чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно, тъй като съдът няма право да преценява дали действително страната е материално затруднено лице, тъй като това засяга отношенията между нея и пълномощника й.

В този смисъл молбата за изменение на решението на ПОС по чл.248,ал.1 ГПК е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА №10064/15.08.2024г. по гр.дело №17328/23г на ПРС, 18 гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2