Решение № 1655 от 12.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1655 гр. Велико Търново, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110101026 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. С. П. срещу „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 7053164715/3.6.2021 г., евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7 от договора, както и иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 50.00 лева – частичен иск от обща претенция в размер на 2 803.40 лева, представляващ част от вземане за застрахователна премия.

В исковата молба се твърди, че на 3.6.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит: сума на кредита: 3 300.00 лева, срок на кредита:

24 месеца, лихвен процент по кредита: 41.05 % и ГПР: 49.31 %. Сочи се, че ищецът се е присъединил към предлаганите от ответника застраховки по програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, поради което към задълженията му по договора е включена сумата от 817.92 лева. Заявява се, че по този начин общата дължима сума по договора възлиза на 6 103.40 лева. Счита се, че договорът е нищожен, на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като е нарушено изискването същият да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, както и договорът да е подписан на всяка страница. Твърди се, че не е ясно в случай, че застрахователната 1 премия се заплаща директно на застрахователя, как този разход е включен в сумата за връщане към кредитодателя, но не е отразен в ГПР. Сочи се, че всички вноски по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ представляват съществени услуги по усвояването и управлението на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК са забранени. Заявява се, че застрахователните премии е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, както и че с включването на тези разходи под формата на пакет от допълнителни услуги се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в случая ГПР е некоректно посочен и в този смисъл е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че преди сключването на договора ищецът изрично е изразил желание да бъде сключена застраховка и е подписал декларация за определяне на изискванията и потребностите му за присъединяване към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. Твърди се, че ищецът е имал възможност да прекрати действието на застраховката, но не е предприел никакви действия в тази насока. Отрича се клаузата на чл. 7 от договора да е неравноправна и отново обръща внимание, че сключването на застраховката не е условие за сключването на договора. Сочи се, че както процесният договор, така и заявлението за кандидатстване са на шрифт 12.

В проведените открити заседания страните не изпращат представители, като с писмени молби процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и по чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищеца беше да установи сочените от него основания за нищожност на процесния договор и на клаузата, предвиждаща заплащането на застрахователна премия – противоречието им със закона и неговото заобикаляне.

В тежест на ответника беше да установи възраженията си срещу предявените установителни искове, включително да докаже основанието, на което се дължи 2 процесната сума, представляваща застрахователна премия, а именно наличието на валидна договорна клауза, уреждаща дължимостта на оспорената застрахователна премия.

В случая по делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 3.6.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на М. С. П. е отпусната сумата от 3 300.00 лева, която последният се е задължил да върне на 24 месечни вноски в срок до 5.6.2023 г. при фиксирана лихва в размер от 41.05 % и годишен процент на разходите в размер от 49.31 %.

Установява се също, че ищецът е включен в застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediaguide International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат. При сключването на договора за застраховка, ответникът е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция. В тази връзка в чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя застрахователна премия е 817.92 лева, от които 578.15 лева Bank пакет 3 кредит+сметка (bill) и 239.77 лева Bank пакет 3 сметка (bill). В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

От заключението на приетата счетоводна се установява, че застраховката в размер на 817.92 лева е включена в размера на кредита и че общият размер на главницата е 4 117.92 лева. Вещото лице е посочило, че вземайки предвид размера на кредита, начислената договорна лихва, както и начислените застраховка, ГПР по договора в размер на 93.22 %.

3

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49.31 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния размер на ГПР, тъй като не включва застрахователната премия, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Застрахователната премия представлява общ разход по кредита за потребителя, 4 който разход следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри. Също така, следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това дали същата се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от кредитора за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Въпросът дали сключването на застрахователния договор /присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, като същите имат изцяло декларативен характер. В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на кредита, като това е така, защото въпреки цитираните по-горе клаузи на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план, като възнаградителната лихва е изчислена и върху присъединената към главницата застрахователна премия. Сключените застраховки и договорът за кредит са от една и съща дата, като ответникът е действал като застрахователен агент при сключване на застраховките. Предвид гореизложеното съдът приема, че сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната 5 премия е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите. Въпросната застрахователна премия очевидно не е била включена в ГПР като част от главницата по кредита, доколкото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение. Същевременно, допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума. При включване на застрахователната премия от 817.92 лева в годишния процент на разходите неговият размер безспорно надвишава 50 % /според вещото лице възлиза на 93.22 %/, респ. значително надвишава петкратният размер на законната лихва към 2021 г.