Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1075 от 10.02.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7157/2019
Вид
Решение № 1075
Подписан
10.02.2020
В сила
17.03.2022
Състав
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 66 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 498 ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • § 22 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 10.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря

Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия

Елица Йорданова гр. д. № 7157 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, , рег. № 71715/ 31.05.2019 г., подадена от Н.А.А. от гр. София, ж. к. „*****, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, против „ЗАД ОЗК - З.“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „*****, с ЕИК *****, за осъждането му да му заплати сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – душевни болки и страдания поради смъртта на неговия брат З.Е.А. в резултат ПТП, произтекло на 11.01.2016 г., дължими от застрахователя – ответник по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. м. „Мерцедес“, модел „Е 290 Д“ с ДК№ *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2016 г. до окончателното и изплащане, както и съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на 11.01.2016 г. З.Е.М., брат на ищеца, пътувал в л. а. м. „Мерцедес“, модел

„Е 290 Д“ с ДК№ *****, управляван от

Г.М.Б., по път PDV – 1070, в посока от с. Христо Даново към с. Кърнаре, когато на км. 1+800, на ляв завой поради движение с превишена скорост, автомобилът напуснал платното за движение и навлязъл в крайпътна нива, където се преобърнал няколко пъти. З.Е.М. пострадал тежко и независимо от пристигналия екип на ЦСМП, починал по път за болницата. Против виновния водач било образувано наказателно производство по НОХД № 1782/ 2016 г. по описа на ОС гр.

Пловдив, приключило с присъда, влязла в законна сила на 15.10.2016 г., по силата на която Г.М.Б. бил признат за виновен в престъпление по чл. 343 а ал.

1 б. Б, вр. чл. 343 ал. 1 б. В, вр. чл. 342 ал. 1 от

НК. Ищецът, като брат на починалия, тежко понесъл загубата му. Двамата израстнали заедно, помежду им имало изградена силна връзка, грижили се, помагали си и били привързани един към друг.

Отношенията им се основавали на уважение, взаимопомощ и обич. З.Е.М. бил добър, любящ и всеотдаен брат, а внезапната му и нелепа смърт травмирала силно ищеца. Претърпените от него морални страдания били значителни, животът му се подчинил на скръбта и загубата, станал напрегнат, неспокоен, изгубил сън и апетит, изпитвал чувства на тревога и скръб, които щял да продължи да изпитва до края на дните си. По отношение на л. а. м. „Мерцедес Е 290

Д“ с ДК№ ***** била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД

„ОЗК – Общо З.“ АД, валидна до 28.06.2016 г., поради което и на основание

§ 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 226 от

КЗ /отм./ ищецът разполага с пряк иск срещу застрахователя за обезщетяване на причинените му от смъртта на брат му, загинал в резултат на ПТП, вреди. Намира, че справедливо би било обезщетение в размер на 40 000 лв.и законната лихва, считано от датата на деликта. Претендира пълно удовлетворяване на претенциите.

По реда и в срока по чл. 131 ал.

1 от ГПК ответникът ЗАД

„ОЗК – Общо З.“, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на заявената претенция с възражението, че положителна процесуалноправна за предявяване на пряк иск от пострадалото лице срещу застрахователя било заявяването на искане за доброволно обезщетение. Ищецът не заявил такова искане пред застрахователя поради което не разполагал с право на иск срещу него. Разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ не била от процесуален характер, поради което не можела да преурежда императивната норма на чл. 498 ал.

3 от КЗ. В тази връзка се настоява съдът да върне исковата молба и да прекрати производството по делото.

Вън от горното, ответникът се е противопоставил на основателността на заявената претенция с възражението, че отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди възниквала при наличието на кумулативно предвидени предпоставки: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина, каквито в случая не били налице. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, тъй като влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължително единствено относно вината на извършителя, но по отношение на останалите елементи същите подлежали на доказване в гражданския процес. Оспорва и наличието на причинно – следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и механизма на ПТП. В тази връзка е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради негово собствено неправомерно поведение, който е пътувал без поставен обезопасителен колан, като по този начин при преобръщане на автомобила тялото му свободно се е движило в купето, удряйки се в множество твърди тъпи предмети. Получените по този начин наранявания са довели до леталния изход от ПТП. Високият процент съпричиняване на вредоносните последици налагало редуциране отговорността на ответника съобразно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Заявената претенция за неимуществени вреди била твърде завишена по размер и не отговаряла на критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Искът като неоснователен, следвало да бъде отхвърлен изцяло или евентуално намален в съответствие с обема на съпричиняване от страна на ищеца. Неоснователността на главната претенция предпоставяла и неоснователност на акцесорната претенция за лихви, като ответникът оспорва и началния момент на дължимостта им. Отговорността на застрахователя била договорна, а не деликтна, поради което изпадал в забава от момента на поканата. Считано от 01.01.2016 г. и съгласно разпоредбата на чл. 380 ал. 1 от КЗ, непредставянето на банкова сметка ***ца забава на кредитора, поради което дружеството – ответник не било изпаднало в забава. Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед доводите и съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/ 11.01.2016 г., изготвен от полицейски инспектор, посетил ПТП, става ясно, че на същата дата в около 12.50 часа е настъпило ПТП с л. а. м. м. „Мерцедес“, модел „Е 290 Д“ с ДК№ *****, управляван от Г.М.Б., като поради движение с несъобразена скорост в завой е излязъл в ляво от платното за движение и се е преобърнал няколко пъти, като пострадал при ПТП е З.Е.А. от с. Христо Даново, който е починал на място. Срещу водача Г.М.Б. било образувано досъдебно производство, приключило с влязла в сила присъда № 93/ 29.09.2016 г. по НОХД № 1782/ 2016 г. по описа на ОС гр.

Пловдив, с която същият бил признат за виновен за това, че на 11.01.2016 г. на път PDV- 1070 /с. Христо Даново – с. Кърнаре/, при километър 1+800 м. от с. Христо Даново в посока с. Кърнаре, общ. Карлово, обл. Пловдив, при управление на МПС л. а. м. „Мерцедес“, модел „Е 290 Д“ с ДК№ *****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на З.Е.А. от с. Христо Даново, като деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343 а ал. 1 б.

Б, вр. чл. 343 ал. 1 б. В, вр. чл. 342 ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение и на основание чл. 66 ал. 1 от ГПК било отложено с изпитателен срок от четири години.

От представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че Н.А.А. и З.Е.А. са братя.

За л. а. м. „Мерцедес

Е 290 Д“ с ДК№ ***** е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ОЗК – Общо З.“ АД, валидна от 29.06.2015 г. до 28.06.2016 г.

За установяване твърдения за претърпени душевни болки и страдания ищецът е ангажирал гласни доказателства посредством разпита на свидетели Ф.А.А.и Б.А.Ч..

Св. А., вуйна на ищеца, пред съда потвърждава, че братята са израснали заедно, посещавали детска градина поради малката възрастова разлика помежду си, играели заедно.

Оженили се в ранна възраст, ищецът се преместил в гр. София, работил като хлебар, З.останал в с. Христо Даново със семейството си. Събирали се по празници и в почивните дни. След смъртта на З.А., брат му, ищец в процеса, донесъл цялата си заплата, за да осигури погребението му и изграждане на паметник. Приел много тежко смъртта на брат си, пропил се, развел се с жена си, работел сезонно.

Св. Ч., без родство с ищеца, е посочила, че като учителка преподавала на двамата братя З.и Н..

Двамата имали през година разлика във възрастта си и били постоянно заедно, заедно живеели и учели. З.бил строителен работник, а Н. станал хлебар. З.А. се оженил, имал жена и деца, но продължили да живеят заедно.

На погребението на брат си Н.А. бил притеснен и отчаян, продължавал да говори за него, когато се срещали със свидетелката.

Като свидетел по искане на ответната страна е бил разпитан Г.М.Б., управлявал л. а. м.

„Мерцедес Е 290 Д“ с ДК№ *****, който пред съда заявява, че на въпросната дата пътувал от с. Христо Даново към с. Кърнаре, З.Е.А. пътувал на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колат. По време на ляв завой срещу него идвал микробус, който карал в средата на пътните платна, поради което свидетелят отклонил автомобила вдясно. При връщането си вляво изгубил управлението, автомобилът се отклонил от пътя и се превъртял няколко пъти в ливадата, като при превъртането З.А. изпаднал от автомобила. Водачът, който бил поставен с обезопасителен колан се обадил на телефон 112, но при пристигането на линейка констатирали смъртта му.

От заключението на вещото лице по назначената САТЕ, прието като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният лек автомобил е бил оборудван с триточкови предпазни колани. З.Е.А. е пътувал на предна дясна седалка в автомобила без поставен обезопасителен колан. Вещото лице е дало заключение, че л. а. м. „Мерцедес Е 290 Д“ е напуснал пътното платно и се е движил косо в ляво със завъртане около вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка, като след удар на предно дясно колело в канавката превъртането е спряло и автомобилът е започнал да се превърта около надлъжната си хоризонтална ос, като се е претъркалял с едновременно отскачане и падане върху ръбовете на предни и задни калници по повърхността на нивата до установяване в покой върху лавата си странична част.

Предната му част е била насочена косо в ляво и в посока североизток, с липсващо предно дясно колело ведно с окачването, както и с откъснати задно ляво и предно ляво колело. През фазите на движение на автомобила косо в ляво и завъртване около вертикалната си обратно на часовниковата стрелка тялото на З.А.А. е било притиснато към дясната вътрешна повърхност на купето и прозореца, а след започване на преобръщането около надлъжната хоризонтална ос по часовниковата стрелка, тялото е било притиснато с горните си части на торса и главата към тавана, с долните части на торса, таза и краката последователно се е удрял в повърхностите на елементи от купето, намиращи се в близост: предна дясна седалка, арматурно табло, предно стъкло, докато центробежната сила е намаляла и тялото е паднало или е изхвръкнало през пролуката на счупеното стъкло на предна дясна врата, оставайки на около 4 метра от автомобила с глава, насочена към неговия таван. Вещото лице е съобразило, че в резултат на ПТП водачът Г.М.Б., който е бил с поставен обезопасителен колан, е получил като единствено телесно увреждане в резултат на ПТП охлузване по капачката на лявото коляно, то при правилно поставен обезопасителен колан и правилно настроен подглавник на предна дясна седалка, тялото на З.А. не би изпаднало от купето на процесния автомобил и не би се намерило извън него. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че тялото на Г.М.Б. е било поставено при същите условия, но тъй като е било с поставен обезопасителен колан, е получило минимални и напълно съвместими с живота увреждания, следователно ако З.А. е бил с поставен предпазен колан, не би следвало да получи увреждания, по – големи от получените от водача. Непосредствено преди ПТП – отклоняване на автомобила в ляво, той се е движил със скорост от 114. 77 км./ ч., която скорост е по – ниска от критичната скорост на завоя, т.е. тази, при която запазвайки траекторията си, автомобилът би загубил напречната си устойчивост.