Решение № 217 от 28.04.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Казанлък, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20225510102002 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „А. К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя И.Г.В., чрез адв. Г. В. В., с адрес за призоваване и съобщения:

****, против „Ш. Г. - ****“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя С.И.Х.. Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител моли съда на основание чл.

415, във вр. с чл. 422 от ГПК, да постанови Решение, с което да се установи, че ответникът „Ш. Г. - ****“ ООД, с ЕИК *********, дължи на ищеца „А. К.

ЕООД, с ЕИК *********, претендираните суми в Заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № ****/22 г., а именно: 19 548,35 лв., представляващи неплатен остатък от дължимото възнаграждение по чл. 2, във вр. с чл. 16 от Консултантски договор № **** от ****г., сключен между ищеца и ответника; законна лихва върху неплатения остатък за периода от деня следващ датата на падежа, а именно от 28.05.2021 г. до датата на подаване на Заявлението 10.05.2022 г., равняваща се на 1 889,83 лв.; законна лихва върху неплатения остатък за периода от деня следващ датата на депозиране на Заявлението, а именно от 11.05.2022 г. до пълното изплащане на вземането. Твърди, че между ответника, като възложител и ищеца, като изпълнител, бил сключен Консултантски договор № **** от **** г., по силата на който изпълнителят предоставил на възложителя консултантска услуга, изразяваща се в изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическа устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, съгласно условията по 1

Подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за проект: „Изграждане на модулно предприятие за преработка на мляко“. При кандидатстването по проекта към проектната документация бил приложен и сключения между изпълнителя и възложителя Консултантски договор № **** от **** г. с цел да бъде признат и одобрен разхода за консултантските услуги, дължими от възложителя на изпълнителя. Възложението по Консултантския договор № **** от **** г. било надлежно изпълнено от изпълнителя, като в тази връзка на възложителя било издадено Писмо-уведомление от 23.04.2021 г. от ДФ „Земеделие“, че проектът бил одобрен за финансиране без финансови корекции. С Писмото-уведомление за одобрение от възложителя били изискани няколко формални документа, които възложителят трябвало да представи на ДФ „Земеделие“ в 30 дневен срок, за да бъде сключен Договора за безвъзмездна финансова помощ. В дадения му срок възложителят не предприел действия и не представил изисканите му документи, в резултат на което на 10.08.2021 г. ДФ „Земеделие“ постановило решение за отказ от сключване на Договор за безвъзмездна финансова помощ. Така, въпреки одобрението на проекта, изработен от изпълнителя по Консултантски договор № **** от ****г., по вина на възложителя не бил сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ между ДФ „Земеделие“ и възложителя. Сочи, че съгласно чл. 2 от сключения между възложителя и изпълнителя Консултантски договор № **** от **** г., Възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 2,5% от стойността на одобрения размер на инвестиционния проект, представляващи именно одобрения размер на инвестиционните разходи по проекта. Видно от т. I от Писмотоуведомление за одобрение от ДФ „Земеделие“ - 50% от одобрените инвестиционни разходи по проекта се равнявали на 443 449,52 лв., което означавало, че 100% одобрените инвестиционни разходи се равнявали на 886 899.04 лв., от които 865 267.36 лв. били за реализиране на проекта, а 21 631.68 лв., равняващи се именно на 2.5%, били за признатия разход за консултантското възнаграждение, дължимо от Възложителя на изпълнителя по консултантски договор № **** от **** г. Съгласно чл. 16 от консултантския договор № **** от **** г., в случай, че проектът бил одобрен, но по вина на възложителя не бъдел сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие“, възнаграждението по чл. 2 е дължимо в срок до 30 дни от уведомлението от ДФ „Земеделие“, че проектът е одобрен за финансиране. Така, независимо, че в последствие по вина на възложителя не е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие“, възнаграждението на Изпълнителя било дължимо, тъй като проектът е одобрен за финансиране. Видно от Решението за отказ на ДФ „Земеделие“ Писмото-уведомление за одобрение на проекта е получено /отворено в ИСУН/ от възложителя на 27.04.2021 г., като на същата дата 27.04.2021 г. и изпълнителят също е уведомил по мейл Възложителя, че е 2 издадено Писмото-уведомление за одобрение от 23.04.2021 г. от ДФ „Земеделие“, което като документ било прикачено към изпратения мейл. В дадения 30-дневен срок възложителят не е предоставил нито на изпълнителя, нито на ДФ „Земеделие“ изисканите с Писмото-уведомление документи, необходими за сключване на Договора за безвъзмездна финансова помощ и така на 27.05.2021 г. изтекъл срокът за предоставяне на документите и едновременно с това падежирало и дължимото от възложителя възнаграждение на изпълнителя. Твърди, че при подписване на Консултантския договор № **** от **** г., възложителят заплатил на изпълнителя аванс в размер на 2083,33 лв. без ДДС, като към днешна дата възложителят все още не бил заплатил и дължал на изпълнителя разликата до пълния размер (21 631,68 лв.) на договореното възнаграждение, а именно дължал доплащане на сумата от 19548.35 лв. без ДДС, като дължал и законна лихва за забава върху тази сума за периода от деня, следващ датата на падежа, а именно от 28.05.2021 г. до датата на подаване на Заявлението 10.05.2022 г., равняваща се на 1 889,83 лв., както и законна лихва върху неплатения остатък за периода от деня следващ датата на депозиране на заявлението, а именно от 11.05.2022 г. до пълното изплащане на вземането.

Въпреки многократните покани за плащане към днешна дата ответникът не погасил остатъка от дължимото възнаграждение по чл. 2, във вр. с чл. 16 от Консултантския договор № **** от **** г., и подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което обуславяло правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Посочва банкова сметка на осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК:

IBAN: **** с титуляр „А. К.“ ЕООД. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество чрез адв. К. А. от АК-В.Т.. Заявява, че към датата на депозиране на настоящия отговор на управителя на представляваното дружество не са му известни факти и обстоятелства, които да обосновават извод за недопустимост на съдебно предявената претенция. Ответникът не оспорвал съществуването на правоотношение, сключено между страните по делото, чийто предмет бил подробно очертан в разпоредбата на чл. 1 от Консултантски договор № ****/**** година. Дружеството не спорело, че ищецът изпълнил работата, дефинирана чл. 1 от Консултантски договор № ****/**** година като такава по изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовка на Заявление за подпомагане, изработка на бизнес план и анализ на икономическата устойчивост на проект. Не спори, че инвестиционните разходи по проекта, одобрен от ДФ „Земеделие“ възлизали на сумата от 886 899,04 лева, както и че изчислено по правилата на Консултантския договор възнаграждението на изпълнителя възлизало общо на сумата от 21631,68 лева. Не спори и твърдението по исковата молба, че заплатил на ищеца сумата от 2 083,33 лева, без начислен ДДС. Ответното дружество не спори, че с Решение за отказ с № ****/**** година на ДФ „Земеделие“ било отхвърлено изцяло. Твърди, че във връзка с горните 3 признания било очевидно, че ищецът не извършил пълния обем на работата, възложена по силата на Договора и очертана в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от него, като: подготовка на заявки за плащане, включително и отчитане и управление на проекта съгласно условията на Подмярка 4.2. (ал. 1) и всякакви устни и писмени консултации, както и подготовка и окомплектоване на документи във връзка с управлението на проекта (ал. 2). Счита, че въпреки сторените погоре признания на фактите, ответното дружество считало, че ищецът не притежавал вземането за главница и лихва, предмет на установителния иск.

Довод в тази насока било и че разпоредбата на чл. 16 от Консултантския договор на която ищецът основавал вземането си била недействителна нищожна. Въпросната разпоредба предвиждала, че възложителят дължи на изпълнителя цялото възнаграждение за възложената работа дори и в случай, че първият се откаже да изпълнява изготвения от изпълнителя проект и не сключи съответния административен договор с ДФ „Земеделие“. Или разпоредбата на чл. 16 създавала ликвидност и изискуемост на вземане на изпълнителя, следващо му се за пълното и точно изпълнение на цялата възложена по договора работа, независимо от това, че реално изпълнил само една част от нея. Сочи, че несъмнено процесното правоотношение било комутативен договор, доколкото всяка една от страните по него имала право да получи съответната облага при реципрочно изпълнение на задълженията на насрещната страна. Съгласно доктрината и константата практика на съдилищата и при комутативните договори следвало да е налице еквивалентност на престациите на страните по него /равностойност на разменените по него блага/. В конкретиката на спора и след като чл. 16 от сключения между страните договор създавал право в полза на изпълнителя да получи цялото възнаграждение за работа, при положение, че изпълнил само незначителна част от нея и че обективно нямало да изпълни останалата договорена такава, то очевидно била налице в нееквивалентност на облагите, които всяка една от страните получила и ще получи по правоотношението.

Въпросната нееквивалентност на престациите пък била в разрез с добрите нрави, тъй като създавала предпоставка не свръхпрекомерно обогатяване в полза на страната, която получила облага в размер значително по-голям от тази, следваща се за отсрещната и предоставена от първата страна. А от своя страна накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД се третирало като основание за недействителност-нищожност. В конкретиката на казуса и от изложеното по-горе следвал извода, че разпоредбата на чл.16 от Договора, на която ищецът основавал съществуването на претендираното в производството вземане, била нищожна, поради нарушение на добрите нрави, доколкото създавала предпоставка за нееквивалетност на престациите, които страните щели да извършат и са извършили в изпълнение задълженията си по договора. В случай, че горните доводи не бъдат споделени и разпоредбата на чл. 16 от Консултантския договор бъде третирана за валидно сключена, твърди, че претендираното вземане не съществувало и на друго основание.

Както практиката на ВКС, така и теорията възприемали договорите, подобни 4 на процесния, като ненаименувано правоотношение, притежаващо едновременно характеристиките на договор за изработка и на договор за поръчка. Именно заради това разпоредбите на материалния закон, относно тези два вида договори, следвало да намерят приложение на общо основание и по повод на процесната сделка. В материалния закон, приложим и за двата вида договори, съществувала хипотезата, съобразно която изпълнителят имал право да получи съответната част от възнаграждението си, в случай, че само част от възложената работа била изпълнена - чл. 267, ал.1, изр.1 от ЗЗД и чл.

288, ал.2 от ЗЗД. Подобни права имал изпълнителя и в случай на прекратяване на договора от страна на възложителя. Твърди, че ответното дружество прекратило договора с конклудентни действия, тъй като неизпълнявайки в срок указанията на ДФ „Земеделие“, препятствайки по този начин сключването и на следващия се Административен договор, пред изпълнителя била демонстрирана воля за прекратяване на правоотношението. Независимо от това обаче дали договорът между страните по делото бил прекратен или не, изпълнителят по него имал право само на възнаграждение, съответстващо на изпълнената част от работата. Съобразявайки, че дейностите по администрирането, изпълнението и отчитането на проекта били тези по същинската част от работата, възложена по силата на процесното правоотношение, следвал и извода, че в голямата си част договореното за изпълнителя възнаграждение следвало да овъзмезди именно работата по изпълнението и отчитането на проекта. На база посочения алгоритъм ответното дружество считало, че платената на ищеца сума от 2083.33 лева съответствала на изпълнената от последния по договора работа. Именно поради тези съображения ищецът не бил титуляр на вземане от ответника със соченото от него правно основание. Респективно и доколкото главното вземане не съществувало, не съществувало и акцесорното такова за мораторно обезщетение.