Определение № 536 от 11.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. София, 11.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500439 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 2971/15.05.2024г. в Костинбродския районен съд и въззивна частна жалба с вх. № 2876/13.05.2024г. в Костинбродския районен съд, подадени съответно от Е. Д.

М. и от процесуалния му представител адв. И. Ю. срещу Определение № 331/16.04.2024г. по гр.д. № 827/2022г. на Районен съд - Костинброд, с което производството по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е било прекратено поради неговата недопустимост, произтичаща от неизчерпване на административната процедура по глава IIIа от ЗСВ по която няма постигнато споразумение, във връзка с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.

В подадената лично от него частна жалба жалбоподателят М. твърди, че обжалваното определение е незаконно. Счита, че ако не е било възможно, делото да се разглежда по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, районният съд е следвало да го разгледа по реда на чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 13 от ЕКЗПЧ и чл. 47 от ХОПЕС, а не да прекратява производството. Намира, че по този начин КРС е осъществил отказ от правосъдие. Моли съда да отмени обжалваното определение и да разпореди, делото да се разгледа от друг състав на КРС.

В подадената от адв. Ю. частна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Жалбоподателят оспорва извода на КРС, че искът е следвало да се квалифицира по чл. 2б от ЗОДОВ. Изрично подчертава, че ищецът Е. Д. М. не е подавал заявление по глава Трета „а“ от ЗСВ, като прави извод, че поради това не е приложим редът за разглеждане на делото по чл. 2б от ЗОДОВ, а искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 49 от ЗЗД. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното Определение № 331 от 16.04.2024 г., постановено по гр. д. № 827/2022 г. по описа на Районен съд Костинброд, 1-ви граждански състав, с което е прекратено производството по делото, а последното да бъде върнато на друг състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Постъпили са отговори от насрещната страна (Софийския районен съд), с които се изразява становище за неоснователност на жалбите.

По отношение на подадената лично от М. жалба, ответникът по жалбата счита, че искането за квалифициране на исковата претенция по 45-52 ЗЗД е неоснователно, с оглед изискванията на чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. Споделя изводите на Костинбродския районен съд по този въпрос. Подчертава, че ищецът не е доказал наличието на задължителната предпоставка за допустимост на предявения от него иск, а именно - изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава IIIа от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Намира, че обжалваното определение е допустимо, обосновано, правилно и законосъобразно, и моли съда да остави без уважение подадената от Е. М. частна жалба като неоснователна и недоказана.

В отговора на подадената от адв. Ю. жалба Софийският районен съд се позовава на разпоредбите на чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно които предпоставка за допустимост на искови претенции за обезщетение за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКПЧОС по приключили съдебни дела, е наличието на изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава IIIа от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Изтъква, че в случая няма проведена такава административна процедура пред министерството на правосъдието. Оспорва твърденията на адв. Ю. за приложимост на чл. 49 от ЗЗД, тъй като правната квалификация на иска се извършва от съда въз основа на твърденията на ищеца в подадената от него искова молба. Черпи аргументи от цитираното в жалбата Решение № 12/27.01.2016 г. по ГД № 4014/2015 г. на ВКС, IV ГО, като подчертава, че от влизането в сила на чл. 2б от ЗОДОВ и занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ съгласно чл. 8, ал, 1 от ЗОДОВ. При това, по приключени производства искът с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ е допустим само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за врели по реда на глава трета "а" от ЗСВ. по която няма постигнато споразумение (чл. 8. ал. 2 ЗОДОВ), като право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета "а" от ЗСВ имат и лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от шест месеца от постановяване на окончателния акт - § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.). Подчертава, че в случая производството по ГД № 6580/2015 г. на СРС е приключило след влизане в сила на ЗОДОВ, като Е. М. претендира обезщетение за вреди от забавени съдопроизводствени действия във връзка с това производство, откъдето прави извод, че правилно PC- Костинброд е определил правната квалификация на предявения иск по чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли съда да остави без уважение подадената от адв. Ю. частна жалба като неоснователна и недоказана.

Настоящият съдебен състав намира, че частните жалби изхождат от процесуално легитимирани лица, като първата от тях е подадена в законоустановения срок за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Делото е образувано под № 65954/2021г. пред Софийския районен съд по искова молба на Е. М. срещу този съд, с която се претендира обезщетение 2 за вреди във връзка със забавяне на производството по гр.д. № 6580/2015г. на СРС за периода от 05.06.2015г. до 11.11.2021г.

На основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, Софийският районен съд е изпратил делото по подсъдност на Костинбродския районен съд, където същото е било образувано под № 827/2022г. След извършване на множество процесуални действия по освобождаване на ищеца от такси и разноски в производство, назначаване на негов особен представител, както и отстраняване на нередовности на исковата молба, последната е била администрирана, постъпил е отговор от ответника и делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В хода на делото е изискана справка от ИВСС за подавано заявление от страна на Е. М. във връзка с гр.д. № 6580/2015г. на СРС, като от постъпилата такава се установява, че в ИВСС във връзка с гр.д. № 6580/2015г. не са постъпвали жалби, сигнали и заявления от Е. Д. М..

Изискана е и справка от СРС за движението на гр.д. № 6580/2015г. на СРС, като в отговор са били изпратени преписи от Решение № 63316 от 12.03.2019г. по това дело, съобщения за връчване на решението, Определение № 264650 от 11.03.2021г. по ч.гр.д. № 10281 по описа за 2020г. на СГС, Определение № 7768 от 11.08.2022г. по гр.д. № 7540 по описа за 2022г. на СГС, както и Определение № 1472 от 06.06.2023г. по ч.гр.д. № 1630/2023г. на ВКС.

При тези данни, с обжалваното в настоящото производство Определение № 331 от 16.04.2024г. районният съд, след като е преценил, че искът е предявен на 22.11.2021г. пред СРС, а към този момент производството по гр.д.

№ 6580/2015г. на СРС е било приключило с влязъл в сила съдебен акт на 03.04.2019г., е прекратил производството по гр.д. № 827/2022г. по описа на РС- Костинброд.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Неоснователно се поддържа, че, в случай на невъзможност за разглеждане на исковата претенция по реда на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, тя е следвало да бъде разгледана по друг процесуален ред, който не поставя изискване за предходно провеждане на административната процедура по глава IIIа от ЗСВ. Съгласно трайната съдебна практика (напр. Определение № 1706 от 9.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 982/2024 г., III г. о., ГК, Определение № 141 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1069/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 23 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4706/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 10 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2643/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 2366 от 15.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3747/2023 г., Определение № 535 от 11.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2927/2014 г., IV г. о., ГК), след влизане в сила на чл. 2б от ЗОДОВ през 2012г., обезщетението за вреди от забавено разглеждане на делото може да се търси само по реда на ЗОДОВ (както изрично предвижда разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ), но не и по друг съдопроизводствен ред. В случая не е налице изключение по § 9 от ПЗР ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.), тъй като съдебното производство, за чието забавяне се претендира обезщетение, е започнало и приключило при действието на чл. 2б от ЗОДОВ (от 2015г. до 2019г.). Така специалният закон, регламентиращ реда за обезщетяване, изключва общия такъв, вкл. и в хипотези на нарушено право по чл. 6 о т ЕКЗПЧОС. Поради това е недопустимо, искът за обезщетение от забавено разглеждане на релевираното 3 от М. дело да се квалифицира и разгледа по реда на чл. 13 от ЕКЗПЧ, чл. 47 от ХОПЕС, или чл. 49 от ЗЗД – противно на поддържаното от него.

Независимо от неоснователността на този единствен изтъкнат довод, съдът е длъжен да провери правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания, тъй като „ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба“ (Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК).

При това съдът констатира, че производството по гр.д. № 6580/2015г. на СРС, за чието забавяне М. претендира обезщетение, не е било приключило към момента на подаване на исковата молба на 19.11.2021г. Наистина, на 12.03.2019г. по него е постановено Решение № 63316, но същото е било обжалвано, като от приложените по делото копия от съдебни актове може да се направи извод, че въззивната жалба срещу него е била върната.

Впоследствие е била върната и частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба, но с Определение № 264650 от 11.03.2021г. по ч.гр.д. № 10281 по описа за 2020г. на СГС е отменен съдебният акт в този смисъл, като делото е върнато на СРС за администриране на частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба. След ново изпращане на делото на СГС, с Определение № 7768 от 11.08.2022г. по гр.д. № 7540 по описа за 2022г. на СГС, частната жалба е била разгледана по същество и оставена без уважение. Това определение не е било допуснато до касационно обжалване с Определение № 1472 от 06.06.2023г. по ч.гр.д. № 1630/2023г. на ВКС, което е влязло в сила на датата на постановяването му. Едва на тази дата е влязло в сила и Решение № 63316 от 12.03.2019г. по гр.д. № 6580/2015г. на СРС поради изчерпване на възможността за неговото обжалване.

Същевременно, както се посочи по- горе, исковата молба е по чл. 2б от ЗОДОВ е подадена на 19.11.2021г., т.е. преди приключване на производството по гр.д. № 6580/2015г. на СРС и влизане в сила на окончателен съдебен акт по него.

Съгласно съдебната практика, (Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., ГК), „допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение“. Поради това, безспорно установеното непровеждане на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, в случая не е пречка пред предявяване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ.

Следователно, така предявеният иск във връзка със забавено висящо производство е допустим.