Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1675 от 13.11.2023, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Наказателно от частен характер дело 1160/2022
Вид
Протокол № 1675
Подписан
13.11.2023
В сила
13.11.2023
Състав
Светлана Кирилова Димова

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Наказателен кодекс
  • чл.130 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 308 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 1675 гр. Сливен, 10.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана К. Димова Наказателно дело частен характер № 20222230201160 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Тъжителят З. П. С., редовно призован, се явява лично и с адв. Ю. К. от АК Сливен, надлежно упълномощена от преди.

Подсъдимият И. М. М., редовно призован, се явява лично и с адвокат С. Р. от АК – град Сливен, надлежно упълномощен от 26.10.2022 година с пълномощно приложено по делото.

Свидетел пореден № 6, редовно призован, се явява лично.

АДВ.К.: Да се даде ход на делото.

ТЪЖИТЕЛЯТ С.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Р.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото се намира във фаза на съдебно следствие.

ДОПУСКА в качеството на свидетел лицето М. Г. Г..

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: М. Г. Г. на 57 г., бълг. гражданин, женен, работи, неосъждан, без родство с подс.;

1

Свидетеля ПРЕДУПРЕДЕН за нак. отговорност, която носи по чл.290 от НК, обещава да говори истината.

РАЗПИТ НА СВИД. М. Г.: Честно казано се сещам за случая. Това беше един инцидент във вилна зона докато се разминавали две коли. Това, което беше по случая е описано в преписката, по която съм водил проверка дори съм учуден защо съм свидетел по делото.

ВЪПРОС НА АДВ.Р.: Помните ли кога дойдоха при Вас страните и в какво състояние беше и единия и другия ?

ОТГ. НА СВИД.М. Г.: В светлата част дойдоха. По случая имаше жалбоподател и друго лице като им снех сведения и на двамата. Нямаше други свидетели на инцидента, нещо видимо по някой от тях вече не се сещам. При мен дойде преписката за проверка и аз тогава им се обадих.

Мисля, че първо говорих с потърпевшия. Ние говорихме само двамата, но не си спомням какво точно. Не помня след колко време от инцидента ми е била срещата с пострадалия. Ако е имало нещо ударено или изразено по лицето му би трябвало да съм го описал в преписката. Единият ми каза една версия, а другия друга. Пострадалият каза, че подсъдимия е виновен. Това, което съм описал е това, което ми е казал пострадалия. Снех сведения и от подсъдимото лице и по негови данни той каза, че не е удрял пострадалото лице.

Подсъдимото лице като дойде при мен каза, че не е нанасял удар на постаралото лице и не си спомням господина дали е казвал, че пострадалия го е удрял. Снел съм сведения от всяка една от страните.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.

С ъ д ъ т ПРИКАНВА страните към спогодба, но такава не се постигна.

АДВ.К.: По желание на подзащитния ми не желаем спогодба.

ТЪЖИТЕЛЯТ С.: Чух всички лъжи и не съм съгласен да се спогодя.

АДВ.Р.: Готови сме, но щом няма съгласие от страна на тъжителя.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Мога да се извиня стига да поиска спогодба.

АДВ.К.: Не желаем спогодба. По желание на подзащитния ми не 2 желаем спогодба.

ТЪЖИТЕЛЯТ С.: Не желая.

АДВ.К.: Нямам искания за събиране на други доказателства.

ТЪЖИТЕЛЯ С.: Нямам искания за събиране на други доказателства.

АДВ.Р.: Нямам искания за събиране на други доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Нямам искания за събиране на други доказателства.

По доказателствата и на основание чл. 283 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА всички писмени доказателства по делото.

АДВ.К.:Нямам възражения по тях и няма да соча други доказателства.

ТЪЖИТЕЛЯ С.: Нямам възражения по тях и няма да соча други доказателства.

АДВ.Р.: Нямам възражения по тях и няма да соча други доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Нямам възражения по тях и няма да соча други доказателства.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на устните

СЪДЕБНИ

ПРЕНИЯ:

АДВ.К.: Уважаема Госпожо съдия, като пълномощник поддържам тъжбата на тъжителя, както е предявен в нейната фактическа част. Считам, че фактите са описани и се доказват от събраните по делото доказателства, въпреки че отново сме изправени в хипотезата да няма на 3 местопроизшествието непредубедени трети лица, които могат да свидетелстват обективно. От събраните гласни доказателства е ясно, че след засичането на двата автомобила на този участък са последвани реакции от страна на двамата водачи, размяна на различни изречения от обиден и необиден характер и това, за което всъщност е повдигнато обвинение нанасяне на удари от страна на подсъдимия по лицето и тялото на тъжителя.

Пряк очевидец са само показанията на майката на подсъдимия, която се явява като свидетел и твърди, че такива удари не са нанасяни. Тези показания, считам за категорично необективни и несъответстващи на останала част от доказателствения материал. В крайна сметка смятам, че никога показанията на майката на една от страните не трябва да се вземат като обективни, тъй като тя естествено защитава сина си. В тази ситуация отделен е въпроса дали изобщо е присъствала на инцидента, защото както установихме от разпита на Г. никой от двамата не е посочил на инцидента да има други лица. Що се отнася до свидетелите, които са разпитани от страна на тъжителя съвсем ясно беше отразено състоянието и реакциите на тъжителя непосредствено след инцидента. Те се допълват и съответстват и на обективните данни, които са събрани, както от преписките приложени към настоящото дело, така и чрез прегледа от съдебния медик. Всичко това ми дава основание да поддържам обвинението и считам, че независимо от противоречията в доказателствения материал са налице достатъчно доказателства, които изясняват обективната ситуация и подкрепят твърдението на тъжителя, че Подсъдимият му е нанесъл лека телесна повреда изразяваща се в описаните в тъжбата увреждания. Ето защо, моля да го признаете за виновен по повдигнатото му обвинение и да приложите спрямо него подходящо наказание.

ТЪЖИТЕЛЯ С.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.

АДВ.Р.: Уважаема Госпожо съдия, моля да признаете подзащитния ми за невиновен, тъй като считам, че в настоящото производство по никакъв начин не се доказа осъществяване на деянието по чл.130 от НК. На първо място така описаните в тъжбата на С. наранявания са незначителни, тъй като зачервявания по кожата съгласно Постановление № 3/27.09.1975 година на пленума на Върховния съд не представляват увреждания с разстройство на здравето. От страна на тъжителя по делото бяха разпитани свидетелката П., която е първа братовчедка на тъжителя като дори са живеели в една къща, което означава, че са значително близки. Заявявам, че също така беше 4 разпитан и свидетеля С., с който не са роднини, но са близки приятели от 1974 година. Тези лица не са очевидци и не следва да им се кредитират показанията, тъй като силно се разминават относно състоянието на тъжителя след инцидента. Свидетелката П. твърди, че само едната буза е зачервена, а С. заяви, че са и двете му бузи зачервени. В случая по делото е представено медицинско удостоверение от първи май 2022 година, което е изготвено на другия ден и по никакъв начин не е сигурно, че констатираните от лекаря зачервявания са в следствие от инцидента от страните от 30.04.2022 година. В действителност единствения очевидец е М. М.А, която е майка на подсъдимия, но нейните показания напълно кореспондират с обяснението на подсъдимия и с механизма на съприкосновенията между двамата. На двамата са им били скъсани тениските и двамата са били зачервени в областта на главата и ушите. Първоначалните сведения дадени, както от тъжителя, така и от подсъдимия пред полицейския служител Г. напълно кореспондират с нейните показания. Дори, в заявлението си до РУ Сливен тъжителя от 01.05.22 година описва, че „хванахме се за дрехите и паднах на земята“.

Действията на подсъдимия е да се защити и по никакъв начин не е целял да нарани тъжителя. Видимо ако е искал нараняванията щяха да са по – големи, тъй като е по - млад и по - тежка категория. Алтернативно в случая следва да се приложи разпоредба на чл.130 ал.3 от НК и подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност. Също така, още пред полицейския служител подсъдимия е заявил, че майка му е там и тя не е разпитана, тъй като не е в добро здравословно състояние. Моля да ми присъдите разноските.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯТ М.: Господин

Г. по някакъв начин не е бил ударен, както звучаха думите му, ако имаше нещо фрапантно е длъжна полицията сама да образува. Беше още на следващия ден когато бяхме при господин Г.. Г. не е видял зачервяванията .

Това е, което искам да кажа.

ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯТ М.: Моля да бъда оправдан. Благодаря.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и след съвещание ОБЯВИ присъдата си, като разясни на страните правото на жалба или протест и съобщи, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл. 308 ал.2 от НПК.

5