Акт от 27.07.2021, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 382 гр. Видин 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Видинският районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:НИНА НИКОЛОВА при секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 366 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.2, ал.1 т.3 и чл.4 от ЗОДОВ.

Подадена е искова молба от Г.Б.Г. с ЕГН: ********** и адрес *** против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение в размер 11 000 лева за причинени неимуществени вреди и 1290.00 лева обезщетение за имуществени вреди вследствие повдигнато на ищеца обвинение в извършване на престъпление от общ характер и последващото оправдаване на ищеца по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда.

Твърди се, че с Постановление от

24.04.2020г. на Прокурор в РП Видин ищецът е привлечен като обвиняем по ДП 340/2020г. по описа на МВР Видин, пр.пр.

960/2020г. за извършено престъпление по чл.326, ал.1 НК. Взета му е мярка за неотклонение парична гаранция в размер 2000.00 лева, която била непосилна за ищеца. След обжалването и, размерът на същата бил намален на 300.00 лева.

Ищецът ангажирал адвокат, за да защити интересите си. На 13.05.2020г. РП- Видин внесла предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, по което било образувано АНД 458/2020г.

С решение №213/29.07.2020г. ВРС признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Решението е потвърдено с решение №1/15.02.2021г. по ВАНД 173/2020г. по описа на ОС Видин , което е окончателно.

Исковата молба, заедно с приложенията на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор, със съдържанието по чл.131, ал.2 от ГПК, в който излага, че оспорва търпенето на вредите, оспорва,че същите са причинени от неправомерните действия на Прокуратурата, сочи се , и че делото е разгледано в кратък и разумен срок. Оспорва се и размера на исковете за имуществени и неимуществени вреди като недоказан.

В производството са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е АНД

458/20г.на ВРС, ведно с ДП 340/2020г. по описа на ОД МВР Видин и ВАНД 173/20г. на ВОС, писмените доказателства, съдържащи се в които са приети по делото.

От събраните по делото доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Постановление за образуване на бързо производство от

21.04.2020г. на Прокурор в РП Видин срещу ищеца е образувано такова за престъпление по чл.326, ал.1 НК. С Постановление от 24.04.2020г. ищецът е привлечен като обвиняем по БП № ЗМ-340/2020г. по описа на РУ Видин, за извършено престъпление по чл.326, ал.1 НК. Взета му е мярка за неотклонение парична гаранция в размер 2000.00 лева.

Постановлението е предявено на същия на 28.04.2020г.

С Постановление за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК от 13.05.2020г. РП внесла предложението до съда, по което било образувано АНД 458/2020г. с мярка за неотклонение парична гаранция в размер 300.00 лева- невнесена, впоследствие отменена от ВРС. С решение №213/29.07.2020г. ВРС признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Решението е потвърдено с решение на Видински окръжен съд №1/15.02.2021г. по ВАНД 173/2020г. по описа на ОС Видин , което е окончателно.

Видно от показанията на разпитания в производството свидетел Г.- съпруга на ищеца, ищецът бил притеснен, терзаел се, че е третиран като криминален престъпник, лъжец, психическото и физическото му състояние се влошило, открили му диабет. Ищецът бил гневен,че вместо да да разследват и да опазват населението, му е повдигнато на него обвинение, във връзка с което е следвало да му бъде направена и криминална регистрация. Взели заем, за да платят на адвокат, тъй като всички спестени пари отишли за операцията по трансплантация на свидетелката, която е с диагноза хронична бъбречна недостатъчност. Обвинението станало достояние на широката общественост, обаждали се хора и му казвали по телефона“ Умри и ти, и семейството ти, щом не вярваш в Ковид“. Всички тези чувства и емоции продължава да изпитва и до момента .

Свидетелят И. сочи, че ищецът разбрал за обвинението от „Свободна Европа“, прочел за лице с инициали Г.Г., свидетелят написал пост във Фейсбук, че това може да е само Г., ищецът отишъл в Прокуратурата, отказали му информация, след това разбрал от призовкар. Много му било обидно да дава отпечатъци за криминална регистрация, за това ,че го третират като престъпник, че се петни името му и това на организацията „БОЕЦ“, на която са основатели, заедно със свидетеля Г.. Чувствал се афектиран, приемал го като голяма несправедливост , дори като поръчка срещу него и БОЕЦ, заради дейността на организацията.След като се разболял от Ковид в социалните мрежи го обвинявали ,че горил маски, че не взимал мерки. Не е чул лъжа, изречена от ищеца за времето на осемгодишното им познанство, ищецът окуражавал и членовете на БОЕЦ да говорят истината, ползвал се в гражданското общество като стожер против корупцията, чуждестранни медии се свързвали с него за интервюта -Франс прес, Дойче веле, Ройтерс, Франкфуртер Алге Майне цайтунг. Г. и сдружението имат преди 3 години признание за гражданска организация на годината от „Правосъдие за всеки“, ищецът е канен за участия в международни антикорупционни конференции и лично от М.М.. Сочи, че не смее да твърди, че е първият, който е разпространил във Фейсбук информацията, която прочел във Свободна Европа за гражданнин с инициали Г.Г., срещу когото е повдигнато обвинение. Ищецът не е търсил медийна изява, медиите го търсят, след като има обществен отзвук.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 11 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, и за сумата 1290.00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконно привличане като обвиняем за извършвано престъпление по чл. по чл.326, ал.1 НК, по което е оправдан с влязло в сила решение №213/29.07.2020г. по АНД 458/2020г. ВРС, потвърдено с решение №1/15.02.2021г. по ВАНД 173/2020г. по описа на ОС Видин.

Съгласно чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга страна, това са и изрично визирани хипотези, които не могат да се тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди, причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените.

Следователно отговорността на държавата е фиксирана при строго определени случаи.

От доказателствата по делото е установено, че ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт. Производството в досъдебната и съдебна фаза е продължило около десет месеца. На ищеца е била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер 2000.00 лева, който по реда на обжалването е намален на 300.00 лева. Следователно в процесния случай безспорно е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, като материално-правно основание за обезвреда е оправдаването на подсъдимия, което е основание за търсене на обезщетение за вреди.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата, за действията на правозащитните органи е обективна, безвиновна, т.е. тя отговаря независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинили вреди. В конкретния случай вредите са причинени от незаконните действия и актове на Прокуратурата, тъй като е било образувано досъдебно производство и ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление.

Нормата на чл. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта и достойнството и доброто име на гражданите.

Държавата може да накърни законно това право единствено когато чрез своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред. В наказателния процес това е правото на държавата да счете някого за престъпник и да му наложи наказание за извършено престъпление по реда предвиден в НПК.

Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не съответства на истината, то задължението за разкриването й е станало неизпълнено и то е незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението, чрез метода на процесуална принуда. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения в закона ред, както е в процесния случай.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, както и наличието на причинна връзка между незаконно обвинение, респ. задържане под стража или друга мярка за неотклонение и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е индивидуален и се свързан с конкретния случай. Съгласно т. II от ППВС № 4 от

23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.. В настоящия случай, от ангажираните от ищеца доказателства –свидетелските показания на свидетелите Г. и И. се установява, че ищецът е изпитвал силни негативни емоции, чувствал се е дискомфортно от това, че несправедливо му е повдигнато обвинение за извършено престъпление, че е бил много притеснен, гневен, обиден, много тежко преживявал обвинението. Същият, следва да се вземе предвид , и че е неосъждан, както и че му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер 2000.00 лева, която бил затруднен да плати, поради липса на средства, което допълнително тревожело ищеца, като след обжалването и била намалена на 300.00 лева, като не е внасяна, а впоследствие с определение от 29.07.2020г. по АНД 458/20г. е отменена. Установи се от свидетелските показания, че информацията за повдигнатото обвинение е била широко разпространена, като съдът приема, че не се установи разпространяването и от свидетеля И., видно от показанията на същия, публикации в електронни медии, представени на хартиен носител по делото от интернет страниците на Евроком, Лупа, Свободна Европа, Актуално. Обвинението, съдът приема, че е повлияло на оценката на общественото мнение, с оглед общественото доверие , с което се е ползвал ищеца като личност и като представител на организацията, чиято дейност е борба с негативните социални явления. Същият се установи, че е получавал телефонни обаждания, в които същият бил упрекван и проклинан за поведението си, които засилвали негативните преживявания на ищеца.

Следва да се отбележи, и че продължителността на воденото наказателно производство е било в разумен срок – от 24.04.2020г. - датата на образуване на ДП срещу ищеца до 15.02.2021г. – датата на постановяване на решението от въззивната инстанция, като извършения обем на процесуално следствени действия с участие на ищеца е сравнително нисък и същият е оправдан още на първа инстанция.