Решение № 50 от 24.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20213001000721 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-262770/08.09.2021 година от П.И. Ц., синдик на „СИ ДИ МЕНИДЖМЪНТ“

ЕООД

/н/, гр.София срещу решение

No[1]260047/09.08.2021 година, постановено по т.д.51 по описа за 2020 година на Окръжен съд Шумен, с което е отхвърлен предявеният от „Си Ди мениджмънт“ ЕООД /н/ иск за заплащане на сумата от 200 000 евро, представляваща предадена в заем сума по договор за паричен заем от 17.12.2009 година, съдържащ се в НА за договорна ипотека 38, том 20, рег.12881, дело 2701/2009 година на Нотариус П А с район на действие – район на РС - Нови пазар с No-346 на НК и е осъдено да заплати в полза на бюджета на СВ сумата от 15646,64 лева - държавна такса за водене на делото.

Твърди се във въззивната жалба, че в хода на делото се установява, че сумата от 200 000 евро е преведена по банковата сметка на „Ривенджър“ ЕООД, поради което предявеният иск се явява основателен. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционният съд и вместо него постанови друго, с което уважи предявеният иск и присъди направените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна е представила писмен отговор в срок, в който се 1 моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и присъди направените съдебно-деловодни разноски.

Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба от 28.05.2020 година синдика на „Си ди мениджмънт“ ЕООД /н/ излага, че с решение № 1169/10.06.2016 г. по т. д. № 1204/2015 г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност на „Си ди мениджмънт“ ЕООД, като съгласно чл.658 ТЗ в правомощията му е да издирва и уточнява имуществото на длъжника, като събира паричните му вземания. В качеството си на синдик е установил, че дружеството е предоставило на „Ривенджър“ ЕООД паричен заем в размер на 200 000 евро по силата на нарочно сключен Договор за паричен заем от 17.12.2009 г. За обезпечение по задължението е сключен договор за ипотека върху недвижими имоти – сграда на възлова електрическа подстанция и сграда на трафопост, ведно с намиращите се в тях съоръжения и оборудване. Ипотеката е отразена в нотариалния акт за договорна ипотека № 38, том 20, рег. № 12 881, дело № 2701 от 2009 г. на нотариус П А с район на действие – района на РС - Нови пазар с № 346 на НК. Падежът на задължението, посочен в нотариалния акт, е 30.09.2010 г., както и че с покана от 21.05.2018 г. е поканил ответника да върне посочената сума. Ответникът не е предприел действия за погасяване на задължението и не е върнал предоставения заем. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 200 000 евро, представляваща сума дадена в заем по силата на Договор за паричен заем от 17.12.2009 г., обективиран в нотариален акт за договорна ипотека № 38, том 20, рег. №12 881, дело № 2701 от 2009 г. на нотариус П А с район на действие – района на РС - Нови пазар с № 346 на НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и да му се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът от страна на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба. Ответникът оспорва твърдението, че по банковата му сметка е извършен превод на сумата от 200 000 евро, както и твърдението, че дружеството е усвоило същата. Тъй като заемът е реален договор се счита сключен за сключен когато сумата, предмет на договора, бъде реално предадена от заемодателя на заемателя. Дори и да се 2 приеме, че е налице заемно правоотношение прави възражение за изтекла погасителна давност на задължението по договора, тъй като падежът, посочен и в исковата молба е 30.09.2010 г., а вземането е предявено с искова молба едва през 2020 г. Моли да бъде постановено решение, с което се отхвърли предявения иск.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че по отношение на „Си ди мениджмънт“ ЕООД (н), с предишно наименование „Сентръл ТехноДивелъпмънт 1“ ЕООД с Решение № 1169/10.06.2016 г. по т. д. № 1204/2015 г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност, както и, че между ищеца, като заемодател и ответника, като заемател, на 17.12.2009г. е сключен договор за заем на парична сума в размер на 200 000 евро, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека № 38, том 20, рег. № 12 881, дело № 2701 от 2009 г. на нотариус П А с район на действие – района на РС - Нови пазар с № 346 на НК.

Съгласно договора заемодателят предава в заем на ответника парична сума в размер на 200 000 евро, а ответникът е поел задължението да върне заетата сума в срок до 30.09.2010г. Нотариалният акт, в частта, в която се съдържат изявленията на страните съставлява частен диспозитивен документ, а в частта, в която се съдържа изявлението на страната, че заемната сума е предоставена за ползване по разплащателната сметка на заемателя в „КТБ“ АД съставлява частен свидетелствуващ документ, обективиращ волеизявлението на страната, изходящо от нея и удостоверяващо неизгоден за нея факт, поради което съставлява доказателство, че сумата е предоставена на страната и тъй като договорът за заем е реален договор предоставянето на сумата доказва съществуването на договора.Горното се потвърждава и от представеното извлечение от сметките на ответника за периода 01.01.2009г. 21.12.2010г. , от което се установява, че по банкова сметка открита в посочената банка с титуляр ответника е постъпила сумата 200 000 евро като вносител на сумата е „Сентръл Техно Дивелъпмънт 1“ ЕООД.

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем, условията по който са обективирани в договора за заем по НА 38/2004 година. Съгласно този договор заетата сума следва да бъде върната в срок до 30.09.2010 година.

3

По делото не са събрани доказателства, установяващи погасяване на задължението чрез плащане.

Същевременно, съдът констатира, че по представеният нотариален акт е налице извършено официално удостоверяване, че по вземането, обективирано в нотариалният акт е издаден изпълнителен лист за сумата от 200 000 евро. Налице е пълна идентичност между вземането, предмет на настоящия осъдителен иск и сумата, за която е налице удостоверяване, че е издаден изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл.417, ал.1, т.3 ГПК нотариалният акт представлява несъдебно изпълнително основание относно съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми, като съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК изпълнителният лист се издава и съдът прави надлежна бележка върху представения документ.

Извършеното отбелязване върху нотариалният акт, че за сумата от 200 000 евро, дължима по договора за заем, обективиран в нотариалният акт е издаден изпълнителен лист представлява официален свидетелствуващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила досежно обстоятелството, което удостоверява, поради което при наличието му и липсата на опровергаване съдът приема, че за страната е налице изпълнителен титул за сумата, предмет на настоящия осъдителен иск. Поради пълната идентичност на вземането, предмет на настоящия иск същия се явява недопустим.

Страната разполага с изпълнителен титул за това вземане, поради което и осъдителният иск се явява недопустим, тъй като решението ще има изпълнителна сила и при уважаването му би се стигнало до издаване на втори изпълнителен лист за същата сума. По делото не са събрани доказателства, установяващи обстоятелството дали по издаденият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело или е водено дело по чл.422 ГПК или заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, но и при трите хипотези настоящият процес се явява недопустим. При липса на проведено производство по чл.422 ГПК заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила и между страните същата има правните последици на съдебно решение, поради което пререшаването на спора е недопустимо. Ако между страните по възражение на страната по чл.415 ГПК е водено дело с правно основание чл.422 ГПК то независимо от неговият резултат между същите е формирана 4 сила на пресъдено нещо относно дължимостта на вземането, предмет на настоящия иск, което обуславя недопустимостта на настоящето производство.

Въззивният съд е длъжен служебно да следи за недопустимостта на производството, поради което решението на първоинстанционният съд следва да бъде обезсилено, а делото прекратено.

В тежест на въззивника следва да бъде възложена държавната такса в размер на 7813.32 лева за въззивното производство и сумата от 15646,64 лева - държавна такса за първата инстанция.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение No-260047/09.08.2021 година, постановено по т.д.51 по описа за 2020 година на Окръжен съд Шумен.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.51 по описа за 2020 година на Окръжен съд Шумен и по в.т.д.721/2021 година по описа на Апелативен съдВарна по иска на „Си Ди мениджмънт“ ЕООД /н/ срещу „Ривенджър“ ЕООД за заплащане на сумата от 200 000 евро, представляваща предадена в заем сума по договор за паричен заем от 17.12.2009 година, съдържащ се в НА за договорна ипотека 38, том 20, рег.12881, дело 2701/2009 година на Нотариус П А с район на действие – район на РС - Нови пазар с No-346 на НК.

ОСЪЖДА „Си Ди мениджмънт“ ЕООД /н/ да заплати в полза на държавата по бюджета на СВ сумата от 15646,64 лева - държавна такса за първата инстанция и сумата от 7813.32 лева за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1месечен срок от получаване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5