Решение № 407 от 25.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. С.З., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20245501000469 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „С.И.М.“ ЕООД против решение № 353/18.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4046/2023г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е осъден въззивника да заплати на въззиваемото дружество по подробно описани в диспозитива на решението фактури в общ размер на 17 282,16 лв. и неустойка за забава по всяка фактура в общ размер на 5210,46 лв., законна лихва за забава, дължима от датата на предявяване на исковете – 04.10.2023г. до окончателното плащане на претендираните суми, както и са присъдени направените по делото разноски.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Изложени са подробни съображения и е направено искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят претенциите на ищеца изцяло, като неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер. Доказателствени искания не са направени. Претендират се разноските по делото, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В законния срок по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият взема становище по наведените в жалбата оплаквания. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Претендира за направените по делото разноски.

1

По делото е постъпила молба с дата 25.10.2024г. от въззиваемия, в която сочи, че не е в състояние да се яви в съдебно заседание. Не се противопоставя да се даде ход на делото. Няма искания за събиране на доказателства и няма да представя други такива. Взема становище по същество и моли за присъждане на направените по делото разноски.

По делото е постъпила молба с дата 28.10.2024г. от въззивника, в която сочи, че няма възможност да се яви в съдебно заседание, като моли да се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба и заявява, че няма искания по доказателствата и няма да представя нови писмени доказателства по делото.

Взема становище по същество и претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 449,85 лв., представляващи заплатена държавна такса за въззивното обжалване.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.92 ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Приложени по делото са копия от Фактура №0000026434/30.09.2022г., ведно с експедиционна бележка 327797 от 19.09.2022г.; Фактура №**********/17.10.2022г., ведно с експедиционни бележки

№

330128/13.10.2022г.,

330124/13.10.2022г.,

330127/13.10.2022г.,

330126/13.10.2022г. и 330121/13.10.2022г.; Фактура №0000026758/31.10.2022г., ведно с експедиционни бележки № 330363/17.10.2022г. и 330871/21.10.2022г.;

Фактура №0000026895/16.11.2022г., ведно с експедиционна бележка 333063/14.11.2022г.;

Фактура

№0000027033/30.11.2022г., ведно с експедиционна бележка

333741/21.11.2022г.;

Фактура

№0000027186/16.12.2022г., ведно с експедиционна бележка

334927/07.12.2022г.;

Фактура

№0000027187/16.12.2022г., ведно с експедиционна бележка 335276/12.12.2022г.; Фактура ведно с експедиционни бележки № 335887/19.12.2022г., 335888/19.12.2022г. и 335881/19.12.2022г.;

Фактура №0000027684/28.02.2023г., ведно с експедиционни бележки №№ 338978/17.02.2023г., 338997/17.02.2023г. и 338979/17.02.2023г.; Фактура №0000027863/15.03.2023г., ведно с експедиционна бележка

339965/01.03.2023г.;

Фактура

№0000028149/18.04.2023г., ведно с експедиционна бележка

342379/03.04.2023г.;

Фактура

№0000028150/18.04.2023г., ведно с експедиционни бележки

342996/12.04.2023г. и 343058/12.04.2023г.

В така приложените фактури като доставчик се сочи „С.З.П.“ ЕООД, като получател „С.И.М.“ ЕООД, същите касаят доставка на бетон.

Експедиционните бележки -с изключение на експедиционна бележка 327797 от 19.09.2022г.- имат положен подпис срещу реквизита „получател“.

Приложено по делото е копие на Фактура №0000023187/30.07.2021г. с посочен доставчик „С.З.П.“ ЕООД, получател „С.И.М.“ ЕООД.

Приложен по делото е Договор за продажба от 10.03.2021г. Приложена по делото е Оферта от 01.01.2022г. от ищцовото до ответното дружество 2 касаеща цените на различни класове бетон. Приложена по делото е Оферта от 01.03.2022г. от ищцовото до ответното дружество касаеща цените на различни класове бетон. Приложено по делото е Приложение 3 Списък на лица и телефони за контакти и заявки.

От показанията на св. Т.М.Я.-ръководител бетонов център при ищцовото дружество става ясно, че ответното дружество са техни клиенти, като ищцовото дружество им доставяло бетон от 3-4 години. Имали сключен договор през март 2021г. с единични цени определени около 86-87лв. През 2023г. имало забава в плащанията. Заявките за бетон ги давал по телефона Я.Д.-брат на М.Д.-управител на ответното дружество. Заявките се давали по телефон, или имейл на диспечера, който бил на работа, за кой ден и час какво количество бетон трябва да се достави. Имало изготвени анекси свързани с увеличаване цената на бетона, същите обаче не били подписани от ответното дружество, от друга страна от ответното дружество не възразявали за новите цени на бетона и продължили със заявките. Свидетелят е категоричен, че при всяка заявка диспечерката е информирала поръчващия бетон каква е моментната цена на бетона в същия ден, в който се заявява количеството и при потвърждаване на заявката се разбирало, че клиента е съгласен с офертата.

Видно от разпита на св. Т.В.Р.-касиер –фактурист при ищцовото дружество е, че работили с ответното дружество като им доставяли бетон, плащанията в началото били редовни, впоследствие- не. Цените на бетона се променяли като растели. При всяка заявка свидетелката уведомявала ответното дружество за цената на бетона в момента, като получавала съгласието им само по телефон.

Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е, че посочените в исковата молба 12 бр. фактури са редовно осчетоводени при ищеца като вземания от ответника „С.И.М.“ ЕООД по дебита на сметка №411 „Клиенти“ в размер общо на 19852,40лв. Посочените в исковата молба 12 броя фактури са редовно осчетоводени при ответника „С.И.М.“ ЕООД като задължения към ищцовото дружество по кредита на сметка 4011 „доставчици“ в размер общо на 19852,40лв съответно като разходи за материали по дебита на сметка №601 и вземане от бюджета по дебита на сметка 45311 „Начислен данък за покупките“ с 2579,93 за размера на ДДС. При страните по делото били установени частични плащания за общо 2570,24лв, като дължимия остатък е 17282,16лв. Неустойката в размер на 0,5% на ден върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 30% от стойността на съответната фактура дължима на осн. чл.17 ал.1 от Договор от 10.03.2021г. е в размер общо на 5213,55лв.

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Между страните не се спори, че същите са подписали Договор за продажба от 10.03.2021г. със срок една година, по силата на който ищецът, в 3 качеството на продавач, се е задължил да продава периодично и поетапно на купувача бетон и строителни материали за цена и при условия посочени в Приложение 1 /оферти/ към договора, а последният се е задължил надлежно да заплати стойността им в уговорения срок.

Спорно по делото е дължи ли се неустойка от ответника на ищеца по Договор за продажба от 10.03.2021г. и по специално дали договора е прекратен или е продължавал да обвърза страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Видно от процесния договор в чл. 2 от същия е договорено, че има действие една година, като след изтичането му премивана в безсрочен и може да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие.

Факт е, че по делото липса какъвто и да е писмен документ от ответника за прекратяване на договора, поради което следва извода, че същия се е трансформирал в безсрочен.

Този факт се потвърждава и от събраните гласни доказателства от които се установява, че след изтичане на едногодишния период на договора поръчките от страна на ответника са продължили и ищеца е изпълнил същите.

В този ред на мисли неоснователно е възражението за недопустимост на свидетелските показания, тъй като същите касаят смисъла на постигнатите договорености, значението на отделни уговорки и за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните, и които показания се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.

Другото възражение на въззивника относно цената на договора, като съществен елемент от същия, също е неоснователно.

В чл. 9 от договора е записано, че при непостигане на писмено съгласие /Анекс/ относно неговите цени, действието на договора се прекратява. Следва обаче да се отбележи, че в самия договор никъде няма уговорена цена. Цените са уговорени в приложение към същия, с което се опровергава извода на въззивника, че процесните продажби са извършване при индивидуални условия, а не по договора. Няма подписани анекси, каквото е задължението на страните в чл. 9 от договора, въпреки опитите за подписване на такива от 4 страна на ищеца.

Следва освен това да се отбележи, че от страна на ищеца са изпращани уведомителни писма за промяната на цените на електронната поща на ответника, след което заявките за доставка на строителни материали са продължили.

Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза и ответникът е получил доставените количества бетон и същите са били осчетоводени.