Решение № 84 от 17.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора Д. Й. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500707 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8/04.01.2024 г., постановено по гр.д. № 716/2022 г. по описа на РС-Костинброд, Софийски районен съд е осъден заплати на З. В. Т., ЕГН ............., сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие нарушаване на правото й на разглеждане в разумен срок на гр.д. № 46347/2021 г. по описа на СРС, като в останалата част до пълния предявен размер на претенцията от 3 750,00 лева и в частта за претендираните имуществени вреди в размер на 800,00 лева, искът е отхвърлен. Със същото решение ищцата З. Т. е осъдена да заплати на ответника сумата от 91,00 лева, представляващи направените от последния разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу решението, в осъдителната част, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт. Посочва се, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на постановеното решение, което препятства установяването на действителната воля на съда и води до необоснованост на обжалвания акт. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, които според жалбоподателя не съответствали на събрания по 1 делото доказателствен материал. В тази връзка се твърди, че недоказано останало настъпването дори на обичайните негативни емоции, свързани с участието в едно съдебно производство. Напротив – установявало се трайното създаване на пречки от страна на ищцата за обичайното и нормално развитие на производството по гр.д. № 46347/2021 г. на СРС, което поведение не било на лице заинтересовано от бързия и ефективен достъп до правосъдие. С тези аргументи е отправено искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново въззивно решение, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от З. В. Т..

В проведеното открито заседание пред въззивната инстанция контролиращата страна - Софийска окръжна прокуратура, поддържа подадената от СРС въззивна жалба и моли решението в обжалваната част, да бъде отменено.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди до размера от 400,00 лв., и е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 3 750,00 лева, както и иска за обезщетение на имуществените вреди в размер на 800,00 лева.

Решението на РС-Костинброд е обжалвано само от ответника в производството и само в осъдителната му част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция единствено в тази част. В останалата (отхвърлителна) част, първоинсатнционното решение е влязло в сила.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият въззивен състав намира решението, в обжалваната му част, за валидно и допустимо.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Според изложеното в исковата молба ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в нестихващ психически и емоционално-физически тормоз, липса на сън и лишаване от свободно време и време със семейството, както и имуществени вреди, представляващи принудително платени разноски и наложени глоби, поради нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на производството по гр. д. № 46347/2021 г. по описа на 26-ти състав на СРС. Претендира се сума в размер на 3 750,00 лева за посочените неимуществени вреди и сума в размер на 800,00 лева, представляващи заплатени по делото глоби.

След преценка на събраните по делото доказателства и с оглед доводите във въззивната жалба, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е във въззивното производство, че гр.д. № 46347/2021 г. по описа на СРС, е образувано на 05.08.2021 г. по искова молба на З. В. Т., с която срещу Софийски районен съд са предявени претенции по реда на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

С Разпореждане № 23529 от 13.10.2021 г. исковата молба е оставена без 2 движение с конкретни указания към ищцата да уточни иска си, както и да ограничи описването на нерелевантни за делото минали събития, което единствено обременява делото с фактология и налага отсяване на правнорелевантните за спора факти. Указано е и че следва да бъде заплатена дължимата държавна такса в размер на 10,00 лева. За изпълнение на указанията е предоставен едноседмичен срок.

Съобщението е получено от съпруга на ищцата на 26.10.2021 г., а на 28.10.2021 г. от нея е депозирана писмена молба, озаглавена „изпълнение на разпореждане“. Въпреки заглавието, видно от текста на подаденото от ищцата писмено изявление, указанията за уточняване на исковата молба не са изпълнени. Напротив – използвани са обидни думи към съда, квалификации и заплахи, както и е направено искане за отвод на съдията-докладчик.

Приложено е платежно нареждане за заплатена в полза на районния съд държавна такса в размер на 10,00 лева.

С Определение № 8010 от 04.11.2021 г. съдът е указал на ищцата, че указанията не са изпълнени в цялост, а писменото й изявление е нередовно на основание чл. 100а ГПК, тъй като съдържа обидни изрази и заплахи. Въпреки това съдията-докладчик е предоставил на ищцата последна възможност в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата молба, указал й е да се въздържа от използването на обидни думи и квалификации и й е наложил глоба в размер на 200,00 лева за конкретно изброени изрази, използвани от ищцата в писменото й изявление от 28.10.2021 година. Видно от разпореждането, ищцата е била предупредена и за санкцията при неизпълнение на указанията в срок, а именно – прекратяване на производството, както и за възможността да й бъде наложена глоба в по-висок размер. Със същото разпореждане искането за отвод е оставено без уважение.

По делото няма данни кога ищцата е получила съобщение за горепосоченото разпореждане, но на 16.11.2021 г. тя е подала писмена молба, отново озаглавена „изпълнение на разпореждане“, с вх. № 89151 по описа на СРС и частна жалба срещу наложената й глоба с вх. № 89169 по описа на СРС. Видно е, че и в двете писмени изявления ищцата отново е използвала обидни и нецензурни квалификации, без по същество да изпълни дадените й указания във връзка с редовността на исковата молба.

С Определение № 10072 от 02.12.2021 г. районният съд отново оставил исковата молба без движение, като разяснил на ищцата целта на указанията за уточняване на исковата й претенция и й дал поредна възможност да изпълни указанията, дадени с разпореждането от 13.10.2021 година. Предвид обстоятелството, че в подадените писмени изявления ищцата отново не е съобразила използваните изрази и квалификации по отношение на органите на съдебната власт и на МВР, с разпореждането е оставена без уважение молбата (частна жалба вх. № 89169) й за отмяна на наложената глоба в размер на 200,00 лева. Посочен е редът, по който произнасянето на съда в този смисъл, може да бъде обжалвано. Със същото разпореждане на ищцата е наложена нова глоба в размер на 600,00 лева.

На 14.01.2022 г. в СРС от ищцата са депозирани две писмени молби, съответно – „изпълнение на указания“ с вх. № 7065 и „частна жалба за обжалване на глоба“ с вх. № 7068. Видно от текста на двете писмени изявления ищцата за пореден път не е изпълнила дадените й от съда указания 3 и отново е използвала неприемливи думи и изрази.

С Разпореждане № 23161 от 16.03.2022 г. на ищцата са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева, за разглеждане на подадената срещу наложените й глоби частна жалба.

Съобщение с № .............. за издаденото разпореждане се е върнало в цялост по делото, като призовкарят е отбелязал, че е поставено уведомление на входната врата на дома на ищцата, тъй като при неколкократните посещения същата не е намерена.

Видно от Уведомление № 2022111131243 от 17.05.2022 г. на ищцата е предоставена възможност да получи съобщението по делото в двуседмичен срок, като се яви в канцеларията на СРС или в кметството в с. Б..

Следващото действие по делото е извършено на 05.10.2022 г., когато с Разпореждане № 93542 районният съдия на основание чл. 41 ГПК е приложил по делото и е счел за връчени на 31.05.2022 г. посочените по-горе съобщение и уведомление (с кратък номер съответно 241 и 243), като предвид неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса е върнал частната жалба с вх. № 7068/14.01.2022 година.

С Определение № 26141, също от 05.10.2022 г., поради неизпълнение на конкретно дадените указания по редовността на исковата молба, същата е върната на ищцата.

При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите (имуществени и неимуществени), причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни.

Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял твърдените вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ да е налице причинноследствена връзка между забавянето и неблагоприятните последици (вредите). Посочените елементите трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Тази отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи – в случая Софийски районен съд. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, 4 определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ (виж. Решенията на ЕСПЧ по делото Димитров и Хамънов срещу България от 10 май 2011 г.). Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство.

Въззивният съд достигна до извода, че в конкретния случай не следва да се ангажира отговорността на ответника. Действително производството по гр. д. № 46374/2021 г. по описа на СРС, в първоначалния си етап, е с продължителност от една година и два месеца, през който период не е даден ход на депозираната от ищцата искова молба, същата е върната, а производството по делото е прекратено. Въпреки това, настоящият състав намира, че посоченият срок не е прекомерен и неразумен, съгласно разбирането на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС , тъй като цялостното забавяне на делото се дължи единствено на действията (вкл. бездействието) на ищцата.