Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15887 от 11.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49887/2025
Вид
Решение № 15887
Подписан
11.08.2026
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15887 гр. ***, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯ. ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № ***1110149887 по описа за *** година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба от И. М. срещу ***, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № *** на ***я на *** и неговата отмЯ.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „*** (***)“ при ответника; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 53100 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 24.10.*** г., до окончателното плащане.

Ищецът И. М. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника ***, в рамките на което е изпълнявала длъжността „*** (***)“, като със заповед № *** на ***я на ***, трудовото му правоотношение е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.Твърди, че уволнението му било незаконосъобразно – ищецът е уволнен без разрешение на инспекцията по труда по време, по което е ползвал разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, не е извършено реално съкращаване на щата. Моли за отмЯ. на уволнението и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Моли да му бъде присъдено обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 24.10.*** г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е депозирал отговор на исковата молба, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено. Твърди, че ищецът не се ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. В тази връзка посочва, че на *** г. (по време на отпуск за временна неработоспособност) ищецът се явил на работа в помещението, което работодателя-ответник е използвал като офис и е прекарал там няколко часа, през които е участвал в изпълнение на различни служебни задължения. Отделно, на посочената дата 1 ищецът нито е представил болничен лист, нито е уведомил работодателя, че ползва или има право на отпуск за временна неработоспособност. Болничният лист бил изпратен няколко дни по-късно, на *** г. Съкращаването било реално. Съкратената длъжност на ищеца била единствена, предвид на което работодателят нямал задължение да извърши подбор.Моли за отхвърляне предявените искове и присъждане на разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и от събраните писмени доказателства по делото, в т.ч.

Трудов договор № *** от ***. и допълнително споразумение към него от *** г., се установява, че между ищеца и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът И. М. е заемал длъжността „***“ при ответника ***.

Страните не спорят и от представената по делото заповед № *** от *** г. на ***я на ***, се установява, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, считано от *** г. Заповедта е връчена на ищеца на *** г., видно от отбелязване върху същата.

По делото е прието решение на работодателя за организационна промЯ. от *** г., подписано от ***я П. М., от съдържанието на което се установява, че в ответното дружество *** е взето решение за осъществяване на организационна промЯ. – съкращаване на длъжността „*** (***)“. Посочено е още, че решението касае организационна промЯ. по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (прекратяване на трудовото правоотношение поради закриване на предприятието, на част от предприятието или съкращаване на щата).

От болничен лист № ***, издаден на *** г. от д-р Т. Б., се установява, че ищецът е бил в отпуск по болест в периода от *** г. до *** г., като е посочен режим на лечение: домашноамбулаторен.

От електронно съобщение от *** г. от И. М. до С. Г., се установява, че на посочената дата в прикачен файл ищецът му е изпратил болничен лист № ***/*** г.

Като доказателство по делото е прието електронно съобщение от *** г., изпратено от Б. Б. – ръководител на отдел „***“ и С. Г., *** на дружеството за обработка на заплати.

Видно от съдържанието на същото Б. Б. е поискала от С. Г. да потвърди или отхвърли твърденията на ищеца, че на *** г. ищецът М. му се обадил и го уведомил за издаден медицински документ /болничен лист/, а г-н Г. го посъветвал, тъй като на следващия ден щял да се срещне с г-н К. и останалите *** представители, да предаде документа директно на тях и да изпрати на г-н Г. снимки на документа за счетоводни цели.

С имейл изпратен от С. Г. на *** г. до Б. Б., последната е уведомена, че не си спомня разговора с г-н М., но „ми се струва напълно разумно да съм го посъветвал по начина, описан по-долу“.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Г. Г., М. Н. Н., И. В., М. К. и Я. Д..

От показанията на св. С. Г., се установява, че фирмата, на която свидетелят е *** през *** г. е обслужвала счетоводно ответното дружество ***. Твърди, че докато свидетелят е бил в платен годишен отпуск, ищецът М. му се обадил и му споменал, че има болничен лист, а свидетелят го посъветвал да предаде болничния лист на „въпросните господа, които ще идват през следващите дни“.

Свидетелят М. Н., посочва, че познава ищеца, тъй като били колеги в ответното дружество, като свидетелят заемал длъжността „***“. Уточнява, че работното му време било от *** часа до *** часа, а работното му място – в *** на бул. „***. Разказва, че на *** г. дошли колеги от *** - М. К., И. и още един човек, на когото свидетеля не си спомня името, и връчили на него и на ищеца предизвестия за прекратяване на трудовото правоотношение.

2

Твърди, че ищецът пристигнал в офиса 5-10 минути преди тях. Посочва, че след като на свидетеля било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, видял, че на бюрото на ищеца И. М. имало болничен лист. Ищецът го подал на М. К., който говорейки на ***, му го върнал обратно. Свидетелят посочва, че не разбрал за какво говорят, но в разговора откроил името С. /счетоводителя им/. Уточнява, че в този момент в офиса се намирали свидетелят, ищецът и М. К.. И. бил извън офиса, говорел по телефона.

Свидетелства още, че на тази среща свидетелят предал цялото имущество, което се намирало в офиса. Ищецът не е участвал в предаването на вещи, а само стоял на бюрото и чакал да му връчат документите и на него. Твърди, че срещата продължила около час и половина – след *** часа докъм *** часа. Ищецът пристигнал в офиса непосредствено преди срещата, и след като приключила процедурата по връчване на предизвестията и заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, веднага си тръгнал.

Свидетелят И. В., бивш служител на „*** ***“, част от което е ответното дружество посочва, че познава ищецът М. покрай работата му в ***. Твърди, че на *** г. пътувал заедно със свидетеля М. К. до *** с цел закриване на част от предприятието, а именно дейността, която дружеството е осъществявало в *** в партньорство с „***“. В рамките на това пътуване на *** г. в сутрешните часове била планирана и се провела среща в „***“, на която е трябвало да присъства и ищецът М..Свидетелят посочва, че ищецът не се явил на срещата, като от М. К. получил единствено информация, че ищецът ще се присъедини към тях след срещата в „***“. Подробности не си спомня, нито каква е била причината да не присъства.

Разказва, че след срещата в „***“ на *** г. около обяд, заедно със св. М. К. участвали в среща в офиса на дружеството-ответник, на която на ищецът и на св. М. Н. били предадени документи за прекратяване на трудовото им правоотношение. Уточнява, че на тази среща присъствали свидетелят, ищецът, св. М. К., М. М. и св. М. Н.. Поддържа, че присъствал в по-голяма част от времето на провежданата среща, с малки изключения, когато говорил по телефона. Заявява, че не е разбрал на срещата или след нея ищецът да е представил на св. М.

К. болничен лист. Твърди, че по време на срещата ищецът участвал в предаването на парите и ключовете на автомобилите на ответното дружество.

Свидетелят М. К., пряк ръководител на ищеца в ответното дружество, посочва, че на *** г. пътувал заедно със свидетеля И. В. и с М. М. за ***, като целта на пътуването била да уредят въпросите, свързани с прекратяване на дейността на *** в страната. Поддържа, че на *** г. имал уговорена среща в „*** ***“, а след това и среща с ищеца и още двама служители при ответника, на които връчили предизвестия за прекратяване на трудовото правоотношение. Свидетелства, че ищецът М. се свързал с него и му съобщил, че не може да присъства на срещата сутринта на *** г. в „***“, тъй като не се чувства добре, но ще успее за срещата следобяд. Поддържа, че ищецът не е бил предварително уведомен, че на следобедната среща ще му бъдат връчени документи за прекратяване на трудовото правоотношение. Срещата се провела около *** часа в „***“ в гр. ***. Твърди, че св. В. присъствал през цялото време на срещата с изключение на посещенията до тоалетна.

Поддържа, че на срещата ищецът не му е предавал болничен лист. Свидетелства още, че по време на срещата ищецът присъствал на предаването на парите от св. Н., както и при предаването на ключовете за проверка на автомобилния парк.

От показанията на св. Я. Д. се установява, че същата работи като *** в дружеството „*** ***“, в рамките на която длъжност отговаря за *** отдел, отдела за ***, отдела за ***, *** отдел и отдела за ***, а в групата „***“ заема длъжността *** на включените в групата дружества, а в дружеството „*** ***“ е *** на ***ния ***на директорите. Уточнява, че дружеството „*** ***“ и *** са дружества от една и съща група компании. Посочва, че П.

М. заема длъжността „***“ на групата от дружества „***“. Свидетелката посочва, че е участвала в подготовката и подписването на решението за закриване на работните места на последните служители в ответното дружество, като е прегледала документите и ги е предала на П. М. за подпис, а след това – обратно на колегите в отдел „***“, за да бъдат заведени в 3 служебните досиета. Решенията били подписани на *** г. в гр. ***, в офисите на дружеството „***“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмЯ. доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии.

В настоящия случай, ищецът оспорва като незаконосъобразна Заповед № *** от *** г. на ***я на ***, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, при твърдения, че се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, в случаите, сред които тези по чл.328, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск.