Решение № 4247 от 12.06.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 16454/2017
- Вид
- Решение № 4247
- Подписан
- 12.06.2019
- В сила
- 28.07.2020
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 137 · Закон за съдебната власт
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е № гр.
София 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета С. и в присъствието на прокурора Р.Стоев като разгледа докладваното от съдията Алексиева гр. дело № 16454 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И.М.Л. срещу П.НА Р.Б., с която е предявил обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ .
Ищецът твърди, че на 15.07.2004 г. по жалба на Д.И.С.срещу ищеца е образувана пр.пр. № 38360/2004 г. и ДП № 62/2005 г. Твърди се, че срещу ищеца е внесен обвинителен акт през 2009 г., като многократно са образувани и прекратявани дела, както следва: н.о.х.д. № 2974/2009 г., внесено март 2009 г., н.о.х.д. № 7015/2009 г., внесено на 23.06.2009 г., н.о.х.д. № 10700/2010 г., внесено 23.08.2010 г., н.о.х.д. № 1613/2012 г., внесено януари 2012 г., н.о.х.д. № 22994/2012 г. Ищецът твърди, че е привличан като обвиняем цели 11 пъти, направени са десетки експертизи по делата, разпитвани са десетки хора. Поддържа се, че едва на 28.11.2016 г. е влязла в сила оправдателната присъда. Твърди се, че нарушението на човешките права на ищеца продължило цели 12 години, през които търпял истински съкрушения, унижения и мъки. Засегнат бил целия му живот-личен, семеен, професионален. Ищецът трябвало да търпи професионални загуби и унижения от клиенти, които се отказвали от него като защитник, само защото прочели в интернет пространството за това дело. Майката на ищеца починала през 2007 г., заради притеснения, които имала за сина си, не можела да повярва, че му причиняват такива страдания и мъки. Поддържа се, че на 14.07.2017 г. когато ищецът вече се успокоил, получил инсулт, който се дължи на стреса и тормоза, унижението и обидите, които търпял 11 години, заради едно дело и едно обвинение, което било безпочвено и скалъпено. Поддържа се, че през този период ищецът претърпял неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. и имуществени вреди в размер на 10 000 лв., загуба от адвокатска дейност и 40 000 лв.- разходи за лечение, изразяващо се в операции, лечение в болнични заведения и възстановителни центрове, рехабилитация, физиотерапия, логопед, лазер лечение, скъпоструващи лекарства.
Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 200 000 лв., представляваща претърпените от него неимуществени вреди и 50 000 лв.-имуществени вреди, в следствие на повдигнатото срещу него незаконно обвинение, ведно с мораторната лихва от 15.07.2004 г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.НА Р.Б. на 09.02.2018 г.
В законоустановения едномесечен срок на 23.02.2018 г. е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди се недоказаност на претенцията. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба като недоказани и неоснователни. Твърди се завишеност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не съответства на реално претърпените вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични дела..
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира разноски.
Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло по съображения изложени в отговора срещу исковата молба.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С постановление от 21.01.2005 г. на прокурор при СРП, срещу ищеца е образувано досъдебно производство-предварително следствие за това, че през 2003 г. в гр.София с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.И.С.заблуждение и с това й причинил имотна вреда, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, престъпление по чл.211, пр.1, вр. с чл.209, ал.1 НК. Образувано било следствено дело № 62/05 г. по описа на 01ТО-СтСлС, пр.пр. № 38360/2004 г. по описа на Софийска районна прокуратура. Делото многократно е изпращано с мнение за спиране, след което връщано от СРП с указания. Едва на 10.07.2008 г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем и му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.с чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. с чл.26, ал.1 НК. Взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 13.01.2009 г. на ищеца отново е повдигнато обвинение за същото престъпление. На същата дата му е предявено разследването и делото изпратено на СРС с мнение за предаване на съд.
На
18.03.2009 г. ответникът внесъл в СРС обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д.№ 2974/2009 г. по описа на СРС, 111 състав, съдебното производство, по което е прекратено с разпореждане от 27.04.2009 г. и делото върнато на СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
На 25.05.2009 г. с постановление на прокурор при СРП делото е върнато на следователя за извършване на процесуални действия, след което и на 03.06.2009 г. ищецът е привлечен отново като обвиняем.
На
17.06.2009 г. на ищеца е предявено разследването и делото изпратено на СРП с мнение за предаване на съд на обвиняемия.
На
23.06.2009 г. ответникът повторно внася обвинителен акт в съда, където е образувано н.о.х.д. № 7015/2009 г., по което са проведени три открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил, като в последното о.с.з. от 21.04.2010 г. съдебното производство е прекратено за втори път и делото върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.
На
27.05.2010 г. прокуратурата за пореден път връща делото на следователя за изпълнение на указания, а на 08.06.2010 г. за четвърти пореден път на ищеца е повдигнато и предявено обвинение по чл.206, ал.3, пр.1, вр.с ал.1, вр.с чл.26 НК. На 21.06.2010 г. е предявено разследване и делото изпратено на СРП.
На
23.08.2010 г. за пореден път прокуратурата внася обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № № 10700/2010 г., по което са проведени шест открити съдебни заседания, като на последното 08.12.2011 г. за пореден път съдебното производство е прекратено, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия Л..
На
27.01.2012 г. е внесен обвинителен акт и образувано н.о.х.д. № 1613/2012 г., съдебното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.06.2012 г. и делото върнато на СРП за отстраняване на допуснати нарушения. Това разпореждане е протестирано от прокуратурата, въз основа на който частен протест е образувано в.ч.н.д.№ 4711/12 г. по описа на СГС, по което с Определение от 15.10.2012 г. съдът е потвърдил разпореждането.
С постановление от 29.10.2012 г. СРП е върнала делото на следователя за изпълнение указанията, съобразно горните съдебни актове.
С постановление от 20.11.2012 г. ищецът е привлечен за пети път като обвиняем и му е предявено обвинение по чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал.1, вр.с чл.26 НК, прецизирано съобразно указанията на съда. На 23.11.2012 г. ищецът е разпитан в качеството си на обвиняем, след което му е предявено разследването, а на 26.11.2012 г. делото е изпратено на СРП.
На 15.12.2012 г. за пети път прокуратурата внася обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 22994/12 г. по описа на СРС, НО, 111 състав. По това дело са проведени девет открити съдебни заседания, на които ищецът е присъствал.
Производството по делото приключва на 22.12.2014 г., на която дата съдът постановява оправдателна присъда, протестирана от прокуратурата и обжалвана от частните обвинители.
Образувано е в.н.о.х.д.№ 4700/15 г. по описа на СГС, по което с окончателно Решение № 1312 от 28.11.2016 г. оправдателната присъда е потвърдена.
По делото е прието заключение на комплексна СМЕ, неоспорено от страните, от което се установява, че ищецът има следните заболявания: артериална хипертония 3-та степен, исхемична болест на сърцето, едноклонова коронарна болест, дислипидемия, високостепенна стеноза на дясната вътрешна сънна артерия и умерена на лявата вътрешна сънна артерия-стентирани, мозъчносъдова болест-мозъчен инфаркт в басейна на лявата средномозъчна артерия с хеморогично инфарциране след венозно фибринолитично лечение и десностранна хемиплагия и сензомоторна афазия.
Вещите лица установяват, че продължителната нелекувана артериална хипертония е основната причина за увредени съдови стени и развитие на високостепенна стеноза на вътрешните сънни артерии до критична стеноза на лявата, което е и непосредствената причина за развитие на мозъчния инфаркт в басейна на лявата средномозъчна артерия и десностранната хемиплегия с афазия.
Установява се, че психоемоционалният стрес не се приема като самостоятелна причина за възникване на артериалната хипертония, но може да бъде провокиращ фактор или да променя хода на нейното протичане. Основна причина за възникване на сърдечно съдовите и мозъчно сърдечно съдовите заболявания са атеросклеротичните промени на съдовете водещи до дистрофични промени с образуване на стенози и в зависимост от степента на изразеност се достига до остра проява на заболяването-от страна на мозъка, мозъчно съдови инциденти с най-тежката изява мозъчен инфаркт, а от страна на сърцето-инфаркт на миокарда.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля П.Г.Н., който установява, че познава И.Л. от началото на 90-те години. Ищецът никога не е боледувал.
Свидетелят не го е виждал никога да пуши. Знае, че срещу него е водено наказателно дело повече от 10 години. Последните 7-8 години, преди да приключи делото ищецът бил доста напрегнат. По принцип И.Л. е доста отворен човек, лоялен и коректен, но в последните години се чувствал напрегнат, изразявал съмнение, че наказателното дело може да бъде с лош край за него. Делото не се отразило добре и на работата му с клиентите. Свидетелят установява, че И.Л. е отличен адвокат. След като го оправдали ищецът станал съвсем друг човек. Успокоил се и си отдъхнал, но миналата година, средата - юли месец получил инсулт.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са, непротиворечиви и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Предявеният против Прокуратурата на РБ иск е с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.
П.НА Р.Б. е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще следва да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Разпечатката съдържа 48 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55ae0843-cc53-4aa4-9f37-1319de178ef9