Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28941 от 10.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69919/2022
Вид
Определение № 28941
Подписан
10.08.2026
В сила
10.08.2026
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28941 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110169919 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Е. К., чрез адв. Н., срещу Р. Н. Т..

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, страните са направили доказателствени искания, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ************, дело № ******* г., тя и ответницата Р. Н. Т. придобили при равни квоти правото на собственост върху недвижим имот, представляващ ***********, находящ се в кв. 58 по плана на с. Л, Столична община, район „Панчарево“, с административен адрес: с. Л, ул. „Б * с площ от 640 кв.м., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда.

Твърди, че съобразно актуалните данни по кадастралната карта и кадастралните регистри описаният урегулиран поземлен имот е идентичен с 1 поземлен имот с идентификатор ***********, с площ от 655 кв.м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м.)“, с предишен идентификатор ************ номер по предходен план *********, кв. 58, парцел XII, при посочени в исковата молба съседи. Поддържа, че заедно с поземления имот е придобила и ½ идеална част от собствеността върху построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща съгласно кадастралната карта сграда с идентификатор ***********.1, със застроена площ 72 кв.м., на два етажа, с предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“, като същата съгласно документа за собственост е с разгъната застроена площ 160,73 кв.м. и застроена площ 75,02 кв.м. Ищцата поддържа, че въпреки придобиването на имота при равни квоти, ответницата твърди, че е придобила по давност в своя полза в периода от 2006 г. до 2016 г. правото на собственост върху целия имот, включително върху притежаваната от ищцата 1/2 идеална част от дворното място и построената в него жилищна сграда. По твърденията на ищцата ответницата застъпва становището, че през посочения период тя е упражнявала фактическа власт върху целия имот като свой и че ако ищцата е влизала и ползвала имота, това е ставало единствено защото ответницата я е допускала в него, но не и в качеството й на собственик на идеална част от имота. Твърди, че ответницата е направила посочените твърдения в образуваното по нейна искова молба гр. д. № **********. по описа на Софийския районен съд, 166 състав. Ищцата сочи, че производството по това дело не е приключило с окончателен съдебен акт, като против постановеното от Софийския районен съд решение ответницата е подала въззивна жалба, по която е образувано гр. д. ******* г. по описа на Софийския градски съд, поради което спорът между страните относно правото на собственост върху имота продължава да е висящ. Ищцата твърди, че постоянно живее извън Република България и че в годините след 2018 г. не е посещавала процесния имот, като свързва това както с пребиваването си извън страната, така и с неприятните преживявания, породени от възникналия между нея и ответницата, която е нейна майка, спор относно собствеността върху имота.

Поддържа, че не е посещавала имота до началото на август 2022 г. Твърди, че в началото на август 2022 г. посетила процесния имот и направила опит да отключи входната врата на къщата с ключ, с който разполагала и с който преди това била отключвала същата врата. При този опит установила, че ключът 2 вече не съответства на патрона, поставен към този момент на бравата на входната врата. Посочва, че не е предприемала други действия за отваряне на вратата, но впоследствие с нея се свързал инспектор от 08 РУ – СДВР, който й заявил, че ответницата е подала оплакване срещу нея във връзка с опита й да влезе в имота. Според ищцата така установените обстоятелства сочат, че ответницата не само заявява претенция за придобиване на нейната идеална част по давност, но и фактически се е установила в имота като негов изключителен собственик и не допуска ищцата да упражнява правата си на съсобственик. Ищцата свързва това поведение на ответницата с изрично заявеното от последната намерение да счита целия имот за свой, както и с фактическото ограничаване на достъпа на ищцата до имота. Поддържа, че доколкото е придобила по силата на нотариалния акт от 26.08.2005 г. 1/2 идеална част от процесния имот, а ответницата оспорва правото й на собственост и претендира да е придобила по давност и нейната идеална част, за ищцата е налице правен интерес да защити правото си на собственост по съдебен ред. В тази връзка ищцата предявява срещу ответницата иск за установяване правото й на собственост върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, както и за предаване на владението върху тази идеална част.

Поддържа, че нейното право на собственост произтича от посочения нотариален акт от 26.08.2005 г., с който тя и ответницата са придобили имота при равни квоти, поради което притежава 1/2 идеална част както от поземления имот, така и от построената в него жилищна сграда. Оспорва противопоставеното от ответницата придобиване по давност на нейната идеална част, като поддържа, че последната не е придобила собствеността върху нея и че към момента ответницата държи и владее имота без основание да изключва ищцата от упражняването на правата й на съсобственик. Ето защо моли съда да признае за установено по отношение на Р. Н. Т., че В. Е. К. е собственик на 1/2 идеална част от недвижимия имот, представляващ ***********, находящ се в кв. 58 по плана на с. Л, Столична община, район „Панчарево“, с административен адрес: с. Л, ул. „Б * идентичен с поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 655 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***********.1, подробно индивидуализирани в исковата молба. Моли също така да бъде осъдена Р. Н. Т. да предаде на В. Е. К. собствеността и владението върху притежаваната от нея 1/2 идеална част от посочения недвижим имот.

3

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Р. Н. Т., чрез пълномощника си адв. В. Я., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло като недопустим, неоснователен и недоказан предявеният иск. На първо място ответницата поддържа възражение за нередовност на исковата молба, като оспорва представителната власт на процесуалния представител на ищцата – адв. Н. Н.. Твърди, че исковата молба е подписана и подадена от адвокат, който не е надлежно упълномощен от ищцата, а от трето лице, поради което последният не е разполагал с представителна власт да я представлява в процеса, а извършените от него процесуални действия не са породили правно действие. По съществото на спора ответницата оспорва твърдението на ищцата, че е собственик на притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесния имот. Излага като основна своя теза, че процесният имот бил закупен изцяло по нейно желание и с нейни лични парични средства, като поради обичта си към дъщеря си В. тя пожелала последната да бъде включена като купувач в нотариалния акт. Ответницата твърди, че процесният имот никога не е бил реално собственост на ищцата, тъй като именно тя – ответницата – била инициаторът за закупуването му, заплатила изцяло продажната цена със свои лични средства и спестявания и след придобиването му била неговият действителен владелец и ползвател. Поддържа, че по нейно изрично желание дъщеря й В. била формално включена като купувач в нотариалния акт от 26.08.2005 г., макар да не била заплатила нито една част от покупната цена. Ответницата обяснява това свое решение с отношенията между майка и дъщеря и с желанието си да осигури на ищцата и на нейните деца връзка с България и възможност да ползват имота. Сочи, че по същия начин в миналото била придобила и друг апартамент в гр. София, като въпреки че заплатила цялата му цена със свои средства, включила и В. К. като купувач. Поддържа, че към датата на придобиване на процесния имот – 26.08.2005 г., единствено тя разполагала с необходимите доходи и спестявания, докато ищцата не разполагала със собствени средства и обективно не била в състояние да участва във финансирането на сделката.

Твърди още, че отношенията между нея и ищцата следва да бъдат разглеждани с оглед близката им родствена връзка, както и на обстоятелството, че ищцата още като непълнолетна заминала за Германия, където преди нея се установила самата ответница заедно с другата си дъщеря.

4

Посочва, че след закупуването на процесния имот тя, именно поради близките отношения между страните, предоставила безвъзмездно на В. К. и семейството й възможност да ползват целия имот при посещенията си в България. Твърди, че това ползване било предоставено по нейно желание и не представлявало упражняване на правомощия от страна на ищцата в качеството й на собственик. Наред с това ответницата сочи, че от придобиването на имота до настоящия момент тя заплащала всички данъци, такси и консумативни разходи, включително и тези, които формално били дължими от ищцата. За да обоснове възможността си сама да финансира придобиването на имота, ответницата подробно излага данни за своите доходи и имуществено положение. Твърди, че като самотна майка, живееща с двете си дъщери в къщата на своите родители в с. Л, предприела действия за осигуряване на самостоятелно жилище за семейството. В България работела едновременно на две места, като освен трудовите си доходи получавала средства и от сделки с недвижими имоти, които придобивала на по-ниски цени и впоследствие продавала на по-високи. Посочва като пример участието си в ЖСК „Култура“, в която членувала с цел придобиване на апартамент, като поради непрекъснатото увеличаване на вноските за строителството била принудена да работи допълнително и да поеме банков заем, който изплащала. Твърди още, че впоследствие заменила членството си в ЖСК срещу апартамент, който придобила със свои лични средства. И при тази сделка, по нейно желание и с оглед отношенията й с дъщеря й, в нотариалния акт била записана и В. като купувач. Поддържа, че към този момент ищцата била непълнолетна ученичка, изцяло издържана от майка си, не получавала доходи и не разполагала със спестявания, поради което не била участвала финансово и в придобиването на този апартамент. Впоследствие ответницата продала апартамента и заминала с двете си дъщери за Германия. Във връзка с пребиваването си в Германия ответницата твърди, че и там продължила да работи на няколко места, като осигурила жилище и образование на децата си и продължила да издържа В., която не разполагала със собствени доходи. Именно натрупаните от нея средства според ответницата й позволили впоследствие да закупи процесния имот в с. Л.

Относно конкретното придобиване на процесния имот ответницата твърди, че поради желанието си след пенсиониране да се завърне в България и да прекара старините си в родното си с. Л, решила да закупи имота. Посочва, 5 че и мъжът, с когото живее, след посещение в България харесал страната и също имал желание в бъдеще двамата да живеят там. По тази причина ответницата възложила на сестра си И Н Ц с която към онзи момент била в добри отношения, да закупи процесния имот от нейно име и с нейни средства.

Твърди, че сестра й извършила покупката на 26.08.2005 г., като ответницата предоставила цялата покупна цена, а В. не заплатила нито една сума за придобиването на имота. Според ответницата ищцата била посочена като купувач единствено по нейно желание. Поддържа, че преди покупката изрично разговаряла с дъщеря си и я уведомила, че ще вложи всичките си налични спестявания в закупуването и довършването на къщата, но ако средствата й се окажат недостатъчни и възникнат допълнителни разходи, ще разчита на помощ от В., тъй като очаквала последната да започне работа и да получава собствени доходи. Твърди обаче, че след като ищцата започнала да получава доходи, отказала да участва финансово в поддръжката на имота и не дала нито лев както за закупуването му, така и за последващите ремонти, подобрения и други разходи. Ответницата подробно излага и твърдения относно извършените след придобиването на имота дейности. Поддържа, че изцяло със свои средства извършила преустройство и основен ремонт на къщата, разчистила и благоустроила двора, направила вътрешна и външна изолация, обзавела изцяло жилището и заплащала всички разходи за електроенергия, вода и други консумативи. Твърди, че партидите и договорите за комуналните услуги били на нейно име и че тя поемала всички разходи от закупуването на имота през 2005 г. до настоящия момент. Според нея ищцата не е участвала нито финансово, нито с личен труд в извършените строителни и ремонтни дейности, в подобренията, обзавеждането и поддръжката на имота.