Определение № 11795 от 01.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11795 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Въззивно частно гражданско дело № 20261100503446 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 12123/14.01.2025 г. от Й. Г. Н., ЕГН ********** от гр.София, ул. ********. 3, чрез адв.В. Т. П. против определение № 50048/09.12.2024г по гр.д.№ 32754/2023 г. по описа на СРС, 142 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната предявената от него исковата молба против Й.Й. Н. и М.Й.Н., двамата с адрес гр. София, ул. ********. 3 с искане, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде отменено Решение № 3 от 05.03.2021 г. на кмета на СО – район „Лозенец“ за признаване на чуждестранно решение за прекратяване с развод на брака между Г.М.В.а и Й. Г. Н., сключен 13.06.1981г., съгласно акт за граждански брак № 336/13.06.1981 г. на Коларовския районен народен съвет и е прекратено производството.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че частната жалба е подадена в срок и от надлежен жалбоподател, но е неоснователна, поради следното:

Първоначалната искова е била предявена пред СРС от Й. Г. Н., който заявява, че със съпругата му Г.М.В.а били сключили граждански брак и имали две деца - Й.Й. Н. и М.Й.Н., двамата ответници по делото. Съпругата му и децата заминали за САЩ в края на април 1997г, установили се там трайно, а ищецът бил при тях кратко време, след което се върнал в РБългария. Оттогава съпрузите били във фактическа раздяла, но поддържат нормални 1 взаимоотношения помежду си, без никой да повдигал въпрос за развод и така до смъртта на съпругата му на 17.05.2019 година.

С молба от 02.03.2021 г., двете деца на съпрузите, поискали от кмета на район „Лозенец“ - СО да признае чуждестранно решение за развод между Й.Й.

Н. и М.Й.Н., което по техни твърдения било постановено в САЩ преди почти 18 години. Чуждестранното решение било признато с Решение № 3 от 05.03.2021г, било променено гражданското състояние на ищеца в частта „Семейно положение“ и на ответниците било издадено удостоверение за наследници, без в него ищецът да бил посочен.

Ищецът извършил справка по преписката в район „Лозенец“, при която установил, че към молбата на ответниците не било приложено решение за развод.

Поради това той посочва, че развилото се пред кмета на район „Лозенец“ производство е охранително, приключило е с издаването на охранителен и когато този акт засяга правата на трети лица и е налице спор, той следва да се разреши по исков ред, съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК. Предявеният в ИМ петитум е: „С оглед на гореизложеното, моля да ни призовете на съд и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмените Решение № 3 от 05.03.2021 г. на кмета на Район Лозенец за признаване на чуждестранно решение за прекратяване с развод на брака между Г.М.В.а и Й.

Г. Н., сключен на 13.06.1981г., съгласно акт за граждански брак № 336/13.06.1981 г. на Коларовския районен народен съвет.“.

При тези твърдения и петитум, районният съд е дал двукратни указания за изясняване предмета на спора, от ищеца са подаден две уточнявани молби.

С тях, районният съд е приел, че ищецът не е обосновал правен интерес от иска си, които бил установителен иск по чл.124 от ГПК да бъде установено наследствено правоотношение и следвало да има спор, а на този спор не съответствал формулирания петитум и е прекратил производството на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Против определението от ищеца била подадена частна жалба вх. № 12123/14.01.2025 г., която е оставена от СРС без движение с Разпореждане №19890 от 11.02.2026г. Нередовностите са отстранени с молба вх.№ 93086/24.03.2026г и с разпореждане от 27.03.2026г на СРС е изпратена за 2 разглеждане на СГС.

Предвид изложеното в първоначалната искова молба, въззивната инстанция намери за необходимо да даде указания на частния жалбоподател, за да бъде изяснена действително търсената от него съдебна защита. С постановено разпореждане № 11951/25.04.2026 г. въззивната инстанция посочи, че изложените в исковата молба твърдения сочат на съществуващ между страните спор дали е налице развод между ищеца Й. Г. Н. и вече починалата му съпруга Г.М.В.а, тъй като ищецът не знае за такъв, а децата на двамата - Й.Й. Н. и М.Й.Н., двамата с адрес гр. София, ул. ********. 3 твърдят да е постановен развод на родителите им от чуждестранен съд в САЩ. Поради това Й.Й. Н. и М.Й.Н. подали на 02.03.2021 г. молба до кмета на район „Лозенец“ - СО да признае чуждестранното решение за развод и същото било признато с Решение № 3 от 05.03.2021 г. Според ищеца, след като той не открил в преписката в район „Лозенец“ – СО чуждестранното съдебно решение за развод, то издаденото Решение № 3 от 05.03.2021г. било незаконосъобразно и поради това иска неговата отмяна като предявява иск против двете деца на съпрузите - Й.Й. Н. и М.Й.Н..

Въззивната инстанция посочи, че възприема твърденията на ищеца да сочат на спор между него и двамата ответници за това дали е налице постановено чуждестранно съдебно решение, с което е постановен развод, но ако това е действителният спор, той няма да бъде разрешен дори и да бъде отменено постановеното Решение № 3 от 05.03.2021г., което не представлява индивидуален административен акт, не създава права, няма правоустановително действие, а единствено признава действие на територията на РБългария на съдебен акт, постановен в друга държава.

Предвид тази му правна природа е формирана трайна и безпротиворечива съдебната практика, че решението на органа по Закона за гражданската регистрация да признае изпълнението на чуждестранен съдебен акт не подлежи на самостоятелно обжалване по АПК с участието на кмета като страна – напр. Определение № 15679 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15483/2013 г., VIII о., докладчик председателят Т.Н..

Въззивната инстанция даде изрични указания на частния жалбоподател, ако въпреки посоченото той счита, че търси защита именно 3 чрез постановяване отмяна на Решение № 3 от 05.03.2021г, то изрично да го заяви. Допълнително беше посочено, че от твърденията в исковата молба може да се приеме, по-скоро, че се касае за съществуващ спор за признаване на територията на страната на постановено в САЩ съдебно решение за развод, решаването на който спор става по специално уреден за това ред – чл.118, ал.2 от КМПЧ и при специално уредена компетентност за СГС, които изключват приложимостта на общия ред по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Ако ищецът ще оспорва да са налице предпоставките за признаване на решението за развод, доколкото децата му твърдят, че е постановено и от него ще се търси подобна защита – да се посочи изрично.

В изпълнение указанията на въззивната инстанция от частния жалбоподател беше подадена молба вх.№ 71166/27.05.2026г. В нея заяви, че поддържа първоначално заявения петитум, с който иска от съда да отмени Решение № 3 от 05.03.2021 г. за признаване на чуждестранно решение за прекратяване с развод на брака между Г.М.В.а и Й. Г. Н., тъй като това решение създава опасна привидност, че разводът е признат и че Н. не е наследник на своята съпруга, а всъщност съдебно решение за развод въобще не било представяно и не било разглеждано от кмета. Създадената привидност следвало да бъде преодоляна чрез отмяна от съда на оспорения акт.

При изрично заявената от частния жалбоподател воля, че иска от съда да постанови съдебно решение, с което да отмени постановеното Решение № 3 от 05.03.2021 г. на кмета на район „Лозенец“ – СО, с което е признал на територията на РБългария съдебно решение за развод, постановено в САЩ, то този иск е недопустим.

Конкретните твърдения на ищеца са, че подобно решение липсва, защото то липсва в преписката пред районната администрация, следователно бракът му не е бил прекратен и той се явява наследник на съпругата си. Този спор ще се реши от представянето на съдебното решение за развод и преценка дали същото може да бъде признато в страната. След като ищецът оспорва бракът да е бил прекратен и то конкретно поради несъществуването на чуждестранното съдебно решение, то независимо от признаването му от кмета е налице спор по смисъла на чл.118, ал.1 от КМПЧ между лицата, които са 4 засегнати от действието на това чуждестранно решение, като едната страна е съгласна с чуждестранното решение, инициирала е признаването му на територията на страната и е получила позитивно решение, а насрещната страна отрича това чуждестранно решение. В тази конкретна хипотеза, въззивната инстанция намира, че спорът следва да се разреши в исково производство пред СГС по чл.118, ал.2 от КМПЧ на основание даденото разрешение в Определение № 808 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5686/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Г.а, в което принципно не е изключена допустимостта на подобен исков процес, а по конкретното дело е било прието, че за страните липсва правен интерес от оспорването на чуждестранното съдебно решение, тъй като и двамата съпрузи с действията си го били признали и се позовавали на него, като единият от тях, оспорващият го във висящия делбен процес, вече го бил представил пред съответната администрация и то е било признато.

Обратното е възприето в определение № 546 от 28.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 20231000500410 по описа за 2023 г на САС, докладчик председателят В.Б., в което са изложени мотиви, че неучастващият съпруг, в процедурата по признаване на чуждестранното съдебно решение за развод пред кмета, е трето лице, което няма интерес да оспорва позитивното решение на кмета за признаване на чуждестранното решение и предявеният от него иск иск по чл.118, ал.2 от КМПЧ пред СГС е недопустим. По тези мотиви е потвърдено прекратителното определение на СГС, който също е възприел искът за недопустим.

Налице е и определение Определение № 60223 от 18.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1402/2021г по описа на ВКС, IV г.о., докладчик съдията Димитър Димитров, чието разрешение е възприето и в Определение № 1202 от 13.03.2025 г. по ч.к.гр.д. № 20258003100783 по описа за 2025 г . на ВКС, IV г.о., докладчик председателят Жива Декова. В тях е прието, че спорът за съществуването на брачно правоотношение към минал момент следва да се разреши в общ исков процес с предявен установителен иск по чл.124 от ГПК във връзка с чл.318 от ГПК, без същият да представлява брачен иск, поради което страните по него са спорещите лица за съществуването на брака, който към момента на спора бракът вече е бил прекратен поради смърт на единия от съпрузите.

5

Независимо кой от двата иска ще бъде възприет като възможност за защита – по КМПЧ или по ГПК, то той следва да се разгледа при участието на преживелия съпруг и оспорващите брачното правоотношение – в случая децата, но дължимият по тях петитум е различен от този, който ищецът е формулирал и поддържа по делото.

Предявеният с исковата молба иск като недопустим подлежи на прекратяване и тъй като в този смисъл е и обжалваният първоинстанционен акт, следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Й. Г. Н., ЕГН ********** от гр.София, ул. ********. 3, чрез адв.В. Т. П., частна жалба вх. № 12123/14.01.2025 г. против определение № 50048/09.12.2024г по гр.д.№ 32754/2023 г. по описа на СРС, 142 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната предявената от него исковата молба против Й.Й. Н. и М.Й.Н., двамата с адрес гр. София, ул. ********. 3 с искане, на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК, да бъде отменено Решение № 3 от 05.03.2021 г. на кмета на СО – район „Лозенец“ за признаване на чуждестранно решение за прекратяване с развод на брака между Г.М.В.а и Й. Г. Н., сключен 13.06.1981г., съгласно акт за граждански брак № 336/13.06.1981 г. на Коларовския районен народен съвет.

Определението може да бъде обжалвано при условията на чл.280 от ГПК с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател, чрез пълномощник.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________