Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 10.02.2025, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 619/2024
Вид
Решение № 27
Подписан
10.02.2025
В сила
29.09.2025
Състав
ГАЛИНА СЛАВОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.123 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123 ал.1 т.3 б.Б · Закон за движението по пътищата
  • чл.123 ал.1 т.3 б. В · Закон за движението по пътищата
  • чл.125 · Закон за движението по пътищата
  • чл.125 т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл.500 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.199 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.204 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Харманли, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. СЛ. Г.А при участието на секретаря И. АТ. И.ОВА като разгледа докладваното от Г. СЛ. Г.А Гражданско дело №

20245630100619 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, бул.”Джеймс Баучер“, №87, представлявано от Ст. П. и К. К., чрез адв.М.Г. против И. Г. Г.

ЕГН ********** от гр. Х. жк. Д. бл. * ет. * ап. * с цена на иска 376.00лв.

Ищецът твърди, че на 26.11.2020 г. в района на гр. Харманли, бул. „България” на кръговото движение било реализирано ПТП с участието на МПС ”БМВ 530Д”, с рег. № X****КM, собственост на Г. И.ов Г., управлявано от И. Г. Г., който излизайки с несъобразена скорост от кръговото движение на бул. „България”, изгубил контрол над управлението и се ударил в пътен знак с номера Г 11, Б3, С6.3. Според представения Протокол за ПТП № 1748292/26.11.2020г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължало по вина и противоправно поведение от страна на водача на МПС ”БМВ 530Д”, с рег. № Х****КМ - И. Г. Г., който след настъпилото ПТП виновният водач напускал мястото на ПТП- то. Ищецът твърди, че МПС ”БМВ 530Д”, с рег. № Х****КМ бил застрахован по застраховка ”Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица № BG/02/120001860476, която била валидна към момента на събитието. В дружеството била заведена щета под № 2110000207 от собственика на увреденото имущество — Община Харманли със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, Област Хасково, пл. „В.” № *.

След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 351.00лв на собственика на увреденото имущество — Община Харманли. Видно от Протокола за ПТП № 1748292/26.11.2020г., ответникът Г. напуснал мястото на ПТП, в следствие на което виновно се отклонил от проверка за алкохол. Ищецът посочва, че на основание чл. 500 от КЗ, имал право да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение, за което с писмо бил уведомен да им заплати претендираната сума, но до 1 момента не била изплатена. Ето защо за ищецът възниквал правния интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. С оглед на изложеното моли съдът след установяване на основателността на претенциите им да бъде осъден ответника да им заплати претендираната искова сума в размер на 376.00 лв., представляваща изплатеното от ЗД ”БУЛ ИНС”АД застрахователно обезщетение с включени ликвидиционни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника чрез пълномощника си адв.И. Д. е депозиран писмен отговор на искова молба, с който счита предявената искова молба за нередовна, неотговаряща на чл.127 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т.

4 от ГПК установявала като задължителен реквизит на исковата молба изложението на обстоятелствата, на които се основавал искът, а в настоящия случай такова изложение не било налице. Ищецът единствено бил посочил, че ответникът напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се отклонил от проверката за алкохол, приел случилото се за вярно, т.к. било отразено в Протокол за ПТП №1748292/26.11.2020г., в който не било посочено подобно обстоятелство. Освен това ищецът посочил разпоредбата на чл. 500 от КЗ, в която били установени хипотезите, при които възниквал правото на регрес, но не конкретизирал в коя хипотеза считал, че попада конкретният случай. В тази връзка считал, че ищецът не бил изложил ясно и последователно обстоятелствата, на които основавал искането си, както и не бил посочил конкретни действия/бездействия на ответника, които да обосноват твърдяното право на регрес. На следващо място ответникът посочва, петитумът на исковата молба не бил съобразен с изискването на чл. 127, ал. 1, т.5 от Г ПК, според който част от съдържанието на исковата молба следвало да бъде и конкретното искане на ищеца, а в процесния случай обаче в петитума единствено било направено искане да се осъди ищецът да заплати конкретна сума, но без да било посочено фактическото и правно основание за дължимостта на същата, предвид изложеното считал, че искането било неясно и непрецизирано. Моли, депозираната искова молба да бъде оставена без движение и да бъде върната на ищеца за отстраняване на нередовностите, в случай, че ищецът не отстранял нередовностите в срок същата да бъде върната, настоящото производство прекратено и на това основание да бъдат присъдени разноски на ответника. Моли, на основание чл. 78 от ГПК съдът да осъди ищеца да заплати на ответника направените съдебни разноски по делото при отхвърлянето на иска като неоснователен или при прекратяване на делото на друго основание

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник представя писмено становище, поддържа доводи за уважаване на иска като основателен и доказан, предвид всички събрани по делото доказателства. Моли съда да присъди сторените разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си претендира отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски

От фактическа и правна страна съдът установи следното:

2

Установи се,че МПС ”БМВ 530Д”, с рег. № Х****КМ бил застрахован по застраховка ”Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица № BG/02/120001860476, която била валидна към момента на събитието 26.11.2020г.

Видно от Протокола за ПТП № 1748292/26.11.2020г., ответникът Г. напуснал мястото на ПТП.В следствие на това произшествие е заведена щета под № 2110000207 от собственика на увреденото имущество — Община Харманли със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, Област Хасково, пл. „В.” № *. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 351.00лв на собственика на увреденото имущество — Община Харманли.

Установява се, че до ответника Г. е изпратена регресна покана изх. № РГ0062/21.07.2021г.относно нанесена щета,с която е поканен да заплати в срок от пет работни дни дължимата сума.

За изясняване на спорните обстоятелства, съдът допусна до изслушване като свидетели Г.Г.-баща на ответника и св.Г.Г.а-майка на ответника.Същите заявяват,че сина им се прибрал казал и м за ПТП и по съвет на бащата тръгнали към полицията.На входа на блока се срещнали с полицейските служители.ДВамата заявяват,че през този период ответника ходил всеки ден на работа и не е употребявал алкохол.Твърдят,че бил много притеснен и уплашен.Това било първото му ПТП и не знаел какво да направи.

По делото са приобщени АНД №95/2021 по описа на РС Харманли,образувано по жалба против НП № 20-0271-002081 от 07.01.2021г. на Началник група към ОД на МВР;

АНД №96/2021 по описа на РС Харманли,образувано по жалба против НП № 20-0271001754 от 10.12.2020г. на Началник група към ОД на МВР; АНД №97/2021 по описа на РС Харманли,образувано по жалба против НП № 20-0271-002082 от 07.01.2021г. на Началник група към ОД на МВР; АУАН бл. № 907922/01.09.2018 г

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл.500 ал.1 от КЗ, представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден вчл.410 от КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в Кодекс на застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към 3 управление на застрахованото МПС. Наличието на предвидените в чл.500 от КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание.

Фактическият състав на регресния иск по чл.500 ал.1 т.3 он КЗ изисква да бъде установено, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В разглеждания случай се касае за ПТП само с имуществени вреди, поради което за водача, участвал в произшествието, възникват задълженията по чл.123 ал.1 т.3 б.Б от ЗДвП, в зависимост от това дали се постига съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП.

Така при наличие на съгласие водачите следва да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (същият съставлява Приложение № 3 към чл.5 ал.1 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009г.) и съвместно да уведомят службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. При липса на такова съгласие водачите-участници в ПТП са длъжни, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания. Не във всички случаи на ПТП с имуществени вреди обаче, когато липсва съгласие относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, законът предвижда задължителното му посещаване от органите на МВР. Случаите, в които такова посещение е задължително, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП.

Според чл.125 т.7 от ЗДвП посещението ще е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Относима към казуса е и разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, участник в ПТП, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, както и т. 3, на причинени само имуществени вреди: б. "а" – да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; служба за контрол на МВР и изпълняват дадените им указания. В ал. 2 е предвидено и задължение за участник в ПТП, при поискване от други участници в движението, да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието – и да уведоми собствениците на имуществото, което е увредил. В този смисъл са и разпоредбите на чл.199 и чл.204 от ППЗДвП.

От свидетелските показания, както и от приложените писмени доказателства, се установява, че ответника като водач на МПС ”БМВ 530Д”, с рег. № Х****КМ,валидно сключена застраховка”Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица № BG/02/120001860476.Собствени на МПС е Г.Г. – баща на ответника. Безспорно е установено и обстоятелството, че ответникът е напуснал мястото на произшествието без да потърси собственика на увреденото имущество, както и да подаде сигнал на тел. 112, за да 4 уведоми съответната служба за контрол на МВР, което задължение се извежда от разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б. В от ЗДвП и чл.204 от ППЗДвП.