Решение № 5497 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5497 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря В. С. И. Докова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110115986 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на М. Н. П. срещу В. И. С., с която са предявени искове съответно с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да извърши ремонт на банята си, с който да бъде преустановен течът в имота на ищцата, и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 1022,58 евро (2000 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващо се на сумата, необходима за отстраняване на вредите от теча в имота на ищцата чрез извършване на ремонт.

В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че ищцата е собственик на апартамент № 4, находящ се в гр. С*****, а ответницата – на апартамент № 7, находящ се в същата сграда, който е разположен непосредствено над имота на ищцата.

Поддържа, че години наред от апартамент № 7 е причиняван теч в нейния апартамент, като ответницата е закупила апартамента през 2021 г. и със съпруга й са извършили ремонт на банята, но не са оказали съдействие на ищцата за отстраняване на проблема с теча в нейната баня. Ищцата навежда твърдения, че течът в банята й става все поголям и към момента на подаване на исковата молба жълтите петна по тавана на банята й вече са се преобразували в дупки с паднала мазилка, а от тавана вече видимо капе вода. Назначената от управителният съвет на сградата етажна собственост комисия е констатирала, че е извършена промяна в банята на апартамент № 7, изразяваща се в размяна на местата на мивката и душа спрямо обичайното разположение на баните в другите апартаменти, преместен е подовият сифон, и се твърдени, че е извършена смяна на тръбите на парното в банята и на част от тръбите на ищцата. Комисията е направила заключение, че е възможно течът в апартамент № 4 да произхожда от новия сифон и от начина на отвеждане на водите от мивката към канала в шахтата. Навежда доводи, че течът в банята смущава упражняването на правото й на собственост върху апартамента. Сочи като начална дата на причинените видими щети по собственото й имущество – 07.01.2024 г. Предвид изложеното, моли 1 за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че е собственик на ап. 7, че е придобила същия през 2021 г., че през м. януари 2022 г. е извършен основен ремонт в него, както и че със семейството си се е нанесла в имота през лятото на 2022 г. Оспорва твърденията на ищцата, че с извършването на ремонт в банята си е причинила теч в банята на апартамент № 4 като противоречащи на твърденията на самата ищца, че е имало теч в апартамента още при предишния негов собственик.

Поддържа, че поради оплакванията на ищцата за теч в банята й едновременно с извършването на ремонт на собствената си баня е заменила за своя сметка и отоплителната щранг – лира, преминаваща от апартамент № 4 към апартамент № 7, която била компрометиран в частта, преминаваща през плочата и създавала проблеми в апартамент № 4. Оспорва твърденията на ищцата, че комисия от етажната собственост е стигнала до извод, че е възможно течът в апартамент № 4 да произхожда от новия сифон и от начина на отвеждане на водите от мивката към канала в шахтата. Поддържа, че ЗУЕС не регламентира сформиране на такива комисии, и съседите, подписали протокола, нямат техническа компетентност и единствено са изразили съмнение по отношение на сифона и начина на отвеждане на водите от мивката. Оспорва твърдението, че е отказала съдействие за откриване и отстраняване на причините за теча и твърди, че са проведени многократни разговори и огледи в двата апартамента, и на два пъти в присъствието на ищцата са извършвани огледи от специалисти с термокамери, които не са открили източник на теч в апартамента на ответницата. Оспорва размера на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди като прекомерен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 109 ЗС

Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него, като предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта.

Според т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, по иска по чл. 109 ЗС двете задължителни условия за уважаване на иска са: неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Приема се още, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотеза на чл. 109 ЗС.

Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

В обобщение съдът намира, че искът по чл. 109 ЗС дава вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот.

Целта на иска е да се установи неправомерността на действията на трето лице, с които 2 се пречи да се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне последиците от него.

Предвид изложеното следва, че искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то е съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот, фактически владелец, държател и пр. Следва да се посочи също, че претенцията по чл. 109 ЗС не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие на ответника неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от ищеца абсолютно вещно право.

В тежест на ищцата по този иск е да установи, че е собственик на вещта, спрямо която е насочено неоснователното въздействие на ответника, както и действията, респективно бездействията, които са причина за наличието на теч в апартамент № 4, с които й се пречи да упражнява правото си на собственост, като при установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже преустановяване на неоснователното си поведение чрез отстраняване на причината за теча.

С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е собственик на апартамент № 4, находящ се в гр. С*****, а ответницата – на апартамент № 7, находящ се в същата сграда, който е разположен непосредствено над имота на ищцата.

С оглед на изложеното, спорно по делото остава обстоятелството налице ли е поведение на ответницата, представляващо пречка за упражняване на правото на собственост на ищцата в пълен обем, изразяващо се в причиняване на теч в банята в жилището на ищцата.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че в банята на апартамент №7 е извършен основен ремонт. Изпълнена е нова настилка с теракота, облицовка по стените с фаянс, сменени вертикални щрангове, променения са местата на подовия сифон и батерията с душ, като са монтирани от лявата страна на тоалетната чиния, при поглед срещу нея. В дясно от вратата на банята и на късата стена са направени изводи за вода и канал с монтирана тоалетна мивка с долен шкаф. При промяната на местоположението на сифоните е направено и по-високо ниво на пода в банята спрямо коридора на жилището. По данни на ответника последно е направен ремонт през август 2025г. във връзка с установения теч в ревизията при заустването на тоалетната чиния към вертикалния щранг. Вещото лице инж. Т. изяснява, че към момента на огледа и след направения основен ремонт в банята на апартамент №7 не се установяват активни течове в апартамент №4, собственост на ищеца. Експертът сочи, че по данни на ищеца уголемяването на петната е преустановено. При първоначално извършения ремонт с разместване на местата на подовите сифони и заустването им към вертикалните канализационни щрангове е възможно да се причинят установените щети, поради лоши връзки или оставяне на стари и неподменени тръби в пода. Мястото на установените най-големи щети в банята на апартамент №4 е на вътрешната стена и частта от тавана пред нея, граничеща с кухнята и няма други източници на вода, които биха причинили течове в такъв размер. Установените вреди според експерта са причинени от банята на апартамент №7, тъй като при огледа не са установени други източници на вода, които биха предизвикали течове.

В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че към момента на огледа няма вече теч, а на горната баня на ответницата е направен ремонт.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на св. НП (баща на ищцата) и св. ХК (във фактическо съжителство с ответницата). От показанията на св. П се установява, че понастоящем в апартамента на ищцата вече няма теч. Същият е преустановен след извършен ремонт м. август 2025 г. От показанията на св. К се 3 установява, че теч е имало още когато са закупили апартамента. Проблемът е бил при тръбата при ревизията, като втория ремонт са направили август, защото са имали и други разходи и други ремонти. Майсторът е започнал работа на 18.08.2025 г. след получаване на исковата молба 19.07.2025 г. След получаване на исковата молба от ответницата свидетелят и В. И. слезли в долния апартамент и видели, че се е олющило малко от шпакловката/латекса.

Съдът кредитира заключението на в.л. Т. като компетентно изготвено, като в съвкупност със свидетелските показания, несъмнено се установява, че причината за теча в апартамента на ищцата е именно банята на апартамент №7 - установен теч при заустването (в ревизията при връзката) на тоалетната чиния към вертикалния щранг.

Съгласно трайната практика на съда, която настоящият състав споделя, за да бъде уважен искът по бл. 109 ЗС собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението, като граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно“ време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултата от тези действия, не съществуват (в този смисъл Решение № 62/1.07.2015 г. по гр. д. № 339/2015 г. на ВКС, II г. о., Решение № 48/16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3809/2016 г. на ВКС, II г.о. Определение № 189/28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 47/2021 г., I г. о. и др.). Следователно, в случая от ангажираните по делото доказателства липсват данни това действие да продължава към момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, доколкото се установи, че ответникът е извършил ремонт в своето жилище и няма причина от банята на апартамент № 7 да има течове в долния апартамент № 4, поради което и не е необходимо предприемането на действия или извършването на строително-монтажни работи за преустановяване на течовете. Посоченият факт следва да бъде отчетен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.