Определение № 1641 от 05.07.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1579/2023
- Вид
- Определение № 1641
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 05.07.2023
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1641 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501579 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.418, ал.4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай банк“ЕАД против разпореждане № 369/18.04.2023г. по ч.гр.д.№ 152/2023г. на РС- гр.Първомай, с което заявлението по чл.417 от ГПК, подадено от жалбоподателя, е отхвърлено в частта за разликата над сумата от 2170,30 лева до пълния претендиран размер от 3789 лева главница по договор за потребителски кредит № 7053281061 от 18.04.2022 г., сумата от 854 лева договорна лихва за периода 25.07.2022 г. – 19.01.2023 г. и за сумата от 67,63 лева обезщетение за забава за периода 25.07.2022 г. – 15.02.2023 г.
В частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на сключения между страните договор не е в съответствие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Изложени са подробни доводи за това как е определен ГПР.
Оспорва се изводът на районния съд за прекомерност на договорната възнаградителна лихва поради това, че същата надхвърляла трикратния размер на законната лихва.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 152/2023г. на РС- гр.Първомай е образувано по заявление по чл. 417 ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника О. Я. А. за заплащане на следните суми:
3789 лева– предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 7053281061 от 18.04.2022г., включваща, съгласно молба за уточнение от 10.04.2023г. 2500 лева- предоставен кредит за ползване от кредитополучателя, 875,99 лева- предоставен кредит за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Банк пакет 3 кредит + 1 сметка“ и 479,53 лева- предоставен кредит за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Банк пакет 3 сметка“, 854 лева- договорна лихва за периода 25.07.2022г.19.01.2023г., и 67,63 лв. – обезщетение за забава за периода 25.07.2022 г. – 15.02.2023 г., заедно със законната лихва върху главницата от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Извън формалната проверка на документа по чл.417 от ГПК обаче, предвид обстоятелството, че сключенията между страните договор има характер на договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на потребител, съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора или най- общо за съответствието му с императивните разпоредби на закона /така например в този смисъл са решения/Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ., Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т.о. и др. /.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Видно от горепосочената молба за уточнение, дължимите от кредитополучателя застрахователни премии са в общ размер от 1355,52 лева или 54% от отпуснатия кредит. Тези застрахователни премии, съгласно цитираната легална дефиниция, задължително следва да се включат в общия разход по кредита“. В конкретния случай те са включени в общия разход, но не като застрахователни премии,а като кредит от банката за заплащане на застрахователните премии. Видно от приложеното към заявлението копие от декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, застрахователното обезщетение е уговорено в полза на банката / от името на кредитополучателя е записано следното: „С настоящето давам съгласие при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай банк“ЕАД/. Очевидно кредитополучателят няма интерес нито от застраховките, нито от кредитите за заплащане на застрахователните премии. От тези кредити той не получава нищо, като същите съставляват скрита печалба за банката. Следователно не само в договора е налице неравноправна клауза, но и информацията в същия относно възнаградителната лихва и ГПР се явява некоректна и обосновава недействителността му на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за 2 недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. Безспорно е, че по договора са извършени плащания в размер от 329,70 лева. След приспадането им от главницата, остава дължима сумата от 2170,30 лева, за която районният съд е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Ти Би Ай банк“ЕАД частна жалба против разпореждане № 369/18.04.2023г. по ч.гр.д.№ 152/2023г. на РС- гр.Първомай, с което заявлението по чл.417 от ГПК, подадено от жалбоподателя, е отхвърлено в частта за разликата над сумата от 2170,30 лева до пълния претендиран размер от 3789 лева главница по договор за потребителски кредит № 7053281061 от 18.04.2022 г., сумата от 854 лева договорна лихва за периода 25.07.2022 г. – 19.01.2023 г. и за сумата от 67,63 лева обезщетение за забава за периода 25.07.2022 г. – 15.02.2023 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3