Акт от 04.05.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 81 гр. Габрово,

04.05.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ при участието на секретаря Милкана

Шаханова, като разгледа докладваното от съдията

С. Миланези в. гр. д. № 22 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 411 от

07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 242/2019 г., Габровският районен съд е осъдил „Електроразпределение Север” АД да заплати на „НБИ Консорциум” ООД сумата от 7 155, 40 лв., представляваща платената без основание такса за пренос, за периода от 09.09.2014 г. до 07.12.2018 г., на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 18.12.2018 г. до окончателното заплащане на сумата. Изцяло е отхвърлен предявеният иск от „НБИ Консорциум” ООД против „Електроразпределение Север” АД, с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава, за периода от 10.09.2014 г. до 10.12.2018 г., в размер на 2 186, 39 лв., като неоснователен и недоказан. Разноските са разпределени между страните по съразмерност.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Електроразпределение Север” АД, чрез юрисконсулт М. Х., в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 7 155, 40 лв., ведно със законната лихва и разноски по делото, като се твърди, че същото е неправилно, немотивирано, незаконосъобразно с нормите на материалния закон и постановено при нарушаване на процесуалните правила. Излага се, че неправилно е разпределена доказателствената тежест по делото, като ищецът не е доказал, че е извършил плащане на сумата от 7 155, 40 лв. при начална липса на основание. Неправилно съдът е приел, че ищецът получава електрозахранване по собствена електроразпределителна мрежа, доколкото мрежата средно напрежение 20 кВт е част от електроразпределителната мрежа, като това се потвърждава и от легалната дефиниция на § 1, т. 22 от ЗЕ.

Освен това жалбоподателят е лицензиант за дейността „разпределение на електрическа енергия” на обособена територия, в която попада и гр. Габрово.

Лицензиантът осъществява услугата пренос средно напрежение и при определяне на цената за пренос, съществени за формирането на стойността й, са не начина, вида и броя на определени съоръжения, а общите за мрежата разходи, произтичащи от дейности свързани с обслужването, поддръжката и ремонта на електроразпределителната мрежа. Освен това Правилата за търговия с електрическа енергия изрично регламентират кои лица заплащат цени за пренос съгласно чл. 104 от ЗЕ. И това е така, тъй като разпоредбите имат по –особени случай, когато съоръженията не са собственост на разпределителното дружество. В чл. 29, ал. 4 от ПТЕЕ е уредена възможността, само за производителите, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие, да не дължат цена през съответната мрежа, а ищецът няма качеството на производител на ел. енергия. Неправилно съдът не се е произнесъл по възражението, че СТИ е монтирано на границата на собственост на ел. съоръженията, видно от приетата по делото експертиза. Присъединените към електроразпределителната мрежа клиенти дължат утвърдените от КЕВР цени за достъп до електроразпределителната мрежа, поради което съдът неправилно е приел, че със заплатената сума от 7 155, 40 лв. жалбоподателят се е обогатил тъй като не е установено основанието за нейното заплащане. На 18.11.2013 г. ищецът е сключил договор № СвП13-830/18.11.2013 г. за пренос на ел. енергия с жалбоподателя, като към момента на сключването му ищецът е имал яснота, чия е собствеността на електроразпределителната мрежа, от която получава ел. енергия. Договорът има сила на закон между страните и заплащайки процесните суми ищецът е изпълнил едно свое договорно задължение и този договор за пренос на ел. енергия през ел. мрежата е основанието за заплащане на процеснте суми по описаните в молбата фактури. Няма как жалбоподателят да не фактурира на ищеца за процесния обект цена, за пренос средно напрежение, тъй като това следва от лиценза му и от факта, че средството за търговско измерване е поставено на нивото средно напрежение в съответствие със законовите изисквания. Ищецът не е клиент на ЕСО, в който случай няма да дължи цена за пренос на ел. енергия, сам е избрал да е клиент на жалбоподателя, в който случай получената от него цена за пренос на ел. енергия средно напрежение е законосъобразно и правилно. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да им се присъдят разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от „НБИ Консорциум” ООД, чрез адв. Д. П., в който се оспорва жалбата, по подробно изложени аргументи, като моли същата да се остави без уважение и се претендират разноските за въззивната инстанция.

Срещу постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от „НБИ Консорциум” ООД. Твърди се, че решението в тази му част е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид, че представените по делото покани до ответното дружество, с които се иска възстановяването на суми, са с печат на ответното дружество и същите безспорно, от представените доказателства, се установява, че са получени от него. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи предявения иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД, като се претендират разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Електроразпределение Север” АД, в която същата се оспорва, по подробно изложени аргумент. Моли се, жалбата да бъде оставена без уважение да им се присъдят разноските по делото.

В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд представител на „Електроразпределение Север” АД не се явява, като от юрисконсулт М. Х. постъпват писмени бележки, в които се поддържа въззивната жалба и отговора на подадената въззивна жалба, излагат се аргументи по същество на правния спор.

Процесуалният представител на „НБИ Консорциум” ООД се явява, поддържа жалбата и отговора си, представят писмени бележки. И двете страни претендират разноските по делото представят списъци.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустим.

За да се произнесе, настоящият състав на въззивния съд взе предвид следното:

Районен съд Габрово е бил сезиран с искове от „НБИ

Консорциум" ООД против „Електроразпределение Север” АД, с които е поискано да се осъди ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 7 155, 40 лв. неправомерно получена цена за ел. енергия от компонента „пренос“ по фактури, подробно посочени, както и за обезщетение за забава в размер на 2 186, 39 лв., за периода от 10.09.2014 г. до 10.12.2018 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са разноските по делото. В исковата молба се твърд, че двете дружества са в договорни отношения, като ответното се е задължило да предоставя услугата пренос на ел. енергия през разпределителната си мрежа.

Ищецът получава електрозахранване от подстанция „Габрово” през собствени ел. съоръжения, а именно чрез собствен кабел, който е присъединен към мрежа 20 кВт в подстанцията. Тази мрежа е собственост на дружеството, като средството за търговско измерване се намира в подстанция „Габрово”, а загубите от преобразуване на ел. енергията от средно в ниско напрежение са за сметка на потребителя и друг потребител, присъединен към захранването на обекта по това кабелно трасе от 830 м., няма. „НБИ Консорциум" ООД не ползва електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, така както определено в §1, т. 22 от ДР на ЗЕ, а ползва собствена такава, поради което и не дължи посочената в чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ цена за пренос по електроразпределителната мрежа, доколкото не използва същата. С начисляване на сумата за пренос, в подробно посочените фактури, които са заплатени от ищеца, ответното дружество неоснователно се е обогатило, тъй като е заплатена услуга, която не им е предоставена. Освен това ответникът дължи и лихва за забава от 10.09.2014 г. до 10.12.2018 г. в размер на 2 186 лв. Позовава се на съдебна практика по влезли в сила решения между страните по водени предходни идентични дела, за други времеви периоди.

„Електроразпределение Север” АД, в депозирания отговор, оспорва иска по основание и размер. Възразява, че в нормата на чл. 29, ал. 4 от ПТЕЕ, законодателят е предвидил, че само производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната мрежа.

Ищецът няма качеството производител на електрическа енергия. Възразява се, че съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл.

11, т. 1, 2 и 3, по утвърдените от ДКЕВР цени. Видно от чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. Страните са в договорни отношения по сключения договор № СвП13- 830/18.11.2013 г. за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕРП Север” АД. Счита, че заплащайки процесиите и съответно фактурирани суми, ищецът е изпълнил едно свое договорно задължение, като съществуващото договорно правоотношение, по цитирания и представен от ищеца договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, е основанието за заплащане на процесиите суми по описаните в молбата фактури. Оспорва акцесорния иск за мораторна лихва като неоснователен.

За да уважи предявения иск с пр. осн. чл. 55 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че мрежата, чрез която „НБИ Консорциум” ООД получава електрозахранване от подстанция „Габрово” е собственост на ищцовото дружество и същото се захранва с ел. енергия чрез собствен кабел, който е присъединен към мрежа средно напрежение в подстанцията, където е поставено и СТИ. Действително енергийният обект следва да е собственост на лицензиант за пренос на ел. енергия, но ако същия е собственост на трети лица, те следва да го изкупят в определен срок. Тъй като ищцовото дружество не ползва мрежата на лицензианта за получаване на ел. енергия средно и ниско напрежение, то същото не дължи цената за пренос по чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ. Ищецът е заплатил такса пренос на ответното дружество в размер на 7 155, 40 лв., без да има основание за това, с което ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял и същата сума подлежи на възстановяване.

За да отхвърли предявения акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът е приел, че не е доказано, че представените по делото покани са приети от ищеца, тъй като липсвало печати и подпис на служител на ответното дружество, поради което го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства по делото, а именно: договор за пренос на ел. енергия № СвП13- 830/18.11.2013 г., данъчни фактури за периода от 08.10.2014 г. до 07.12.2018 г., покани с вх. № EPRG – 3269/08.08.2017 г. и № EPRG – 3269-1/27.11.2017 г. решение от 12.07.2017г. по в. гр. д. № 527/2016г. на Варненски окръжен съд, решение № 5/06.01.2016 г. по в. гр. д. № 690/2015 г. на Варненски апелативен съд, определение № 135/06.03.207 г. по т. д. № 1147/2016 г. на ВКС, лицензия № Л-138- 07/13.08.2004 г. издадена от ДКЕВР, удостоверение за актуално състояние на "ЕРП Север" АД от ТР към Агенция по вписвания, извлечение от инвентарната книга на НБИ Консорциум, постановление за възлагане на недвижими имоти от 29.01.2008 г. на ЧСИ И.И., 3 броя фактури № 50420/16.08.2010 г., № *********/28.05.2009 г., № 40/01.04.2008 г., извлечения по сметка от „Райфайзенбанк България” АД № 179 от 10.09.2014 г., както и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно – икономическа и съдебно - техническа експертиза, приема за установено следното от фактическа страна: