Решение № 731 от 01.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Велико Търново, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА Г. ЧИПОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА Г. ЧИПОВА Гражданско дело № 20224110103288 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Т. К.“ ЕООД, подадена чрез пълномощника му адв. Ц. И. от САК, против „Б. Г.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 8550 лв., представляваща неплатена цена по доставени услуги, за което са издадени фактура № 1000001286/28.05.2021 г. на стойност 4180 лв. с вкл. ДДС и фактура № 1000001448/14.07.2021 г. на стойност 4370 лв. с вкл. ДДС, както и сумата от 251,75 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.09.2022 г. до 28.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 29.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че страните се намират в търговски отношения по повод на търговски сделки, свързани с организиране от страна на ищеца на пътуване (хотелско настаняване, хранене и транспорт) по възлагане на ответника. Посочва се, че за извършените от ищеца услуги същият е издал фактура № 1000001286/28.05.2021 г. на стойност 4180 лв. с вкл. ДДС за организирано пътуване (хотелско настаняване, хранене и транспорт) в периода 07.05 – 08.05.2021 г. гр. Габрово, както и фактура № 1000001448/14.07.2021 г. на стойност 4370 лв. с вкл. ДДС за организирано пътуване (хотелско настаняване, хранене и транспорт) в периода 08.07 – 09.07.2021 г. Златни пясъци. Твърди се още, че тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си посочените фактури на обща стойност 8550 лв., на 14.09.2022 г. ищецът е отправил до последния покана, с която му е предоставил подходящ срок за плащане, но към настоящия момент такова липсва. Претендират се сторените в настоящото производство разноски, както и разноските по обезпечителното производство по ч.гр.д. № 3003 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Б.

Г.“ ЕООД, подаден чрез пълномощника му адв. М. Х. от АК – С. З., с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Поддържа се, че в представените от ищеца фактури са изброени няколко вида туристически услуги (хотелско настаняване, хранене и транспорт), поради което в случая не става въпрос за неформални облигационни отношения между търговци, а за договор за туристически пакет, който е формален и се сключва в писмена форма за действителност. В тази връзка се излагат доводи, че ищецът основава вземането си на нищожно основание – несъществуващ договор. Отправя се молба за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени фактура № 1000001286/28.05.2021 г. на стойност 4180 лв. с вкл. ДДС за организирано пътуване (хотелско настаняване, хранене и транспорт) в периода 07.05 – 08.05.2021 г., гр. Габрово и фактура № 1000001448/14.07.2021 г. на стойност 4370 лв. с вкл. ДДС за организирано пътуване (хотелско настаняване, хранене и транспорт) в периода 08.07 – 09.07.2021 г., Златни пясъци, в които фактури за доставчик е посочено „Т. К.“ ЕООД, а за получател „Б. Г.“ ЕООД.

Представена е и разпечатка от изпратено от ищеца до ответника писмо по електронната поща, с което на 14.09.2022 г. последното е поканено да уточни с ищеца срока за плащане на сумите по горепосочените фактури.

По делото са представени договор за организирано туристическо пътуване № 2894 към заявка № 2894 от 22.02.2021 г., сключен между „Т. К.“ ЕООД като организатор и „Б. Г.“ ЕООД като потребител, общите условия и приложенията към него, а също така и договор от 12.04.2021 г. за провеждане на обучения по Проект BG05M2OP001-2.010-0001 „Квалификация за професионално развитие на педагогическите специалисти“, финансиран от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г., Дейност I, сключен между СУ „Васил Левски“ и „Б. Г.“ ЕООД.

По делото е приобщено и потвърждение на заявка към договор за провеждане на обучения по гореописания проект, сключен между Регионално управление на образованието – Търговище и „Б. Г.“ ЕООД, за провеждане на обучение в присъствена част в к.к. Златни Пясъци в периода 08.07.2021 г . – 09.07.2021 г. и неприсъствена част.

Представени са още и пет броя фактури, издадени от различни доставчици, получател, по които е ищцовото дружество, и доказателства (преводни нареждания) за плащане от страна на последното на сумите по тях, както и разпечатки от водена от ищцовото дружество кореспонденция във връзка с провеждане на обучение на учители в гр. Габрово и провеждане на обучение на учители в к.к. Златни пясъци.

В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства. В показанията си разпитаната по делото свидетелка Д. К. К. заявява, че работи при ищеца, но понастоящем е в отпуск по майчинство. Посочва, че знае за сключен между страните договор за обучение на една група, при която била променена дестинацията на пътуване. Договорът бил сключен в офиса на ответника в гр. Стара Загора и бил с предмет логистика, транспорт, нощувки, осигуряване на конферентна зала за обучението, кафе паузи. Едното обучение било през м. май 2021 г., а другото през м. юли 2021 г. Уговореното възнаграждение било по 190 лв. на участник.

2

Кореспонденцията във връзка с организирането на обученията се извършвала по имейл със самите обучаеми. По делото е разпитан и свидетелят Б. П. Б., който заявява в показанията си, че е директор на СУ „Васил Левски“ в гр. Опака, обл. Търговище.

Посочва, че бил на обучение с обучаваща организация „Б. Г.“ ЕООД през м. май 2021 г. в гр. Габрово. Свидетелства, че пътуването било организирано от „Т. К.“, в това число транспорт, нощувки и храна, като от страна на обучаемите нямало забележки.

По делото е приобщено заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че фактура № 1000001286/28.05.2021 г. е осчетоводена при „Б. Г.“ ЕООД, като към датата на исковата молба и на проверката в счетоводството на дружеството е налично кредитно салдо (задължение) в размер на 4180 лв. Посочената фактура е била осчетоводена и при ищцовото дружество, а към датата на исковата молба и на проверката в счетоводството на дружеството е налично дебитно салдо (вземане) в същия размер. По отношение на фактура № 1000001448/14.07.2021 г. по делото се установи, че тя е осчетоводена и при двете дружества, като към датата на исковата молба и на проверката в счетодството на ответника е налично кредитно салдо в размер на 4370 лв., а в счетоводството на ищеца – дебитно салдо в същия размер. В заключението се посочва, че незаплатените от ответника суми по повод на търговски сделки, свързани с организиране на пътуване по възлагане на последния към ищцовото дружество, за които са издадени процесните фактури, са в размер на 4180 лв. по фактура № 1000001286/28.05.2021 г. и в размер на 4370 лв. по фактура № 1000001448/14.07.2021 г. Законната лихва върху дължимата сумат по първата фактура за периода от 14.09.2022 г. до датата на исковата молба е в размер на 123,08 лв., а законната лихва върху дължимата сума по втората фактура за същия период е в размер на 128,67 лв. Вещото лице дава заключение, че по отношение на процесните фактури счетоводствата на страните по делото са водени редовно и отговарят на изискванията за счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесната искова претенция се основава на твърдение за неизпълнени от ответника договорни задължения за заплащане на цената на доставени му услуги – организиране на пътуване (хотелско настаняване, хранене и транспорт) в периода 07.05 – 08.05.2021 г. в гр. Габрово и в периода 08.07 – 09.07.2021 г. в к.к. Златни пясъци, за което ищецът е издал съответно фактура № 1000001286/28.05.2021 г. на стойност 4180 лв. с вкл. ДДС и фактура № 1000001448/14.07.2021 г. на стойност 4370 лв. с вкл. ДДС.

Основателността на претенцията е обусловена от доказването на следните обстоятелства: възникването на валидно облигационно отношение между страните по договор, по силата на който на ищеца е възложено от ответника предоставянето на посочените в исковата молба услуги срещу заплащане от страна на последния на определена цена, доставянето на същите услуги и приемането на работата от ответника. Съдът намира за доказано в производството, при съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени доказателства, събраните свидетелски показания и приетата съдебно-счетоводна експертиза, че страните в производството са се намирали в търговски отношения, като в изпълнение на постигнатите между тях договорености ищецът е доставил, а ответникът е приел работата по описаните във фактурите услуги.

Съгласно трайната практика на ВКС фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ.

3 на техните представители. Ето защо фактурите са годно доказателство да отразят възникналата между страните облигационна връзка, а осчетоводяването им от търговското дружество – ответник, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В случая представените по делото фактури съдържат както вида на предоставените услуги, така и тяхното количество, стойност, начин на плащане, имена на страните. Макар и същите да не са подписани от представител на ответното дружество, посочено като получател по тях, то с осчетоводяването им, което е безспорно установено от заключението на вещото лице, дружеството е признало възникването и съществуването на твърдените от ищеца договорни отношения. Освен това, осчетоводяването на процесните фактури следва да бъде ценено и като извънсъдебно признание за извършване на описаните в тях услуги.

В подкрепа на извода за извършване на услугата по фактура № 1000001286/28.05.2021 г. са както показанията на свидетеля Б. П. Б., от които се установява, че той заедно със свои колеги от СУ „Васил Левски“ в гр. Опака е участвал в обучение през м. май 2021 г. в гр. Габрово с обучаваща организация „Б. Г.“ ЕООД, а пътуването като транспорт, нощувки и храна е било организирано от ищцовото дружество, така и следните писмени доказателства - разпечатки от водена от последното кореспонденция по електронна поща във връзка с провеждане на обучение на учители в гр. Габрово, фактура № 0000006258 от 11.05.2021 г. за хотелско настаняване на 07.05.2021 г. и платежно нареждане за кредит превод от същата дата, фактура № 0000009481 от 02.08.2021 г. за транспортна услуга Опака – Габрово – Опака на 07.05 - 08.05.2021 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 27.08.2021 г. Извършването на услугата по фактура № 1000001448/14.07.2021 г. се потвърждава и от събраните писмени доказателства – потвърждение за заявка от 22.06.2021 г. за провеждане на обучение на 08.07.2021 г. и 09.07.2021 г. в к.к. Златни пясъци, фактура № 0000009502 от 02.08.2021 г. за транспортна услуга Попово – Златни пясъци – Попово на 08.07 – 09.07.2021 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 29.09.2021 г. за плащане на сумата по фактурата, фактури № № 1000003968 и ********** от 15.07.2021 г. за хотелски услуги и разпечатки от водена от ищцовото дружество кореспонденция по електронна поща във връзка с провеждане на обучение на учители в к.к. Златни пясъци. В аспекта на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че ищецът е предоставил на ответника процесните услуги, като работата е била приета от последния. По делото не се твърди, а и не се установява ответното дружество да е имало възражения или забележки по изпълнението. Горното обуславя извод, че в полза на същото е възникнало задължението да заплати сумите по фактура № 1000001286/28.05.2021 г. и фактура № 1000001448/14.07.2021 г., които са в общ размер на 8550 лв., а доколкото няма данни задължението да е било погасено, то предявеният осъдителен иск за тази стойност се явява изцяло основателен.