Решение № 3826 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3826 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110215686 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. А. З. против Наказателно постановление № *****, издадено от началникa на 01 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН в НП не е обсъдено дали нарушението представлява маловажен случай. На следващо място се сочи, че от обжалваното НП не става ясно дали същото е издадено за това, че П. З. няма разрешение за съответната дейност изобщо или няма разрешение за посочения адрес в гр.

***, ж.к. ***, ***. В тази връзка се твърди, че жалбоподателят З. разполага със съответното разрешение, а процесният адрес е бил даден от жалбоподателя само като адрес за кореспонденция, а не като такъв, на който ще се съхранява оръжието. По изложените доводи се иска НП да бъде отменено. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Д. П., надлежно упълномощен, който заявява, че поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Претендира и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения. В депозирани по делото писмени бележки от името на въззиваемата страна се изразява становище за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на оспореното НП, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави и 1 възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2008 г. на жалбоподателя П. А. З. било издадено Разрешение № 97/13.03.2008 г. от 07 РУ-СДВР, съгласно което му било разрешено да придобие чрез закупуване и да пренесе до постоянния си адрес в гр. ***, ж.к. ******, 1 брой късо огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 300 мм и 50 броя боеприпаси за него. Въз основа на така издаденото му разрешение на 13.03.2008 г. жалбоподателя П. А. З. закупил 1 брой късо огнестрелно оръжие – *** марка и модел „***, кал. ***, № ***. С издадено също на 13.03.2008г. от 07 РУ-СДВР Разрешение № С0334967/13.03.2008г., валидно до 27.06.2016 г., на жалбоподателя било позволено да носи, да съхранява и да употребява посоченото огнестрелно оръжие.

Във връзка с подадено на 27.06.2016 г., въз основа на подадено от жалбоподателя П. З. заявление до служба „КОС“ при 07 РУ-СДВР, срокът на валидност на издаденото му разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие бил продължен до 27.06.2021 г.

На 14.07.2021 г., отново във връзка с подадено заявление за подновяване на издаденото му разрешение, на жалбоподателя П. З. било издадено ново Разрешение за съхранение, носене и употреба на посоченото по-горе огнестрелно оръжие с № *******, издадено от 01 РУ-СДВР, валидно до 13.07.2026 г. и отнасящо се до актуалния към посочената дата постоянен адрес на жалбоподателя – в гр. ***, кв. ***, ул. ***. Там жалбоподателят продължил да съхранява законно притежаваното от него късо огнестрелно оръжие.

На 16.08.2023 г. жалбоподателят предал в служба „КОС“ към 01 РУ-СДВР законно притежавания от него *** марка и модел „***, кал. ***, № ***, 50 броя боеприпаси, 2 броя пълнители и издаденото му разрешение.

На 01.09.2023 г. свидетелят К. К. П. – полицейски служител от служба „КОС“ при 01 РУСДВР съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № VII-03/01.09.2023 г. (бл. № 247194), в който посочил, че на 06.07.2023 г., около 20:00 часа в ж.к. *****, ***, жалбоподателят П. А. З. съхранявал *** ***, кал. *** с № ***, без получено писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него лице, или от началника на РУ по постоянния адрес на П. З., което било квалифицирано като нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

На 18.09.2023 г. свидетелят П. съставил докладна записка, адресирана до началника на 01 РУ-СДВР, в която посочил, че във връзка с извършена проверка на лицето П. З., воден на отчет и контрол като законен притежател на късо нарезно оръжие - *** ***, кал *** № ***, било установено, че огнестрелното оръжие би следвало да се съхранява па адрес ул. ***, но З. съхранявал оръжието в ж.к. ***. ***. без да е уведомил служба „КОС“ при 01 РУ – СДВР.

Въз основа на така съставения АУАН, на 19.09.2023 г. Началникът на 01 РУ-СДВР издал 2

Наказателно постановление № *****, с което, при идентичност на фактическото описание на нарушението с това от акта, на жалбоподателя на основание чл.212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля К. К.

П. (актосъставител) и А. П. З., АУАН № VII-03/01.09.2023 г. (бл. № 247194), докладна записка с рег. № 225р-34915/18.09.2024 г., сведение от П. З., писмо от дирекция „Български документи за самоличност“ към МВР, справка от 01 РУ-СДВР с рег. № 225р10924/17.03.2025 г., документи, удостоверяващи компетентността на наказващия орган и на актосъставителя, преписка във връзка с издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К. П., който, макар да няма съхранен спомен относно конкретния случай, което е обяснимо с оглед изминалия времеви период и естеството на служебните му задължения, потвърждава, че процесният АУАН е съставен от него, като дава сведения относно принципно осъществяваните действия от служба „КОС“ при промяна на адрес на титуляр на разрешение за съхраняване на огнестрелно оръжие.

При преценката на показанията на свидетеля А. П. З. съдът съобрази близката родствена връзка с подсъдимия З., който е негов син, което обстоятелство предпоставя заинтересованост на свидетеля от изхода на настоящото съдопроизводство. Независимо от това съдът прецени, че свид. А. З. дава добросъвестни сведения, които при това отчасти са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други доказателствени източници. От тях се установява, че свид. А. З. живее със съпругата си на постоянния си адрес в гр. ***, ж.к. ******, че жалбоподателят през м. юли 2023 г. е живял при съпругата си в гр. ***, кв. ***, където е съхранявал законно притежаваното от него оръжие в предназначена за това каса, като не е оставял оръжието в дома на свид. А. З. на посочения адрес и там не са идвали служители на служба „КОС“ за извършване на проверка.

Свид. З. също така споделя, че синът му е преспивал в жилището му, находящо се в кв. „***, но не е живял там постоянно, като не му е известно да е променял адресната си регистрация.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка, като при липсата на противоречия не се налага тяхното аналитично обсъждане поотделно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица по смисъла на закона, предвид представените по делото писмени 3 доказателства. АУАН и НП са съставени в сроковете, предвидени в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като съдържат всички законоустановени реквизити съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.

1 от ЗАНН. Обсъждането на въпроса дали нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажно не е сред установеното в закона задължително съдържание на НП, поради което липсата на изложени съображения в този смисъл не представлява процесуално нарушение, поради което оплакването на жалбоподателя в обратен смисъл не е основателно. Спазена е и процедурата по съставянето и връчване на АУАН и НП на нарушителя. Предвид изложеното съдът намира, че в процедурата по издаване на оспорения санкционен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП на формално основание.

Независимо от това обаче решаващата съдебна инстанция прецени, че в случая материалният закон е приложен неправилно, поради което оспореното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ лицето по чл.

50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване писмено или по електронен път на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.

В конкретния случай е безспорно установено, че към посочената в АУАН и НП дата на нарушението - 06.07.2023 г., жалбоподателят П. З. е бил титуляр на издадено от 01 РУ-СДВР Разрешение № ******* от 14.07.2021 г. за съхранение, носене и употреба на процесното огнестрелно оръжие - *** марка и модел „***, кал. ***, № ***, което разрешение е било валидно до 13.07.2026 г. и се е отнасяло до актуалния към датата на издаването му постоянен адрес на жалбоподателя – в гр. ***, кв. ***, ул. ***.

Предвид това жалбоподателят не е осъществил от обективна страна състав на административно нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ – той не е съхранявал процесното оръжие без надлежно издадено от компетентния орган разрешение. Напротив, жалбоподателят законосъобразно е притежавал, съотв. е съхранявал процесния *** ***, кал.

*** с № ***, съобразно издаденото му от 01 РУ-СДВР Разрешение № ******* от 14.07.2021 г.

Безпредметно е, предвид предявеното на жалбоподателя административнонаказателно обвинение, да се обсъжда дали в случая той е осъществил състав на друго административно нарушение, напр. по чл. 98. от ЗОБВВПИ, изразяващо се в това З. да е съхранявал процесното огнестрелно оръжие не на постоянния си адрес, а на друго място - в ж.к. ***.

***, без да е уведомил служба „КОС“ при 01 РУ – СДВР, за каквито факти само се загатва от приложените по делото писмени материали, но такива фактически твърдения нито са били предявени на жалбоподателя, нито пък се установяват по безспорен начин от източниците на 4 фактически данни по делото.

При положение, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за което е бил санкциониран, единственият законосъобразен изход на настоящото производство е обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като материално незаконосъобразно.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, който е направил своевременно такова искане и е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Същите следва да бъдат присъдени в пълен размер в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна, като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото същото се явява съответно на конкретната, макар и невисока, фактическа и правна сложност на делото и обема на предоставена от процесуалния представител на жалбоподателя правна помощ, включваща явяване в три открити съдебни заседания, в които адвокатът е правил доказателствени искания, които съдът е приел за основателни и с уважаването на които са били приобщени гласни и писмени доказателства, способствали за разкриване на обективната истина.