Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 07.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6525/2023
Вид
Решение № 191
Подписан
07.02.2024
В сила
31.05.2024
Състав
Светлана Бойкова Методиева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.29 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.1, пр. последно · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20235330206525 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Ю. Ч., роден на ********** г. в Република Турция с адрес в Турция, против Наказателно постановление № 23–1030005387 от 28.10.2023 г., издадено от полицейски орган – старши полицай в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на г-н Ч. са наложени административни наказания глоба от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв.Н., се прави искане за отмяна на наказателното постановление. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в липса на предоставена на жалбоподателя възможност да направи възражения по съставения му акт за установяване на административно нарушение, както и нарушение на процедурата, описана в чл.43 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че на жалбоподателя не е била дадена и възможност за сключване на споразумение, а в обжалваното наказателно постановление не са били обсъдени възможностите за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Възразява се относно отразеното по АУАН и наказателното постановление обстоятелство по собствеността на МПС, както и за липса на доказателства за годността на техническото средство, с което е осъществена проверка за употреба на алкохол.

Въззиваемата страна, редовно призована, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е изложила устно и непосредствено становище пред 1 съда. С изпращане на жалбата в съда е представено писмено становище, което обаче изхожда от Началник Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, а не от издателя на наказателното постановление.

Жалбата е подадена в срок, срещу предвиден за обжалване в чл.58д от ЗАНН акт и от лицето, адресат на наказателното постановление, поради което и е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 694908 от 28.10.2023 г., с който се констатира, че на датата на издаването му, около 02,20 часа, в гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ № 2, жалбоподателят Ю. Ч. управлява личният си лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с описан в акта турски регистрационен номер, след употреба на алкохол – 0,86 на хиляда в издишания въздух, измерено с техническо средство Дрегер - Алкотест 7510 с фабр. № АRDM 0247 в 02,24 ч. с проба № 03870. Отразено е в АУАН още, че е издаден талон за медицинско изследване с 8 бр. стикери и че нарушителят представя турско СУМПС. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 до 1,2 на хиляда, включително.

По сходен начин описаното поведение на жалбоподателя като водач на МПС е отразено и в обжалваното наказателно постановление, като и там е дадена същата правна квалификация на установеното.

Като свидетел по делото е разпитан съставителят на акта А., който е потвърдил констатациите по същия, като е пояснил и процедурата по съставянето и връчването на акта, както и последвалите действия по придружаване на жалбоподателя до медицинско заведение и след това до наказващия орган за съставяне и връчване на наказателно постановление.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични последователни, дадени добросъвестно под страх от наказателна отговорност и изцяло съответни на събраните по делото писмени доказателства, приложени по административнонаказателната преписка.

На базата на събраните гласни и писмените доказателства съдът намери, че описаното в акта и наказателното постановление поведение на жалбоподателя Ч. като водач на МПС, е доказано по категоричен начин и осъществява състав именно на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което му е бил издаден актът и последвалото го наказателно постановление.

Съгласно посочената разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай е установено категорично качеството на жалбоподателя Ч. на водач на ППС и то с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, а именно 0,86 на хиляда, което поведение е наказуемо по посочената изцяло съответно на установеното от наказващия орган разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща кумулативни административни наказания при установено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, 2 установено с техническо средство, когато концентрацията е над 0,8 до 1,2 на хиляда, вкл. Впрочем, че водачът е управлявал след употреба на алкохол се потвърждава и от показанията на свидетеля, който е свидетелствал за заявеното от водача, че е изпил няколко уискита. В случая, действително от представените от жалбоподателя писмени доказателства касателно регистрацията на МПС, управлявано от него, се установява, че същото е регистрирано на юридическо лице, което в наименованието си съдържа името на жалбоподателя, а не на самото физическо лице. Това обстоятелство обаче изобщо не променя извода за установеност на административното нарушение, нито може да се счете за такова, засягащо правото на защита на жалбоподателя, доколкото дори и да не бе отразено в наказателното постановление изобщо чия е собствеността на МПС, на което е бил водач жалбоподателят, или каква е марката, или регистрационният номер на автомобила, това не би имало отношение към нарушението. И това е така, з а щ о т о кой точно автомобил е управлявал жалбоподателят, или чия собственост е същият, е без значение за съставомерността на конкретното нарушение, доколкото за наличието му е необходимо установяване на факта, че конкретно лице управлява МПС в нарушение на въведените в ЗДвП забрани, а именно със съответна концентрация на алкохол в кръвта, което е установено и по предвидения за това надлежен ред. Последното обстоятелство в случая също е налице, като са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като е извършена проверка с техническо средство, издаден е талон за изследване и съобразно с нормата на чл.6, ал.9 от Наредбата /в редакцията към датата на нарушението/, правилно концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена въз основа на показанията на техническото средство, предвид липсата на последвало извършено изследване с доказателствен анализатор или химическо такова на кръвта на водача. От представено по преписката писмено доказателство е видно, че въпросното техническо средство е било технически годно към датата на извършената проверка на водача, доколкото е било преминало успешно периодична техническа проверка към 15.05.2023 г., която пък е със срок на валидност шест месеца. В случая, не е спорно между страните, че проверката е извършена с одобрен тип средство за измерване, като с оглед на това и предвиденото в чл.766 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, че анализаторът за алкохол в дъха трябва да е конструиран така, че да гарантира максималната допустима грешка без настройване в продължение на 6 месеца след първоначалното му пускане в употреба, то възраженията на жалбоподателя по повод точността на извършеното измерване следва да се отхвърлят като изцяло неоснователни.

Що се касае до основното възражение на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административните правила, които според него са довели до нарушаване правото му на защита и съставляват и неравно 3 третиране, според съда същите са изцяло неоснователни. Съгласно изричното предвиждане в разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган и към него се прилагат писмени обяснения или възражения на нарушителя. В случая не се спори, че жалбоподателят не е имал към момента на осъществената му проверка постоянен адрес в България, като изрично е заявил такъв в Република Турция. При това положение и съвсем правилно е било процедирано, като АУАН е бил незабавно предоставен на наказващия орган, както е посочил и свидетелят по делото, което е било и в изпълнение изискването по чл.44, ал.4, вр. с чл.52, ал.1, пр. последно от ЗАНН. Видно е, че в самия акт е вписано, че жалбоподателят има възражения, което сочи, че на същия е била разяснена възможността да направи такива и жалбоподателят очевидно се е възползвал от нея, заявявайки, че има възражения, което актосъставителят е отразил в акта.

Нещо повече, както става ясно и от показанията на свидетеля, през цялото време с жалбоподателя е имало лице, което да му превежда, като същият лично се е явил при наказващия орган, където не е бил препятстван да изложи обяснения или възражения, ако е имал допълнителни, или по-подробни такива. Твърденията за неравно третиране на жалбоподателя не могат да бъдат възприети като основателни, доколкото се касае до прилагане на нормативно закрепено правило по чл.44, ал.4 от ЗАНН , което отчита затрудненията при осъществяване процедурата по издаване и връчване на наказателно постановление на лице, което е без постоянен адрес на територията на страната и предвидената възможност дори и в този случай на незабавно приключване на производството с издаването на наказателно постановление, страната да се защити, като направи своите възражения още при съставянето на акта. Впрочем, ускорената процедура не препятства правото на защита по съдебен ред срещу издаденото наказателно постановление, което дава и най-широка възможност за навеждане на всякакви възражения и от която възможност жалбоподателят очевидно също се е възползвал. Не може да се счете, че разпоредбата на закона предвижда неравно третиране, тъй като с ъ щ а т а не е приложена по отношение жалбоподателя поради наличието на някакъв специфичен критерий, относим единствено и само спрямо него, а важи общо за всеки случай, при който нарушител няма постоянен адрес у нас, независимо гражданин на чия държава е той.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на обсъждане наличието или липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, а именно преценка от наказващия орган дали случаят на административно нарушение е маловажен, доколкото, на първо място, с приемането на новият текст на чл.29 от ЗАНН от 2020 г. изрично бе изключено прилагането на чл.28 за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, а на второ място, в случая е 4 налице установено нарушение по ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от ЗАНН. С оглед посочената разпоредба и изцяло неоснователно е възражението на жалбоподателя относно това, че не му е била предоставена възможност за обсъждане на споразумение с наказващия орган, предвид недопускане от закона на такава процедура в случаите на нарушения по ЗДвП. Поради това и независимо от несъобразеното със закона съдържание на текста на разписката към АУАН, то доколкото се касае до изрични разпоредби от ЗАНН и ЗДвП, евентуалното незнание на закона не може да се счете за извинително и да е основание за признаване на права за жалбоподателя, каквито не са нормативно предвидени.

С оглед на изложените мотиви и като счита, че в случая по категоричен начин е установено административното нарушение и неговият извършител, съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съответна на фактите по извършеното нарушение е посочената в наказателното постановление санкционна разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като са наложени предвидените там кумулативни наказания с предвидените конкретни размер на глобата и срок на лишаването от права.