Определение № 2816 от 10.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2816 гр. Бургас, 10.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501259 по описа за 2023 година

Делото е образувано по частна жалба на „ФИНАСИТИ” ЕАД с ЕИК 204695366, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Емил Сербезов против разпореждане № 6147 от 7.06.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 2809 по описа за 2023г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на представения запис на заповед. Изложени са оплаквания, че разпореждането е неправилно. Сочи, че използвания в записа на заповед израз „На основание чл.487, ал.1, изр.3 от ТЗ този запис на заповед трябва да се предяви за плащане не по- късно от изтичане на 12 месеца, считано от датата на издаване на този документ“ не се отнася до падежа, а е използван за определяне на крайния срок, в който записът на заповед трябва да се предяви за плащане, като покана към издателя за изпълнение на задължението по ценната книга и с оглед изпадането му в забава. Сочи се още, че е спазена разпоредбата на чл.491 ТЗ, според която менителничния ефект, платим на падеж на определен ден, трябва да се предяви за плащане на падежа. Въпреки, че записът на заповед е бил предявен за плащане на падежа, издателят и авалистът не са заплатили процесната сума Същите са разполагали и с възможността по чл.495 ТЗ, но не вложили сумата в банка на риск и на разноски на приносителя. Изтъква се, че съдържанието на ценната книга изцяло съответства на изискванията на чл.535 ТЗ, издаден е за обезпечаване вземанията на дружеството жалбоподател срещу длъжниците, произтичащи от договор за финансов лизинг № 03004924/00001, по което лизинговият автомобил бил предаден на лизингополучателя на 23.09.2020г.. Тъй като лизингополучателят и солидарният длъжник не са изпълнили задълженията си по договора за лизинг, дружеството- жалбоподател е предявило вземанията си по съдебен ред въз основа на издадения запис на заповед.

На следващо място са изложени доводи, че районният съд не е тълкувал правилно волята на издателя на записа на заповед. Според жалбоподателя, безспорно е, че падежът е 1 на 17.12.2020г., на която дата ценната книга е била предявена за плащане. В ценната книга не бил предвиден друг падеж. Изтъква, че според трайната практика на ВКС срокът за предявяване за плащане, посочен в записа на заповед не следва да се тълкува като друг падеж, когато в ценната книга като такъв е посочен изрично определен ден, а изискването /изразът/ записът на заповед да бъде предявен за плащане, какъвто е смисълът на изразеното в процесния документ „при предявяване на този запис на заповед да заплатим на падежа“, изрично посочен като дата, не е равнозначно на уговаряне на падеж на предявяване по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, а към „предявяване за плащане“ по смисъла на т.3 от ТР №1по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС. На следващо място е цитирана съдебна практика, според която „с договореното освобождаване от предявяване за плащане, каквото в действителност било съдържанието на ефекта, превратно възприето от районния съд, страните не променяли момента на изискуемост на вземането, тъй като е посочен изричен падеж. И без тази уговорка непредявяването нямало да освободи издателя на записа на заповед от дълга му, тъй като уговорката щяла да има значение единствено по отношение на отговорността на джирантите и техните авалисти“.

В заключение се сочи, че записът на заповед е валиден и действителен и не е налице нормата на чл.486, ал.2 ТЗ, тъй като падежът е определен съобразно чл.486, ал.1, т.4 ТЗ и няма никакви последователни дати за плащане, а само една- 17.12.2020г.

Моли разпореждането да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което да се постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната със заявлението сума, ведно със законната лихва от датата на депозирането му в съда. Претендират се разноски.

Частната жалба е с правно основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице.

Ето защо съдът намира жалбата за допустима и следва да я разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 2809 по описа за 2023г. на Районен съд Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „ФИНАСИТИ“ ЕАД /с предишно наименование „Амиго лизинг“ ЕАД/, чрез пълномощника му- юрисконсулт Сербезов. Със същото се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници Д. К. С. и „АФОН“ БГ ЕООД, за сумата от 5365,36 лв., представляваща част от дължимата сума от 7545,53 лв. по издаден от дружеството запис на заповед, както и законна лихва от датата на подаването на заявлението до изплащане на вземането. В т.9, б.”в” от заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от абстрактна менителнична сделка- запис на заповед и представлява задължение за плащане на парична сума по издаден на 17.09.2020г. от „АФОН БГ“ ЕООД запис на заповед с падеж на задължението 17.12.2020г., който запис на заповед е издаден безусловно и без протест и е предявен на издателя на датата на падежа17.12.2020г.

Към горните обстоятелства в т.14 от заявлението е посочено, че записът на заповед е 2 авалиран при условията, при които е издаден, от Д. К. С., като същият е предявен на падежната дата и на авалиста. Твърди се, че до момента процесната сума не е изплатена.

Към заявлението са приложени запис на заповед в оригинал /без копие/, пълномощно на юрисконсулт Сербезов, квитанция за внесена държавна такса, списък на разноските.

Във връзка с указания на районния съд за отстраняване нередовности на заявлението, е представена уточняваща молба /л.12/, в която е посочено, че прозесната претендирана сума е формирана както следва: 1673,48 лв.- главница, включена в лизингови вноски, дължими за периода от ноември 2021г. до януари 2022г.; 234,13 лв- договорна лихва, включена в лизингови вноски за посочения по- горе период; 185,66 лв.- неустойка за забава по т.4 от договора за лизинг; 1125 лв- неустойка по т.16.2.1 от ОУ на договора за финансов лизинг;

1746,61 лв.- дължим ДДС, съгласно т.4.1, б. „з“ от ОУ; 400 лв,48 лв.- застрахователни премии по застраховки гражданска отговорност и Каско на МПС, дължими на основание т.6 от договора за финансов лизинг. Представя преписи от : договора за финансов лизинг, ведно с погасителен план към него, приемо- предавателен протокол за предаване на автомобила, както и такъв за предаване на препис от ОУ; от Общите условия, пълномощно, споразумение към договора за финансов лизинг и погасителен план към него, споразумение от 10.05.2021г., погасителен план към него, уведомления до длъжниците, връчени на 31.01.2022г., препис от свидетелство за регистрация, част I.

С обжалваното разпореждане

№

6147, постановено на

7.06.2023г. първоинстанционният съд е приел, че в представения оригинален екземпляр от записа на заповед няма добавки, поправки или зачертавания. Същевременно е приел, че в случая се констатира порок по чл.486, ал.2 ТЗ, а именно- нищожност на ценната книга поради това, че в нея са уговорени два последователни/ различни падежа. Посочено е, че в титулната част на записа на заповед е уговорено, че е платим на определен ден- 17.12.2020г., а по- долу в текста е посочено, че предявяването за плащане трябва да се извърши не по- късно от 12 месеца, считано от датата на издаване на документа, поради което районният съд е счел, че падежът е уговорен едновременно по два от посочените в чл.486, ал.1 ТЗ начини- по т.1 /вр.

Чл.487, ал.1, изр.1 ТЗ/ и по т.4, което го прави нищожен. Затова е отхвърлил заявлението поради липса на валиден документ по чл.417, т.10 от ГПК, на който да се основава претендираното вземане.

Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следното:

Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същия удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки.

Представения по делото със заявлението по чл.417 от ГПК документ съдържа следните реквизити, изискуеми съобразно нормата на чл.535 от ТЗ във връзка с чл.536, ал.1 ТЗ- озаглавен е „запис на заповед”, съдържа безусловно обещание за заплащане на определена парична сума- 7545,53 лв., безусловно обещание за плащане на определена сума 3 пари; име на лицето или на заповедта на което трябва да се плати- „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД /с актуално наименование „ФИНАСИТИ“ ЕАД/, дата на издаване- 17.09.2020г., място на издаване- гр. Бургас, подпис на издателя- „АФОН БГ“ ЕООД, положен от управителя Д. К.

С.. Изразът запис на заповед се съдържа освен в заглавието и в текста на ценната книга.

Записът е подписан и от Д. С. в лично качество, като авалист.

По отношение на падежа се установява следното.

Преди текста на записа на заповед е посочен падеж на определена дата - 17.12.2020г., т.е. такъв по смисъла на чл. чл.486, ал.1, т.4 ТЗ. Същевременно в текста на записа на заповед е посочено: „АФОН БГ“ЕООД, от името на представляваното от мен дружество безусловно и неотменимо, при предявяване на настоящия запис на заповед, задължавам дружеството да заплати на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в обл. Видин, гр. Белоградчик, ул. „Княз Борис Първи“ №28 сумата от 7545,53 лв., която сума е платима без разноски и протест в брой в офиса на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД на законните представители на дружеството или овластени от тях лица, или по банков път по разплащателна сметка на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД. На основание чл.487, ал.1, изр.3 от ТЗ този запис на заповед трябва да се предяви за плащане не по- късно от изтичане на 12 месеца, считано от датата на издаване на този документ“.

Основателно е оплакването в жалбата, че неправилно районният съд е възприел израза „На основание чл.487, ал.1, изр.3 от ТЗ този запис на заповед трябва да се предяви за плащане не по- късно от изтичане на 12 месеца, считано от датата на издаване на този документ“ като втори, различен падеж на задължението, уговорен по чл.486, ал.1, т.1 ТЗ“.

Видно е, че в случая е определен срок за предявяване за плащане.

Въпреки това, крайният извод на съда, че в записа на заповед е уговорен и друг, различен падеж, а именно „на предявяване“, е правилен. Той следва от използвания израз „При предявяване на настоящия запис на заповед, задължавам дружеството да заплати“, тълкуван във връзка с изричното позоваване на чл.487, ал.1, т.3 ТЗ, касаещ ценните книги с падеж на предявяване. Налага се извод, че в процесния запис на заповед са уговорени два различни падежа /такъв на предявяване и такъв на определен ден/, поради което същият е нищожен на основание чл.486, ал.2, вр. чл.535, ал.1, т.3 от ТЗ. В този смисъл е и съдебната практика по идентичен казус- виж Решение №77 от 14.08.2015г. по т.д.№ 1156/2014г. по описа на ВКС, I търг.отд.

Съдебната практика, посочена от частния жалбоподател е неотносима, тъй като съдържанието на записите на заповед, обсъждани в нея е различно от този на процесната ценна книга.

Въз основа на изложеното въззивният съд приема, че представения документ не е редовен от външна страна, от което следва и извода за неоснователност на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжниците.

По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Като последица от изхода на делото следва да се остави без уважение и искането за присъждане на деловодни разноски в полза на частния жалбоподател.