Разпореждане № 138938 от 01.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 138938 гр. София, 01.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110156371 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от суброгиралия се застраховател срещу лицето, което е отговорно до пази и поддържа вещта – причинителя на вредата)

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 298540/24.09.2024 г. от „ЗА-" АД“ със седалище и адрес на управление: гр. С, ЕИК -, чрез процесуален представител юрк. -, тел. 02/ - срещу С-, ЕИК адрес: гр. С- представлявана от В- - Кмет, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация, както следва: чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 349.08 лева (триста четиридесет и девет лева и осем ст.) - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-22-000315 на увредения автомобил при сключена полица Каско на ищеца, за това че на 19.05.2022г., около 08.00 часа, в гр. София увредения лек автомобил марка -, модел - с рег. № -, управляван от - по време на движение по ул. --- с посока на движение към бул. ------, на кръстовището на улицата и булеварда, е реализирано ПТП, при което автомобилът преминава през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка /на пътното платно, което се поддържа от ответника, като реализира ПТП с материални щети по автомобила - скъсани предна и задна десни гуми и щети по джанта задна дясна, за което е съставен Протокол за ПТП № 1795693/19.05.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (24.09.2024 г.) до окончателното изплащане чл. 86 ЗЗД за сумата от 89.00 лева (осемдесет и девет лева), представляваща мораторна лихва за периода от 27.09.2022 г. до 24.09.2024 г. върху главница от 89.00лева

1

В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.05.2022г., около 08.00 часа, в гр. София лек автомобил марка -, модел - с рег. № - управляван от - по време на движение по ул. --- с посока на движение към бул. ------, а кръстовището на улицата и булеварда, преминава през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка /на пътното платно, като реализира ПТП с материални щети по автомобила - скъсани предна и задна десни гуми и щети по джанта задна дясна. Сочи, че за настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП № 1795693/19.05.2022г.

Твърди, че пред ищеца е образувана щета № 0000-1261-22-000315 по имуществена застраховка „Каско" на МПС, полица № 93002210014948, със срок на валидност от 01.04.2022г. до 31.03.2023г. При извършения оглед на лек автомобил -, модел - с рег. № - са констатирани щети - скъсани предна и задна десни гуми и щети по джанта задна дясна. Твърди, че щетите са оценени на 349.08 лева, като същата е е изплатена на собственика на увреденото МПС, А- с банково бордеро № 221677194451 на дата 16.06.2022г.

Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка "Каско на МПС" и по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането във връзка с чл.

45 ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата.

Твърди, че ПТП е настъпило на територията на С- и съгласно разпоредбите на българското законодателство общинските пътища са публична общинска собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините /чл. 31 от Закона за пътищата/, които следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. и при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението /чл. 3 и чл. 13 от Закона за движение по пътищата/.

Счита, че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования по имуществената застраховка, встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата /С-/ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, на основание чл.410 ГПК.

Посочва, че с писмо изх. № 6911 от 15.09.2022г. получено деловодството на С- с вх. № СОА22-ТД26-12П9/16.09.2022 г. С- е поканена да заплати дължимата сума. Посочва, че сумата не е заплатена и ответникът е в забава за периода от 27.09.2022 г. до 24.09.2024 г.

Предвид гореизложеното, с плащането на застрахователното обезщетение, на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, „-" ЕАД, като застраховател.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да 2 постанови решение по чл.238 ГПК.

Посочва банкова сметка: Банкова сметка: IBAN: BG -; BIC: BPBIBGSF при - на титуляря ЗК „---------" АД.

Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Протокол за ПТП № 1795693/19.05.2022г. 2. Уведомление за настъпило застрахователно събитие; 3.

Застрахователна полица № 93002210014948 по застраховка „Каско" на МПС 4. Описзаключение по щета 5. Доклад по щета; 6. Калкулация по щета; 7. Фактура № **********/19.05.2022г. 8. Платежно нареждане № 221677194451 9. Покана до С- 10.

Писмо-отговор от С- 11. Общи условия по КАСКО

Моля да се допусне назначаването на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) при следните задачи: 1. Какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП? 2. Налице ли е причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по процесния автомобил? 3. Каква е действителната стойност на щетите по лек автомобил марка -, модел - с рег.. № -, към деня на настъпване на ПТП?

Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно - с ЕГН ********** ,с адрес: гр. С- и -.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира една държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване, тъй като се търсят задължения. При определяне цената на исковете следва да 3 се изходи от общата стойност на претендираните суми по пера.

Общият размер такса е 50.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.4 от делото)

По редовността на ИМ

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е редовна, поради което следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

4

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.