Решение № 700 от 16.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330103192 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно съединени установителни искове по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗК „Лев Инс” АД, против Н. Д. Г., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 906,12 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ******, за имуществени вреди от ПТП от **** г., виновно причинено от Н. Д. Г. с лек автомобил „П.

**“, с рег. № ****, за който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, който водач е напуснал мястото на произшествието без да изчака идването на органите на МВР, както и сума в размер на 276,12 лева - обезщетение за забава за периода 14.09.2018 г. до 14.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - **** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г. по ч.гр.д. № ***** г. на РС Пловдив.

Ищецът твърди, че на **** г., около **** ч. в гр. П. ответникът Н. Д. Г., като водач на лек автомобил „П. **“, с рег. № ****, за който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев Инс” АД, не е 1 спазил правилата за движение и виновно е предизвикал ПТП, като не е съобразил пътната обстановка, излизайки от ред на паркирани автомобили, при което удря М. *** *** , с рег. № ****, на който причинява щети. Във връзка с тези щети при застрахователя е образувана щета под №****, по която на правоимащото лице е заплатено претендираното обезщетение.

Твърди се, че ответникът е напуснал мястото на ПТП без да изчака идването на органите на полицията, което поражда регресните права на застрахователя.

Претендира се и обезщетение за забава, доколкото длъжникът е поканен да плати с нарочна покана. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Н. Д. Г., с който се възразява за отхвърляне на предявения иск.

Оспорва се описаният в исковата молба механизъм за настъпване на ПТП, като се твърди, че ответникът не е виновен за настъпилото ПТП. Оспорва се, че самоволно същият е напуснал произшествието, като се твърди, че след разговор с другия водач, решили да не уведомяват органите на МВР, а ответникът трябвало да посети лечебно заведение, тъй като се нуждаел от медицинска помощ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № **** по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от ЗК „Лев Инс” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ***** г. Заповедта е била връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал писмено възражение, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

2

За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 500 КЗ, във вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил„П. **“, с рег. № ***, 2. настъпване на покрит застрахователен риск – описаното в исковата молба ПТП; 3. претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 7. ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, 8. посещението на органите за контрол за движение по пътищата да е задължително по закон.

Установява се по делото, че между ищцовото застрахователно дружество и собственика на лек автомобил „П. **“, с рег. № **** е сключен договор за застраховка гражданска отговорност № **** от *** г., със срок на действие една година, считано от ***ч. на *** г. до *** ч. на **** г. (л.14 гръб от делото). Предвид изложеното съдът приема, че е налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „П.

**“, с рег. № **** към датата на процесното ПТП.

От данните по делото се налага категоричен извод, че няма спор относно настъпването на процесното ПТП между посочените, като участници в същото водачи на МПС на датата *** г. в гр. П. В този смисъл са както данните от приетата по делото административно – наказателна преписка /л.

63/, така и становището в отговора на исковата молба, в който ответникът не оспорва настъпването на ПТП, описано в исковата молба и участието си в същото.

По отношение на механизма на настъпване на ПТП-то, в хода на настоящото производство бе изготвена и приета САТЕ /л.79-93/. Съобразно заключението на вещото лице от техническа гледна точка, материалите и труда по увредите на лек автомобил „М. ***“, установени от ищеца, добре 3 съответстват да са настъпили при описания от ищеца и посочения в Протокол за ПТП № **** г. механизъм, като се открива пълно припокриване на увредени зони и детайли с описаните в опис – заключение по щета № ****.

При осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна на всички авточасти в степен, посочена от ищеца, са възможни. Предвид изложеното, вещото лице е достигнало до извод за наличие на причинноследствена връзка между описание механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни части. Общата стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинноследствена връзка с изследваното ПТП при влагане на нови части по пазарни цени възлиза на 2117,90 лева, а при цени втора употреба – на 1398,80 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и обосновано.

Същото обаче досежно механизма на ПТП е изготвено изцяло на база данните от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадало лице № **** г., издаден от С. П., заемащ длъжността мл. автоконтрольор при сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив /л.6/. В протокола, като механизъм на настъпване на ПТП е посочено, че ответникът излизайки от реда на паркираните аштомобили, без да се убеди, че ще създаде опасност за движещите се /минаващи покрай него/ удря участник 2 /лек автомобил М.

****, с рег. № ****/ и допуска ПТП. Като пострадало лице е отразено – Н. Д.

Г. с посочени увреждания – травма, дясна ръка /палец/.

В тази връзка относно доказателствената стойност на коментирания Констативен протокол за ПТП следва да се отбележи, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални 4 познания, които съдът не притежава (в сочения смисъл е решение № 71/16.08.2017 г. по г.д. № 60343/2016 г., II г.о. на ВКС).

В случая протоколът за настъпилото на **** г. ПТП е съставен на **** г. Подписан е само от съставителя, но не и от ответника или другия водач, посочени като участници в ПТП. При съставянето не са обективирани неизгодни за лицето, чието волеизявление е удостоверено, факти. Мястото на ПТП не е посетено от органите на МВР. Следователно, като писмено доказателство представения по делото протокол за ПТП № **** г. не установява механизма на ПТП. Действително по административно – наказателната преписка се намира наказателно постановление № **** г., издадено срещу ответника за констатирано нарушение на ЗДВП при процесното ПТП. Няма данни обаче същото да е било връчено на ответника или да е влязло в сила, като от представената справка за нарушител по преписката, като статус на наказателното постановление е посочено погасено по давност наказателно преследване.

С оглед на посоченото съдът намира, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване заявеният в исковата молба механизъм на ПТП, въпреки разпределената му в тази връзка доказателствена тежест и при изрично оспорване от страна на ответника.

Следва да се посочи и че от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства не се установява и наличието на хипотеза от предвидените в чл. 125, ал. 1, т. 1-т. 8 от ГПК в относимата редакция преди изменението, съгласно ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от ***** г. , в която да е задължително посещението от органите на МВР на мястото на ПТП, която е една от кумулативно необходимите предпоставки за осъществяването на състава на чл. 500, ал 1, т. 3 КЗ.

В случая в самия протокол е отразено, че при ПТП има пострадало лице – водачът на лек автомобил М. ***, с рег. № ****, но доколкото такива данни не се установяват по никакъв начин от преписката към констативния протокол, макар да са посочени в самия него, доколкото протоколът не е подписан от ответника или от посоченото, като пострадало лице, не следва да бъде кредитиран и в тази си част. Още повече в самата представена преписка са налице противоречиви данни с отразените в протокола относно в тази посока, доколкото в обяснение от другия участник в ПТП – Х. П. /л. 68/ се 5 съдържат данни, че същият е уведомил служител на национален тел. 112, че при ПТП няма пострадали. При тези констатации не се налага анализ за наличието на останалите предпоставки за възникване на регресното вземане на застрахователя ищец.

Следователно при извод за липсата на две от кумулативно изискуемите предпоставки, посочени по – горе предявеният иск по чл. 422, ал.1 ГПК, вр.

500, ал. 1, т. 3 от КЗ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв за претендираното обезщетение за забава и по тези съображения също следва да бъде отхвърлен.

Разноски по производството се претендират от ищеца, но с оглед крайния изход от спора, такива в негова полза не се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове от ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788 против Н. Д. Г., ЕГН ********** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 906,12 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № *****, за имуществени вреди от ПТП от **** г., виновно причинено от Н. Д. Г. с лек автомобил „П. **“, с рег. № ***, за който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, който водач е напуснал мястото на произшествието без да изчака идването на органите на МВР, както и сумата в размер на 276,12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода **** г. - *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - ****г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** г. по ч.гр.д. № *** г. на РС Пловдив.