Определение № 988 от 13.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 988 гр. Благоевград, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20231200500871 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на „А1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „адрес” № 1, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М., чрез пълномощник адв. Р. Г., срещу Разпореждане № 1580 от 02.08.2023 г. по ч.гр.д. №1411/2023 г. по описа на на Районен съд - Благоевград. С атакуваното в настоящото производство разпореждане е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на „А1 България” ЕАД в частта, с която се претендират от длъжника М. М. Е. следните суми: 1. 696,30 лева /шестстотин деветдесет и шест лева и тридесет стотинки/ - начислена неустойка, поради прекратяване на рамков договор № 505064968/22.11.2019 г. по вина на длъжника; 2. сумата от 326,46 лева /триста двадесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва върху цялата сума от датата, представляваща първи ден от забавата до плащане на всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на настоящото заявление; 3. сумата в размер на 254,00 лева - адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдебният състав приел, че вземането за неустойка произтичало от нищожна клауза, тъй като съставлявало имуществено благо в полза на кредитора, което той ще получи, без да предоставя ползването на услугата, поради което и така уговорена неустойката излизала извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. С оглед на този резултат съдът отхвърли и 1 искането за присъждане на мораторна лихва, като уважил заявлението само за част от претендираното адвокатско възнаграждение.

С частната жалба се възразява, че както „А1 България“ ЕАД, така и длъжникът изразили двустранно воля за съгласие с процесната клауза и за последиците, които тя предвижда, отделно - неустоечната клауза била съобразена с вредите, които дружеството заявител претърпял при прекратяването на договора, като тази клауза била и предмет на постигнатата между КЗП и „А1 България“ ЕАД спогодба по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на СГС, обективирана в протокол от 21.04.2016 г. Подробно се описват компонентите, въз основа на които бил изчислен процесният размер на неустойката - трикратният размер на месечните абонаментни такси без ДДС за услугите по техния стандартен размер без отстъпка; възстановяване на търговска отстъпка на получените услуги и цената на закупено устройство; обезщетение равняващо се на паричната стойност на невърнатото от длъжника оборудване за доставка на интернет услуга. Жалбоподателят релевира, че договорната клауза, определяща размера на неустойката отговаряла на принципа на справедливостта и не накърнявала правата на потребителя; също така в процесния случай не било налице претендиране на неустойка в размер на всички оставащи като дължими абонаментни такси по договора, а само на три такива, поради което и по този начин не се размествали неоправдано имуществени блага между страните. Излага още, че клаузата за неустойка била индивидуално уговорена, по ясен начин и същата отговаряла на изискването за добросъвестност, поради което и не попадала в приложното поле на чл. 143 т. 5 от ЗЗП. Моли настоящата съдебна инстанция да отмени разпореждането на първоинстанционния съдебен състав, като уважи изцяло заявлението на „А1 България“ ЕАД. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

Окръжен съд - Благоевград, след преценка възраженията на страната и относимите към предмета на настоящото производство писмени доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от „А1 България“ ЕАД, ЕИК:********* срещу длъжника М. М. Е., с ЕГН: **********, с адрес в град Благоевград, ул. “Липа” № 39, в което се сочи, че между страните бил сключен договор за електронни съобщителни 2 услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М5645967, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 505064968, като задълженията по него били в общ размер от 1147.05 лева, за периода 12.06.2020 г. до 30.08.2020 г., по - конкретно: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 93.09 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 357.66 лв.; начислена на основание чл. 54.12 от ОУ неустойка за разваляне на договора в общ размер от 696.30 лева; сума в размер на 326.46 лева, представляваща мораторна лихва върху цялата претендирана сума за периода от първия ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ПГК; както и законна лихва върху претендираната сума.

Претендираната неустойка, отхвърлена с атакуваното в настоящото производство разпореждане, била формирана както следва: 1. неплатени и дължими три стандартни месечни абонаментни вноски без ДДС за предоставените услуги под съответните номера, посочени в заявлението; 2. неплатена дължима отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по съответните договорни услуги; 3. неплатена дължима отстъпка от цената на устройство А1 Smart N9 Bla+PH A1Smart N9tran; 4. неустойка за допълнителна услуга “екстра” в размер на 14.97 лева; 5. неплатена дължима цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен цифров приемник; 6. начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Таблет ALCOT Pixi4 7" 3G; 7. неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен 4G router NetBox;

Първоинстанционният съдебен състав е издал заповед №707/02.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение само за сумата от 93.09 лв. (неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги), 357.66 лв. (неплатени лизингови вноски за устройство), както и съдебно-деловодни разноски (частично уважено искането за адвокатско възнаграждение). Съдът приел, че неустоечната клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е придружена от документ за платена държавна такса за обжалване (след 3 указания на въззивната инстанция за внасяне на таксата по сметка на БОС).

По същество същата е неоснователна.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство /чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК/. В процесния случай, видно от приложения договор и другите писмени доказателства, длъжникът М. Е. е сключила процесната сделка именно в качеството си на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което и съдът следи служебно дали договорните клаузи, въз основа на които заявителят в настоящото производство претендира изплащане на съответните парични задължения, не противоречат на повелите на Закона за защита на потребителите (чл. 143 и следващите).

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба са изброени неизчерпателно условия, при които със сигурност е налице неравноправност в договорните отношения между страните. От друга страна, в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15. 06. 2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK е посочено, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като неизчерпателно са изброени критерии, които следва да се преценяват при разглеждането на този въпрос (вид на уговорената неустойка, размерът на задължението, което обезпечават, други обезпечения и пр.).

В процесния случай при прегледа на приложения към заявлението договор, ведно с приложенията към него и общите условия на заявителя, се установява, че при прекратяването на договорната връзка по вина на потребителя, последният дължи заплащане неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три.

Потребителят следва да възстанови и ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.

4

Длъжникът дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора, както и стойността на невърнатото цифрово оборудване и неустойка по предоставени допълнителни услуги по договора.

Видно е от глава IX от представените общи условия, че в случая възможност за предсрочно прекратяване на договорната връзка при неизпълнение от страна на длъжника, със съответните на това последици, е уговорено в полза на доставчика, но подобни неустоечни клаузи в полза на потребителя липсват, поради което и същият е лишен от привилегията на чл. 92, ал. 1 изр. първо от ЗЗД, като това е резултат именно от надмощното положение на доставчика на услугата. Поради което и уговорената неустойка несъмнено има неравноправен характер (чл. 143, ал. 2 т. 4 ЗПП). На следващо място, в тежест на длъжника се начислява и още няколко неустойки - в крайна сметка заплащане на стандартната цена на устройството, тъй като се претендира и определената първоначално при сключването на договора отстъпка; отстъпките от месечните абонаменти такси; стойността на допълнителна услуга “екстра”. Или наред с претендираните три абонаментни вноски, търговецът кумулира още неустойки. При това, така формулирани неустоечните клаузи, свързани с отстъпките от абонаментните планове и пазарните цени на устройствата, не дава ясна информация за точната сума, която длъжникът дължи при разваляне на договора по негова вина, като тези клаузи не са ограничени и със срок, а се дължат съответните отстъпки от всички вноски. С предвиждането в договора за едно неизпълнение на няколко едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, като същата се явява и необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Тези уговорки не са и индивидуално уговорени, резултат от преговори между страните, поради което е и налице хипотезата на чл. 146, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗП. Тя безспорно накърнява и добрите нрави, съгласно разясненията на посоченото по - горе тълкувателно решение, поради което и на това основание се явява нищожна.

Следва да се добави и че чрез коментираните неустоечни клаузи се променя едностранно, без съгласието на потребителя, цената както на предоставените устройства, така и на услугите, предмет на рамковия договор.

По отношение на претендираната неустойка в общ размер на 326, 46 лева, описана в обстоятелствената част на заявлението като дължима от датата, 5 представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, следва да се посочи, че също е недължима. Това е така, защото в заявлението претендираната неустойка е изложена като глобална сума, а част от вземането произтича от неравноправни клаузи, като съдът в заповедното производство не разполага с правомощия да изчислява дължимата мораторна лихва при отхвърляне на част от заявлението, след като самият заявител не е индивидуализирал по достатъчно ясен начин какъв е размерът на лихвата, дължима върху претендираната сума от 696.30 лева.