Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1618 от 09.05.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12835/2022
Вид
Решение № 1618
Подписан
09.05.2024
В сила
09.12.2024
Състав
Христина Валентинова Тодорова Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1618 гр. Варна, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Т.а Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Т.а Колева Гражданско дело № 20223110112835 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от М. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и З. Х. Я., ЕГН **********, адрес: гр. ***, чрез адв. Д. Д. от ВАК, съдебен адрес: гр. *** срещу Г. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. *** осъдителен иск с правно основание чл. чл.55, ал.1, пр.III ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1500 лева, представляваща платената цена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба от 12.01.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; с р е щ у Д. Р. П., ЕГН **********, адрес: гр. *** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.III ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 750 лева, представляваща платената цена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба от 12.01.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; срещу Ю. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.III ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 750 лева, представляваща платената цена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба от 12.01.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 12.01.2004г. между ищците; Г. Д. С. и Й. Д.а П. (починала на 11.05.2017г.) е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът Г. Д. С. и Й. Д.а П. (починала на 11.05.2017г.) се задължили да продадат на ищците поземлен имот № *** по ***г. на м. „Б-С, с 1 площ 600 кв.м. при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, път, ПИ ***, ПИ *** в срок от 15 дни от влизането в сила на заповедта за одобряване на новия кадастрален план /ПНИ/. При сключването на договора, ищците заплатили на Г. Д. С. и Й. Д.а П. договорената цена за имота в размер на 3000 лева.

Предварителният договор е заверен нотариално с peг. № ***/12.01.2004г. Нотариус П.П., peг. № *** в Нотариалната камара. По заведен от ищците срещу продавачите по предварителния договор иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е образувано гр.д. 6005/2009г. на ВРС, като с влязло в сила Решение № 228/16.01.2013г. искът е отхвърлен, като преждевременно предявен (завеждането му преди настъпването на срока за сключване на окончателен договор -15 дни от влизането в сила на ПНИ, който план към онзи момент не бил одобрен). С НА № ***, т. 7, д. *** от ***г. Г. С. и Й. П. продали имота, предмет на предварителния на синовете си М.Г. С. (син на Г. С.) и Р. Ю. П.

(син на Й. П.). По заведен от ищците иск, с влязло в сила Решение № 1444/29.11.2010г. по в. г.д. 1178/2010г. на Варненски окръжен съд, сделката, обективирана в НА № ***, т. 7, д. *** от ***г. е прогласена за недействителна по отношение на ищците. На 02.02.2012г. Р. П. е починал. Планът за новообразуваните имоти е влязъл в сила за имот ПИ *** на 29.11.2017г. С ПНИ, имот ПИ *** е включен изцяло в НПИ *** по ПНИ - ПИ *** е с площ 781 кв.м. Й. П. е починала на 11.05.2017г. Нейни наследници са внуците й (децата на покойния й син Р. П.) - ответниците Д. Р. П. и Ю. Р. П..

Преживелият съпруг на Й. П. е починал след нея, като негови наследници се явяват Д. Р. П. и Ю. Р. П.. На 12.06.2018г. ищците завели срещу Г. С. и наследниците на Й. П. повторно иск за обявяване на предварителния договор от 12.01.2004г. за окончателен. Образувано е гр.д. 9230/2018г. на ВРС. След завеждане на делото, но преди вписването на исковата молба и въпреки обявената недействителност на сделката, обективирана в НА ***/2009г., М.

С., съпругата му Н.С.Д.-С.а и наследниците на починалия Р. П. (вкл. преживялата съпруга) продали имота на С.А.С., като сделката е обективирана в НА № ***, т. LII, вх. peг. ***г., СВ - Варна. Предвид факта, че правото на собственост върху имота, предмет на иска по гр.д. 9230/2018г. на ВРС, не принадлежи на ответниците, с влязло в сила Решение № 261655/18.05.2021г. искът е отхвърлен. С оглед проведените две съдебни производства по чл.19, ал. 3 ЗЗД, както и извършените разпоредителни сделки с имота, предмет на предварителния договор, изпълнението на задълженията на Г. С. и наследниците на Й. П. станало изцяло невъзможно. Това обуславя правото на ищците да развалят договора, в който смисъл е и волеизявлението им, направено с исковата молба. Платената цена по предварителния договор подлежи на връщане на отпаднало основание. Молят за уважаване на исковете.

В депозирания по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, ответниците Д. Р.

П. и Ю. Р. П. застъпват становище за неоснователност на предявените искове, основано на съображения, че ищците не разполагат с правото да искат разваляне на договора. Сочат, че по силата на влязло в сила решение по гр.дело № 482/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна ищците са признати за собственици на имота, предмет на предварителния договор на основание давностно владение, считано от 12.04.2004г. Навеждат доводи, че след 12.04.2014г. предметът на предварителния договор е изчерпан, тъй като ищците са придобили имота на оригинерно основание. Считано от 12.04.2014 г. предварителният договор следва да се счита за прекратен по право, тъй като вещните права, вече са придобити от ищците на друго правно основание.

2

Ищците сами са поставили в невъзможност ответниците да изпълнят задълженията си по предварителния договор. Възразяват, че претенциите са погасени по давност, тъй като възможността ищците да развалят договора и да претендират връщане на платената за имота цена би възникнала само, ако към момента на предявяване на иска е налице действащ договор между страните, което би било възможно най-късно до 12.04.2014 г. Молят за отхвърляне на исковете.

В депозирания по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, ответникът Г. Д. С. не оспорва сключването на предварителния договор от 12.01.2004 г. Не оспорва, че на *** г. собствеността върху имота предмет на предварителния договор е прехвърлена на М. С. и Р. П., а на 06.08.2018 г. на С.С., преди вписване на решението по гр.д. № 3691/2009 г.. Оспорва правото на ищците да развалят предварителния договор. Твърди, че ищците са неизправна страна по договора, тъй като са поставили в невъзможност обещателите да изпълнят задължението си за прехвърляне правото на собственост върху имота.

Присъединява се към доводите на ответниците Д. Р. П. и Ю. Р. П., че след 12.01.2014 г. предметът на предварителния договор е изчерпан, тъй като ищците са придобили правото на собственост върху имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност и след 12.01.2014 г. облигационната връзка създадена от предварителния договор е прекъсната.

Твърди, че не е получавал суми по договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност за връщането на цената по договора. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че ответниците Д. Р. П. и Ю. Р. П. са наследници по закон на Й. Д.а П. (починала на 11.05.2017г.). Това се установява и от приложеното на л.25 от делото удостоверение за наследници.

На 12.01.2004г. между ищците; Г. Д. С. и Й. Д.а П. (починала на 11.05.2017г.) е сключен нотариално заверен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът Г. Д. С. и Й. Д.а П. (починала на 11.05.2017г.) се задължили да продадат на ищците поземлен имот № *** по ***г. на м. „Б-С, с площ 600 кв.м. при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, път, ПИ ***, ПИ ***, в срок от 15 дни от влизането в сила на заповедта за одобряване на новия кадастрален план и попълването му с продаваемия имот. В чл.1.1 е отразено, че продажната цена в размер на 3000 лева е получена от продавачите изцяло преди сключване на предварителния договор. Съгласно чл.2.3 от договора, владението на имота е предадено на купувачите в деня на сключване на договора.

Съдът намира за безспорна следната фактическа обстановка по делото:

По заведен от ищците срещу продавачите по предварителния договор иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е образувано гр.д. 6005/2009г. на ВРС, като с влязло в сила Решение № 228/16.01.2013г. искът е отхвърлен, като преждевременно предявен (завеждането му преди настъпването на срока за сключване на окончателен договор -15 дни от влизането в сила на ПНИ); С НА № ***, т. 7, д. *** от ***г. Г. С. и Й. П. са продали имота, предмет на предварителния договор на синовете си М.Г. С. (син на Г. С.) и Р. Ю. П. (син на Й. П.); По заведен от ищците иск, с влязло в сила Решение № 1444/29.11.2010г. по в. г.д.

1178/2010г. на Варненски окръжен съд, сделката, обективирана в НА № ***, 3 т. 7, д. *** от ***г. е прогласена за недействителна по отношение на ищците;

Планът за новообразуваните имоти е влязъл в сила за имот ПИ *** на 29.11.2017г.; На 12.06.2018г. от ищците отново е заведен срещу Г. С. и наследниците на Й. П. иск за обявяване на предварителния договор от 12.01.2004г. за окончателен. Образувано е гр.д. 9230/2018г. на ВРС. След завеждане на делото, но преди вписването на исковата молба София П.; Ю.

П.; Д. П.; М. С. и Н.С.Д.-С.а продали имота на С.А.С., като сделката е обективирана в НА № ***, т. LII, вх. peг. ***г., СВ - Варна. Предвид факта, че правото на собственост върху имота, предмет на иска по гр.д. 9230/2018г. на ВРС, не принадлежи на ответниците, с влязло в сила Решение № 261655/18.05.2021г. искът е отхвърлен.

С влязло в сила на 10.05.2023г. решение № 707 от 31.05.2022 г. по гр. д.

№ 482/2022 г. на Окръжен съд – Варна, е признато за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. ***", СО „Б-С", представляващ реална част с площ от 723 кв.м от поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, с площ от 781 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при граници на целия имот: имоти с идентификатори

***, ******, ******, ******, ******, ******, ******, с граници на претендираната реална част: ПИ ***, ПИ ******, ПИ ******, останалата част на ПИ ******, ПИ ****** и ПИ ****** (съгласно скица по съдебно-техническа експертиза на л. 117 от първоинстанционното дело, която приподписана от съда е неразделна част от въззивното решение), на основание давностно владение, считано от 12.01.2004 г. до момента на решението.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

На 12.01.2004г. между ищците; Г. Д. С. и Й. Д.а П. (починала на 11.05.2017г. – наследодател на Ю. П. и Д. П.) е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, срещу сумата 3000 лв., която сума обещателите – продавачи изрично са заявили в пункт І, т.1.1 от договора, че са получили напълно от купувачите преди сключване на договора.

Установи се, че окончателен договор не е сключен нито в срок от 15 дни, считано от 29.11.2017г. /влизане в сила на ПНИ/, съобразно уговорката в предварителния договор, нито на 11.06.2018г., за когато на ответниците е била отправена нотариална покана от ищците, както и към настоящия момент.

Следователно предварителният договор е развален с едностранното изявление на ищците, направено с исковата молба, поради неоказано от ответниците съдействие за изпълнение на поетите с него задължения, при което е налице хипотезата по чл.55, ал.1, пр.III ЗЗД за присъждане на заплатената цена на обещания имот поради отпаднало основание.

При третия фактически състав на чл. 55, ал.1, пр.III ЗЗД основанието е съществувало при получаване на престацията, но в последващ момент е отпаднало с обратна сила поради обратното действие на развалянето, като за ищците е налице възможността да искат връщане на даденото, като получено на отпаднало основание.