Решение № 308 от 22.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Пловдив, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330204056 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8505395911 на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София (АПИ), с който на „МИБМ ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител М. В. Н. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от същия Закон.

С жалбата си дружеството-жалбоподател иска отмяна на атакувания електронен фиш със съображения, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Редовно призовано за съдено заседание „МИБМ ЕКСПРЕС“ ООД, не изпраща представител за непосредствено упражняване право на защита; не претендира разноски.

Със съпроводителното писмо, с което са изпратени жалбата и административнонаказателната преписка, въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ - София чрез пълномощник юрисконсулт П. И. И. се взема отношение по същество с подробно изложени аргументи за материална и процесуална законосъобразност на атакувания електронен фиш и за неоснователност на защитните възражения с искане за потвърждаването му;

1 претендира се юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, а при евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в Наредба № 1 / 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и при липса на процесуално представителство в откритото съдебно заседание - размерът за разноските да бъде под минималния с позоваване на Решение на Съда на европейския съюз от 25.01.2024 година по дело С-438/22 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДП във връзка с чл.

59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Установено е от въззиваемата страна и не се оспорва от жалбоподателя, че към инкриминираната дата пътното превозно средство товарен автомобил „Волво ФХ“ с рег. № *** с 3 оси, с технически допустима максимална маса 26500 кг, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и технически допустима максимална маса 44000 кг, са собственост на „МИБМ ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.

На 08.06.2022 година в 23:54 часа при движение по път А-1, км 107+663 с посока нарастващ километър, община Родопи, товарният автомобил е засечен с тол сегмент (стационарна контролна точка 20211, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, даваща възможност за заснемане на преминаващите пътни превозни средства и разпознаване на регистрационните им номера) да преминава съчленен състав от пътни превозни средства с общо 5 оси. За преминаването през този тол сегмент, обаче, на посочената дата и час от търовеца-жалбоподател е заплатена такса единствено за камиона с рег. № ***.

Така при заплащане само за камион над 12 тона, категория ЕВРО 6С, през визирания тол сегмент електронната система за събиране на пътни такси отчита и регистрира движението на състав от пътни превозни средства с 2 допустима максимална маса от 44000 кг по автомагистрала А-1 на км 107+663 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създава доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП с №

E10143EA584C2F51E053021F160A7793 за регистриране на нарушение № 8505395911 (номерът на генерирания атакуван електронен фиш) с посочен тип на нарушението toll declaration wrong payment (грешно плащане), защото частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя „МИБМ ЕКСПРЕС“ ООД, е издаден процесният Електронен фиш.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по надлежния ред писмени доказателства - приложени по административнонаказателната преписка и допълнително представени от въззиваемата страна.

От правна страна:

Обжалваният Електронен фиш № 8505395911 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП за задължителните реквизити на съдържанието си, като с оглед установените факти правилно за нарушена е посочена нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДП, съгласно чийто текст собственикът на моторно пътно превозно средство е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. От своя страна чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) регламентира, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 2 от визираната норма указва, че заплащането на такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона) дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси и таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от 3 техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите (подчертаването на Съда) и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Същевременно от доказателствата по делото е безспорно, че товарен автомобил „Волво ФХ“ с рег. № ***, с 3 оси, с технически допустима максимална маса 26500 кг, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5 като състав от пътни превозни средства с общо 5 оси преминава в 23:54 часа на 08.06.2022 година през сегмент от платената пътна мрежа при платена тол такса само за влекача – камион над 12 тона. В случая е следвало да бъде заплатена тол такса за целия състав от пътни превозни средства, определена в съответствие с чл. 6 от Наредба № 11 от 3.07.2001 година (издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 година) на основание чл. 4 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа (приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 година, обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 година).

Точно за вмененото нарушение е посочена и санкционната норма по чл.

187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДП, визираща, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв., като, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП на собственика се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

При определяне размера на наказанието е спазено е изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН санкцията да е в границите на посоченото в закона, като административнонаказващият орган не може да преценя размера й, защото е конкретно определен.

Въпреки горното, Електронен фиш № 8505395911 на Агенция „Пътна инфраструктура“ подлежи на отмяна, заради противоречие с т. нар. "принцип на пропорционалност". В случая законът предвижда твърд размер на санкцията от 2500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото за движение по платената пътна мрежа във визирания тол сегмент. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на 4 правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюзаq както е и в случая (вж. Решение от 09.02.2012 година, Urban, С 210/10, ЕU: С: 2012: 64, т. 41).

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С 61/2023 година, съгласно което член 9а от Директива 1999/62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобил за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

На второ място е приложим институтът на давността, уреден в НК.

Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година по тълк. д. № 1 / 2014 година на ОСНК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС (задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) указва, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата в НК относно погасяване на наказателното преследване по давност.

В мотивите на Тълкувателното постановление е коментирана липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната преследвателска давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но изрично е посочено, че „приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението“. Или Тълкувателното постановление визира целия институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава.

5

Така празнотата в ЗАНН на давност за наказателно преследване се запълва именно с приложението на института на обикновената давност по чл.

81, ал. 1, т. 5 от НК (доколкото за административни нарушения не са предвидени наказания, съответни на посочените в т. 1 - т. 4 на ал. 1 от чл. 81) и абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК. Преследвателската погасителна давност ограничава времево възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната / административнонаказателната отговорност на дадено лице и в общия случай започва от момента на довършване на престъплението / нарушението (чл. 80, ал. 3 от НК) и тече до реализиране на наказателната / административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.