Решение № 214 от 14.12.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. М., общ. М., обл. Враца, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело № 20221450100284 по описа за 2022 година

„ ВПБИ“ АД ЕИК ..................... със седалище и адрес на управление гр.П.,представлявано от --------- управител, чрез пълномощника П. С.юрисконсулт е предявило иск за установяване съществуване на вземане против Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** от с.Б.ВП.БИ, общ.М. за сумата 25 000 лв.,неизпълнено задължение по Запис на заповед от 24.04.2020 год., предявена за плащане на 05.03.2021 год. ,ведно със законната лихва, начиная от 12.10.2021 год. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди,че на 24.04.2020 год. ответника е издал безусловен Запис на заповед в полза на ищеца за сумата 25 000 лв.,като се задължил да плати сумата на предявяване.Записът на заповед му бил предявен на 05.03.2021 г,но сумата не е изплатена.

На 12.10.2021 год. ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК .Издаден е изпълнителен лист.Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист ищецът е образувал изпълнително дело пред ЧСИ И.Ц. с район на действие ОС – Враца.

На 17.02.2022 год. получили съобщение,че длъжника е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение,поради което в срок са 1 предявили настоящия иск.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор с който оспорва предявения иск по основание и размер.Твърди се,че основанието за издаване на запис на заповед е сключен между страните договор за покупкопродажба на бъдеща реколта от 26.06.2020 г. и споразумение от 22.07.2020 г.Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 205/2021 год. по описа на МзРС за сумата 37 500 лв.Тъй като ответника оспорил издадената заповед за изпълнение ищеца е предявил установителен иск и е образувано гр.д. № 968/2021 год. по описа на МзРС.Към отговора е приложен договор за продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020 год.,споразумение от 22.07.2020 г.,препис от изп.лист по ч.гр.д.№ 205/2021 год. по описа на МзРС,покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 264/2021 г. и определение по гр.д.№ 968/2021 год. по описа на МзРС

Искът е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.415 ал. от ГПК.

Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е гр.д.№ 968/2021 год. по описа на МзРС,ч.гр.д.№ 1314/2021 год. по описа на МзРС.Назначена и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:

На 12.10.2021 год. в МзРС е постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „ ВПБИ“ АД ЕИК ..................... със седалище и адрес на управление гр.П.,представлявано от --------управител, чрез пълномощника П. С.-юрисконсулт против Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** от с.Б.ВП.БИ, общ.М. за сумата 25 000 лв.,неизпълнено задължение по Запис на заповед от 24.04.2020 год., предявена за плащане на 05.03.2021 год.Образувано е ч.гр.д.№ 1314/2021 год. по описа на МзРС.Съдът е уважил подаденото заявление и е издал Заповед № 357/14.10.2021 г. както и изпълнителен лист.Въз основа на издадената заповед и изпълнителен лист е образувано изп.дело № 1833/2021 год. по описа на ЧСИ И.Ц. с район на действие ОС гр.Враца. На 17.02.2022 год. получили съобщение,че длъжника е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение,поради което в срок са предявили настоящия иск.

Предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване на вземането на ищеца / заявител в заповедното производство/, основано на записа на заповед, т.е. вземането по ценната книга.:

2

Съгласно дадени в т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането. Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се разпределя по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо от коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед. Според приетото в т.17 на цитираното тълкувателно решение, ищецът не е задължен да разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на заповед от ответника. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на доказване, но по правилото на чл.154 ГПК- всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право. Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника. Ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед.

След постановяване на тълкувателното решение е формирана задължителна съдебна практика. С решение № 202/9.12.2014г. по т.дело № 600/2012г. съставът на ВКС, ТК, Іт.о. също приема, позовавайки се на т.17 на ТР № 4/20123г. на 3

ОСГТК на ВКС, че ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането, по която е предявил иска по чл.422, ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с които е издаден записа на заповед. При въведена от ответника кауза и поддържайки твърдението, че записа на заповед е издаден като обезпечение на договор за покупко-продажба на бъдеща реколта, той носи доказателствената тежест за установяване на тези твърдения. За да премине доказателствената тежест у ищеца, че е предоставил договорената сума, ответникът следва да докаже връзката между процесния запис на заповед и твърдения договор, задължението по което е поддържал, че обезпечава с менителничния ефект.

С решение №17/16.02.2015г. по т.дело № 116/2014г. на ВКс, ІІ т.о. е прието, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяването по реда на чл.422, ал.1 ГПК на парично вземане, освобождава ищеца – поемател от задължението да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед, и то при условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражение за несъществуването на вземането по записа на заповед, основано на каузално правоотношение с издателя.

По съществото.Съдът е : сезиран с иск по чл.422 ГПК за признаване за установено на дължима от ответника Ц. Ц. . на ищеца „ ВП . Брандс Интернешънъл“ АД сума от 25 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 24.04.2020., с падеж на предявяване.Записът на заповед е предявен на ответника на 05.03.2021 г. Издател на записа на заповед е Ц. Ц., а „ ВПБИ“ АД. е поемател на заповедната книга.

След оспорване на вземането по записа на заповед, на основание на който по реда на чл.417, т.9 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение, ищецът е предявил иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си. В отговора на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът е противопоставил възражение за липсата на каузален дълг. Въведено е твърдение, че записът на заповед обезпечавал изпълнението на договор за покупко-продажба на бъдеща реколта между страните по делото

В конкретния случай, ищецът носи доказателствената тежест да докаже само редовен от външна страна запис на заповед,а ответника въвеждайки твърдение, че записът на заповед е издаден да се гарантира изпълнението на 4 договор за покупко-продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020 г.и сключеното въз основа на този договор споразумение между страните по делото от 22.07.2020 г. следва да докаже това твърдение.

От приложеното гр.д.№ 968/2021 год. по описа на МзРС и в.гр.д.№ 492/2022 год. по описа на ВрОС се установява, че същото е с предмет прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на на бъдеща реколта от 26.06.29020 г. и споразумение към договор,подписан от двете страни на 22.07.2020 год.Ответникът Ц. при оспорване на предявеният иск по цитираното дело не е въвел възражение във връзка с издадения Запис на заповед от 20.04.2020 г. поради което съда приема,че приложеното гражданско дело няма връзка с настоящия спор.

Въпреки дадената от съда възможност ответника не е доказал твърдението,че основанието на издаденият запис на заповед е обезпечение на задължението му по сключения договор за покупко-продажба на бъдеща реколта.

По изложените по –горе съображения съдът намира предявеният иск за установяване, че вземането по записа на заповед съществува за основателен.Записът на заповед е действителен ,редовен от външна страна и подлежащ на изпълнение..

При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 500 лв. д.т. по заповедното производство и 500 лв. д.т. в исковото производство.

Водим от горните съображения,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА съществуване на вземане на „ ВПБИ“ АД ЕИК

..................... със седалище и адрес на управление гр.П.,представлявано от -------- управител, чрез пълномощника П. С.-юрисконсулт е предявило иск за установяване съществуване на вземане против Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** от с.Б.ВП.БИ, общ.М. за сумата 25 000 лв.,неизпълнено задължение по Запис на заповед от 24.04.2020 год., предявена за плащане на 05.03.2021 год.

ОСЪЖДА Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** от с.Б.ВП.БИ, общ.М. да заплати на „ ВПБИ“ АД гр.П. направените по делото разноски в размер на 500 лв. д.т. по заповедното производство и 500 лв. д.т. в исковото производство.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

5

Съдия при Районен съд – М.: _______________________

6