Решение № 18509 от 10.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18509 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110128958 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от С. Д. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С., чрез адв. Ч., срещу .а, ЕИК ., с адрес гр. С., представлявана от кмета Й., за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик, на основание осъществено давностно владение, в периода 01.06.1996г. до 01.06.2022г.-датата на подаване на исковата молба, на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в с. . (столица), в.з. „у.“ №., с площ от 559 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска , с начин на трайно полване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: 218, при съседи на на целия имот: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Претендират се направените по делото разноски.

Ищеца твърди, че с Решение на Бюрото на Министерския съвет на НРБ от 1979 г. му е предоставено право на ползване върху процесния имот, представляващ пасище в размер на 520 кв.м., находящо се в землището на село Долни Лозен в местността „У.“ при граници: север - напоителен канал; юг - магистрала „Тракия“, изток - границата на землището на с. Н. и запад - дерето „У.“. На 09.09.1994 г. имотът бил заснет с пл.№ 218 и нанесен в кадастрален лист № Г-1013-А. В същата скица било записано, че по графични данни имотът съдържа 545 кв.м. и се владее от ищеца. Със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-46/18.08.2011 г. на ИД на АГКК, имотът бил записан в КК на гр. София с идентификатор ***.

Излага съображения, че имота е общинска собственост на .а, както и че 01.06.1996г. до настоящия момент ищеца го владее и ползва, без противопоставянето на ответника.

В срока за отговора, ответникът по делото не е депозирал такъв. Извън срока по чл.

131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор, с който се оспорва иска. Излагат се съображния за неосниователност, като се твърди, че имота е земемделска земя, за него са приложими разпоредбите на ЗВСОНИ и тъй като не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, същия е станал общиснка собственост и е недопустимо придобиването му по давност през 1 процесния период.

Моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Ч., който поддържа предявеният иск и моли съда да го уважи. Представя писмеми бележки. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, редовно призован, не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищеца е собственик на основание осъществено давностно владение в периода 01.06.1996г.01.06.2022г, на ПИ с идентификатор №***.

Предявеният установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално допустим. В исковата молба, ищeцa твърди, че владее процесният имот и за него е налице правен интерес от завеждането на установителен иск, с оглед оспорването правото му на собственост от страна на ответника.

За да бъде уважен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, е необходимо по делото да се установи по безспорен начин обстоятелството, че ищеца се легитимира като собственик на процесния имот, на твърдяното придобивно основание, а именно придобивна давност, въз основа на владение, осъществявано в периода от 01.06.1996г. до предявяване на исковата молба -01.06.2022г.

От приетата по делото СТЕ се установи, че територията, в която попада процесния имот е терен по § 4 ЗСПЗЗ. Съгласно § 4, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, прекратява се правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 17 от 1991 г. /, земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Към момента на установяване на фактическа власт от ищеца, имотът е бил държавна собственост на основание чл. 6 ЗС /ред., действала от 17.12.1951 г. / и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991 г./. Не са наведени твърдения и липсват доказателства да е придобит от ищеца или друго лице по реда и начините, предвидени в ЗСПЗЗ, или собствеността да е принадлежала на физическо или юридическо лице. С оглед на това, по делото се установява, че към момента на влизане в сила на Конституцията на Република България от 1991 г., ЗМСМА и чл. 25 ЗСПЗЗ, процесният имот е със статут на държавна - респ. общинска собственост. При липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОС към 31.05.1996 г., същия е със статут на общинска частна собственост. От това следва, че за имота действа забраната за придобиването му по давност, установена с нормата на чл. 86 ЗС в редакцията от 16.11.1951 г. до 01.06.1996 г. Едва въз основа на новата редакция на закона в ДВ бр. ЗЗ от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., по аргумент за противното от чл. 86 ЗС, може да се придобие по давност вещ, която е частна държавна или общинска собственост. Същевременно, § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността регламентира спиране течението на придобивната давност върху имоти частна държавна или общинска собственост, считано в сила от 31.05.2006 г. На 31.05.2006 г. течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на течението на давностния срок е продължено до 04.03.2022 г. - влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС , с което разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС е обявена за противоконституционна. Обявяването на разпоредбата за противоконституционна не засяга нейния досегашен ефект. Предвид това, давностният срок по отношение на процесния имот е започнал да тече от 01.06.1996 г. , съгласно наведените твърдения в исковата молба. Давността е спряна на 31.05.2006 г. до 04.03.2022 г., след което от тази дата, до датата на предявяване на иска е започнала да тече нова давност до 01.06.2022г. С оглед на това и доколкото се установи, че ищеца е осъществил давностно владение за период от повече от 10г., предявеният установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

2

По разноските:

Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като ответника бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 270 лв., от които 5 0 лв. за дължима държавна такса, 10 лв. за СУ и 250 лв. за депозит за вещо лице.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на .А, ЕИК ., с адрес гр. С., представлявана от кмета Й., че С. Д. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С., е собственик на основание осъществено давностно владение, в периода 01.06.1996г. до 31.05.2022г. , на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в с. .

(столица), в.з. „у.“ №., с площ от 559 кв.м. (петстотин петдесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска , с начин на трайно полване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: 218, при съседи на на целия имот: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

ОСЪЖДА .А, ЕИК ., с адрес гр. С., представлявана от кмета Й., да заплати на С. Д.

Я., ЕГН **********, с адрес гр. С., сумата от 270,00 лв. (двеста и седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3