Решение № 202 от 30.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000215 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №34 от 27.01.2025 г.,постановено по т.д.№129/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,е осъдено „ЗАД ДБ**“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.С., ул."Г. М. Д." № *, да заплати на Т. С. Н., ЕГН **********, от с.К., обл.П., ул."Х. К." № *, сумата 18 500 лв. (осемнадесет хиляди и петстотин лева), ведно със законна лихва от 15.11.2022 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 20.09.2022 г. в с.Я., обл.П., ул.“В. Л.“ пред № *, причинено виновно при управление на лек автомобил О. К. с рег.№** **** **, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД ДБ**“АД,а за разликата над горния размер до пълния предявен такъв от 30 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение „ЗАД ДБ**“АД, ЕИК *********,е осъдено още да заплати по сметка на ОС-Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата от 740 лв. - държавна такса по т.д.№129/2023 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав,на ищеца Т. С. Н., ЕГН ********** е осъдено да заплати сумата от 1421,42 лв. - деловодни разноски за производството по 1 същото дело и на адвокат Р. И. М., *АК, адрес на упражняване на дейността гр.С., ул."Ц. А." № *, ет. *,е осъдено да заплати сумата от 2478 лв.-адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за производството по т.д.

№129/2023 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.

Освен това,с горното решение от 27.01.2025 г. е осъден ищецът Т. С. Н., ЕГН ********** да заплати на ответника „ЗАД ДБ**“АД, ЕИК *********, сумата от 891,25 лв. - деловодни разноски за производството по т.д.№129/2023 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.

Срещу описаното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство-“ЗАД ДБ**”АД-гр.С. с ЕИК *********,чрез упълномощения юрисконсулт на дружеството И. Ц.,с която решението се обжалва частично,а именно:в частта,с която предявеният от ищеца Т. С. Н. иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 4000 лв. до присъдения размер от 18 500 лв.,ведно със законната лихва,считано от 15.11.2022 г.Дружествотожалбоподател твърди,че в обжалваната част решението на ОС-Пловдив е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните и приети по делото доказателства.Поддържа,че нарушението на материалния закон от първоинстанционния съд се изразява в неправилното прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД и в тази връзка-че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. е завишено с оглед принципа за справедливост,произтичащ от посочената норма и с оглед на постоянната съдебна и застрахователна практика.Счита,че обезщетение в размер на 30 000 лв. не съответства на обема,интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди и че то следва да бъде намалено,като се определи от съда разумно и реално дължимо обезщетение,което да компенсира действително претърпените от ищеца болки и страдания,при отчитане и на съществуващите в страната общественоикономически отношения..

В жалбата си дружеството-застраховател изразява несъгласие и с определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице,т.е. от ищеца по делото.Намира за категорично доказано своето твърдение,че по време на настъпване на произшествието ищецът е пътувал в автомобила без предпазен колан и с оглед на това е нарушил нормата на чл.137а,ал.1 от ЗД вП,като е налице причинна връзка между това поведение на ище;а и част от претърпените от него травми /по две 2 от ребрата,лицето и лявото ухо/,тъй като при поставен обезопасителен колан те не биха възникнали.Предвид това жалбоподателят счита,че приносът на пострадалия за настъпване на твърдените от него увреждания в конкретния случай се равнява поне на 50 %,а не на приетите в обжалваното решение 10 %.

В обобщение,дружеството-жалбоподател намира,че обезщетение в размер на 4000 лв. /общо 12 500 лв. с включени извънсъдебно платените на ищеца 8500 лв./ за неимуществени вреди би съответствало на обществения критерий за справедливост,регламентиран в чл.52 от ЗЗД,при редуциране на обезщетението с коефициент за принос.

На база горните съображения,жалбоподателят моли да бъде отменено решение №34 от 27.01.2025 г.,постановено по т.д.№129/2023 г. По описа на ОС-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,в частта,с която е уважен предявеният от Т. С.

Н. иск срещу “ЗАД ДБ**”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4000 лв. до присъдения размер от 18 500 лв.,ведно със законната лихва,считано от 1511.2022 г. до окончателното плащане,като вместо това се постанови ново решение,с което исковата претенция да бъде отхвърлена над обжалвания от дружеството размер до присъдения такъв,ведно с произтичащите от това законови последици,касаещи лихви и разноски.Моли да му се присъдят и направените по делото разноски съобразно изхода на спора.

Въззиваемият Т. С. Н. е подал отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв. Р. М.,в който е изложил становище,че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение-да се потвърди в обжалваната му част като правилно.Намира,че заявените от ответника-жалбоподател оплаквания са изцяло неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение,като излага в отговора и конкретни доводи за обосноваване на това становище.В същия отговор е направено и искане от адв. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.

Доказателствени искания не са заявени в процесната въззивна жалба и в депозирания отговор на жалбата.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно 3 решение в атакуваната му част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№129/2023 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО, XVI-ти състав,е предявен от Т. С. Н. против “ЗАД ДБ**”АД с ЕИК ********* осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,получени при ПТП от 20.09.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата 15.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

С решение №34 от 27.01.2025 г.,постановено по горното дело,първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявения иск,приемайки го за доказан по основание и частично основателен по размер,като е разгледал и заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и е счел същото възражение за доказано,вследствие на което е намалил определеното от него обезщетение с 10 %.

Предвид предметните предели на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания,пред настоящата инстанция са спорни само въпросите за справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и за обема на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.Жалбата не съдържа оплаквания срещу възприетия от първоинстанционния съд извод,че процесния иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди е доказан по своето основание,както и че заявеното от ответника възражение за съпричиняване е доказано по същество.Оплакванията касаят извършената в решението преценка относно справедливия размер на обезщетението и преценката за процента,с който следва да бъде намалено обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.Затова с настоящото решение въззивният съд дължи преценка именно в тази насока-какъв е справедливия размер на 4 посоченото обезщетение и какъв процент съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца следва да бъде определен от съда.И именно в тази връзка въззивният съд приема следното:

От основното заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,изготвено от вещите лица инж. С. М.,д-р И. Д. и др И. Я.,се установява,че вследствие на процесния пътен инцидент,настъпил на датата 20.09.2022 г.,на ищеца Т. Н. са причинени следните телесни увреждания:фрактури на 7-мо,8-мо,9-то,10-то,11-то и 12-то ребра в ляво,разкъсно-контузна рана на лявото ухо в областта на ляв хеликс и антихеликс с големина около 8 см.,с последваща болка,кървене и временно заглъхване вследствие на оток,травматични гранулации и изпълване с кръв на външния слухов проход,минимално засенчване в областта на ляв костодиафрагмален синус,дължащо се на минимален хемоторакс.От допълнителното заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,изготвено от вещите лица инж.С. М. и д-р Е. Б.,се установява още,че вследствие на настъпилото ПТП ищецът е получил и охлузвания на лицето и носа,освен описаните в първото заключение травматични увреждания.

Както става ясно от първото заключение на комплексната експертиза,за получените телесни увреждания ищецът е бил хоспитализиран в лечебно заведение за болнична помощ,където е било проведено адекватно оперативно и консервативно медикаментозно лечение с вливания, антибиотици, обезболяващи.По отношение на понесената гръдна травма и фрактури на ребра ищецът е консултиран от хирург и са му били дадени препоръки за покой и аналгетична терапия,контролна пулмография.Периодът на хоспитализацията на ищеца е бил от 20.09.2022 г. До 22.09.2022 г.Проведено му е било хирургично лечение,изразяващо се в каналопластика на ляв външен слухов проход и сутура /шев/ на лява ушна мида.Както се сочи в същото експертно заключение,непосредствено след инцидента при фрактури на ребра в първите 20-25 дни болката е най-силна,като впоследствие намалява и отзвучава в рамките на възстановителния период-при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес в рамките на около 6-8 седмици от датата на получената травма.

По отношение на травмата на ухото продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания е до две седмици,според експертното заключение,като следоперативните болки са слаби в първите няколко дни и постепенно са отзвучали. Към момента на извършения медицински преглед на ищеца след назначаване на първата експертиза не са установени последици от нанесените на ищеца травми.Констатиран е слабо забележим белег на мястото на разкъсно-контузната рана на лявото ухо,без обаче да има намаляване на слуха на същото ухо.Посочено е в заключението,че ищецът няма оплаквания и за в бъдеще същият не би трябвало да търпи болки, страдания и неудобства от получените увреждания.Няма данни за проведена рехабилитация и няма нужда от такава.