Решение № 9910 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9910 гр. ******, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110118245 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № ****** г., подадена от Е. Д. М. срещу ************ – град (**********), уточнена с молба от 16.09.2023 г., подадена от адв. И. Ю., назначен като процесуален представител на ищеца по делото, за осъждане на ответника, на основание чл. 2б ЗОДОВ, да заплати на ищеца сумата 20 000 лева с еквивалент 10 225.84 евро, представляваща обезщетение за причинени на ищеца в периода 01.06.2015 г. – 29.03.2023 г. неимуществени вреди, причинени от неразглеждане и решаване в разумен срок на адм.д. № ******* г. на **********, ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че в периода от 01.06.2015 г. до 29.03.2023 г. е претърпял неимуществени вреди, вследствие от неразглеждане и решаване в разумен срок на адм.д. № ******* г. по описа на **********. Излага доводи, че бездействието на ответника представлява отказ от правосъдие, вследствие от който преживял негативни емоционални преживявания, изразяващи се в безпокойство, стрес и отчаяние. Твърди, че в резултат от умишленото забавяне на делото страдал от паник атаки и хипертония. Намира, че парично обезщетение в размер от 20 000 лева би репарирало същите, ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. (предявяване на иска) до окончателното изплащане на дълга.

Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи, че производството по адм.д. № ******* г. по описа на ********** е висящо, като излага доводи в подкрепа на твърдението му, че не е нарушил изискването за разглеждането на делото в разумен срок. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно по размер.

Моли съда да остави без уважение предявения иск като недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание по реда на чл. 135а ГПК ищецът се явява лично и поддържа предявената претенция.

Ответникът ********** не изпраща процесуален представител.

***********, призована по реда на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, се представлява от прокурор 1

******, която счита иска за недоказан.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие от твърдяно нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на конкретно административно дело.

Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение, в този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015г. по гр. д. № 3053/2014г. на ВКС, III г. о, Решение № 153 от 13.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017г., IV г. о., ГК.

В производството по чл. 2б ЗОДОВ съдът действа в качеството си на решаващ съдебен орган – безпристрастна и независима юрисдикция, която следва да разреши материалноправния спор между страните относно дължимостта и размера на обезщетението, поради което по никакъв начин не е обвързан от изводите на Министерство на правосъдието относно наличието на основание и стойността на компенсацията, предложена в рамките на административното производство по глава Трета „a” от ЗСВ /в този смисъл ТР № 1 от 27.11.2023г. по т.д.№ 1/2022г. на ОСГК на ВКС/.

От приетата като писмено доказателство и неоспорена от страна на ответника служебна справка за движението по адм.д. ******. по описа на ************ - град, се установява, че делото е образувано на 19.11.2015 г., като съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. Д. М., понастоящем в **********, срещу **** „*******“ чрез *******, за присъждане на сумата от 10 000 лв. за неимуществени вреди, затова, че на 16.11.2015 г. в „****“, находящ се в ****** с адрес: гр. ******, бул. „****“ 2, ищецът бил поставен в нечовешки и унизителни условия за живот, в застрашена среда, без въздух, без светлина и топла вода, при ужасна мърсотия, поради обстоятелството, че бил поставен в помещение, което се намирало под земята, докато изчаквал съдебното заседание, за което бил призован, както и затова, че следвало да използва тоалетна под земята. Изтъква, че изпитал страх и влошил здравословното си съС.ие. Посочени са конкретни разпоредби като нарушени по националното право и от Договора за функционирането на ******.

Видно от събраните писмени доказателства с исковата си молба от 19.11.2015 г. ищецът е поискал освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото. Съдът се е произнесъл на 10.03.2016 г. като е уважил искането на Е. Д. М. за предоставяне на безплатна правна помощ, освободил го е от заплащането на държавни такси и разноски по делото и е разпоредено препис от ИМ, заедно с приложенията да се изпрати на ответника ******* за писмен отговор в 1-месечен срок. Писмен отговор е постъпил от ответника, в който се съдържат подробни аргументи за неоснователност на претенцията. На 24.10.2016 г. е проведеното първото открито съдебно заседание по делото като е предоставена възможност на ищеца по изрично искане на неговия процесуален представител да конкретизира с писмена молба доказателственото си искане за допускане на свидетели и обстоятелствата, които те ще установяват. Второто съдебно заседание е проведено на 23.01.2017 г., като в него процесуалния представител на ищеца е уточнил обстоятелствата, за които ще бъдат разпитани поисканите свидетели, като е конкретизирал последните, а съдът е изискал служебна информация от ГД „*******“ за обстоятелство дали сочените свидетели са присъствали на 16.11.2015 г. в Съдебната плата. С определение от 19.04.2017 г. съдът е пренасрочил делото, поради обстоятелството, че 08.05.2017 г.е почивен ден и датата на следващото открито съдебно заседание е 12.06.2017 г. В следващото открито съдебно заседание, проведено на 12.06.2017 г. ищецът е направил ново доказателствено искане да се назначи СПЕ, разпитани са двамата свидетели, допуснати на ищеца, като съдът е изискал отново информация от ГД „*******“, релевантна за правния спор по делото, и е отложил произнасянето по доказателственото искане на ищеца в закрито заседание. Междувременно, 2 на 12.06.2017 г. е проведено открито съдебно заседание, в присъствието на ищеца и назначения му процесуален представител, на представител на СГП, като от ищцовата страна е направено искане за обединяване на адм. дело № 12135/2015 г. с адм. дело № ******* г., двете по описа на **********, 6-ти състав. С протоколно определение от 12.06.2017 г., на основание чл. 213 ГПК, адм. дело № ****/2015 г. е присъединено към адм. дело № ******* г.

, като делото е отложено и насрочено за разглеждане в о.с.з. ведно с адм. дело № ******* г. за 30.10.2017 г. В проведеното на 30.10.2017 г. открито съдебно заседание съдебното дирене продължило, като съдът за пореден път е констатирал, че не му е предоставена служебно изисканата информация и е указал на трето неучастващо по делото лице последиците от неизпълнение на указанията му, изискана е нова информация и делото е насрочено за 11.12.2017 г. в което е даден ход по същество и съдът е обявил, че ще се произнесе с Решение. С определение от 04.09.2018 г. съдът е констатирал нередовности в исковата молба, отменил е хода по същество и е дал указания на ищеца за отстраняването им. На 28.02.2022 г. ход на делото не е даден , поради нередовното призоваване на процесуалните представители на ищеца и делото е отсрочено за 16.05.2022 г. В проведеното на 16.05.2022 г. ход на делото отново не е даден поради изричното противопоставяне от процесуалния представител на ищеца поради незапознаване с материалите по делото. В седмото проведено открито съдебно заседание на 11.07.2022 г. е уточнена исковата молба и е даден ход на устните състезания. Постановено е Решение № 2276/05.04.23 г. на **********, Първо отделение, 6 състав, с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на ищеца като неоснователна. Посочено е, че решението може да се обжалва пред ************ (***) в 14дневен срок от съобщаването му на страните. На 20.04.23 г. и на 25.04.23г. са постъпили 2 касационни жалби (к.ж.) срещу решението от ищеца. С разпореждане от 02.08.23 г. са дадени указания по отстраняване на констатирани нередовности по подадените жалби, които са отстранени. С определение от 05.09.23 г. съдът е констатирал, че така подадените жалби подлежат на разглеждане пред *****и делото е изпратено на ВАС по подсъдност на 07.09.2023 г. Решението на ********** е влязло в сила на 30.08.2024 г., като с Решение № *****/30.08.2024 г. по адм. дело № ****/2023 г. по описа на ****, Трето отделение, е оставено в сила.

Междувременно с оглед настъпилата пандемична обстановка в страна и заболяваемостта от Ковид 19 с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. е въведно извънредно положение. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.

При присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на съдебни производства от значение е общата продължителност на съдебното производство. Възможно е отделни етапи на производството да са забавени, но няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, когато общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото, броя инстанции. В случая, материалите от приложеното по делото административно дело свидетелства за наличието на период от време, съответно от 10.03.2016 г. (с изпращане на ИМ за отговор) до 24.10.2016 г. (когато делото е насрочено за разглеждане в о.с.з), през който не се установява извършване на съдопроизводствени действия по хода на делото. Констатира се също изтичане на по-дълъг период от време от първоначалното обявяване на делото за решаване с протоколно определение от 11.12.2017 г. до постановяване на определението от 04.09.2018 г. за отмяна на хода на делото, респ. от обявяване на делото (за решаване на 11.07.2022 г. до постановяване на крайния съдебен акт на 05.04.2023 г. Съдът намира, че именно така очертаните периоди са се отразили на общата продължителност на производството по делото от над 7 години.

Изясни се, че при преценка относно наличието на допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за разглеждане на делото в разумен срок от значение е не само общата 3 продължителност на делото, но и обстоятелства като неговия предмет, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи. По иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ съдът установява осъществяването на забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. В настоящия случай, предмет на делото (след присъединяването и на адм. дело № ****/2015 г. към адв. Дело № *******г.) са предявени две осъдителни искови претенции по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за вреди вследствие от престой на ищеца в арест, подлежащи на разглеждане по общия исков ред. Изясни се, че в хода на производството по адм. дело № ****/2015 г., а впоследствие и на адм. дело № ******* г. към което е присъединено, на ищеца за давани указания за отстраняване на допуснати нередовности в исковата молба, събрани са доказателства – писмени и гласни такива. След присъединяване на адм. дело № ***/2015 г. за разглеждане в едно общо производство с адм. дело № ******* г. са проведени пет открити съдебни заседания, като на две от тях не е даден ход. Не е налице последващо усложнeние в предмета/страните по делото с обективно или субективно съединяване на искове.