Решение № 494 от 18.06.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. гр. Хасково, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640101238 по описа за 2023 година

Предявени са от Д. К. Д., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“******, против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“**************** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 30.06.2022г. сключила с ответника „Вива Кредит“ АД договор за паричен заем № 5833313. В договора страните уговорили основните параметри на правоотношението: размерът на заема от 500 лева със задължение да бъде погасен чрез 11 двуседмични вноски. Посоченият годишен лихвен процент бил в размер на 40.32%, а ГПР в размер на 47,23%. В чл.1, ал.3 от договора били уговорени предоставяне от кредитора на потребителя на допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на последния ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 158.95 лева, която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл.4, ал.1 страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения : поръчител 1 физическо лице, което да отговоря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В чл.4, ал.2 от договора било уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 105.93 лева. Уговорено било също така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска възлизала на 73.87 лева, а общото задължение по кредита на 812.57 лева. Счита процесният договор за нищожен на основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Нарушено било изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Ищцата твърди, че не й било предоставено копие от общите условия и погасителния план, което било пряко нарушение на императивните правила, установено от ЗПК, както и договорът не бил подписан на всяка страница.

Договорът бил нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. Същият бил посочен само като процент, но без изрично описание на основните данни, послужили за неговото изчисляване. Това било в пряко противоречие с изискванията на чл.19, ал.1, вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Твърди се също така, че в договора бил погрешно посочен размера на ГПР, а действителният такъв бил над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе. Неустойката по чл.4 била такава за непредставяне на поръчител по кредита. В глава 4 от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл ищцата намира клаузата за неустойка, поради непредставяне на поръчител, за нищожна. Освен това тази клауза накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Налице било заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, като претендираната неустойка се явявала уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, уреждащ максимален размер на ГПР. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло 2 още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължения - непредставен поръчител, от което обаче не произтичали вреди, т.е. подобна неустойка не възмездявала нищо. Неустоечната клауза била изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане, като се прогласи за нищожна; да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на неустоечната клауза в договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител, като се прогласи за нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, а също така на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 282.57 лева, представляваща недължимо платени суми и получени от ответника без правно основание по Договор за потребителски кредит № 5833313 от 30.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователни предявените искове в настоящото производство. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата възнаграждение за адвокат.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между “Вива - Кредит“ ООД (заемодател) и Д. К. Д. (заемател) на 30.06.2022г. е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5833313 – 30.06.2022г., по силата на който е отпусната парична сума в размер на 500 лв., при фиксиран ГЛП по заема - 40,32% и ГПР – 47.23 3

%. Уговорен е срок на погасяване на заема от 22 седмици, посредством 11 бр. погасителни вноски, всяка от които в размер на 64.24 лева, със съответните уговорени падежни дати. В чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, като съобразно чл.1, ал.3 за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 158.95 лв. Съгласно предвиденото в чл.4 ал.1 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по него да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

1.Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или 2.Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на описания адрес за кореспонденция на заемодателя.В чл.4, ал.2 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя на задължението му за представяне на обезпечението по ал.1, същият ще дължи неустойка в размер на 105.93 лв., която ще се заплаща разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 73.87 лева, а общото задължение по договора става в размер на 812.57 лева.

Представена по делото от ответника е и Справка, погасителен план по договор за паричен заем № 5833313/30.06.2022г. на Д. К. Д., според която заемът е следвало да бъде върнат на 11 погасителни вноски, с падеж на първа 4 погасителна вноска – 17.07.2022г. и падеж на последна вноска – 04.12.2022г.

По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено.

От същото се установява, че общият размер на всички плащания по кредита е 547.69 лева без такса за експресно разглеждане и без включена неустойкоа;

706.64 лева – с такса за експресно разглеждане и без включена неустойка за непредставено обезпечение; 812.57 лева - с такса за експресно разглеждане и включена неустойка за непредставено обезпечение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, предявените искове са изцяло основателни, като съображенията за това са следните:

Както бе посочено по-горе, по делото не се спори, че на 30.06.2022г. между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5833313 – 30.06.2022г., по силата на който “Вива - Кредит“ ООД е предоставило на Д. К.

Д. в заем сумата в размер на 500 лв., която е следвало да бъде върната с плащането на 11 погасителни вноски, с падежна дата на последната вноска – 04.12.2022г.

Без съмнение, ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК 5 предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение - глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна - чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В договора е уговорена и клауза за неустойка - чл.4, ал.2 , за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер общо на 105.93 лева. За потребителя е предвидено задължение по чл.4, ал.1 от договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави едно от посоченитге в него обезпечения на кредита, под формата на поръчителство /т.1/ или на банкова гаранция /т.2/, които трябва да отговорят на определени изисквания на заемодателя. Така, според чл.4, ал.1 т. 1, поръчителят следва да е физическо лице, навършило 21 години, да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; а наред с това той следва да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне. Според чл.4, ал.1, т.2 пък, банковата гаранция следва да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора, същата се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на посочен адрес за кореспонденция на Заемодателя. При неизпълнение на това задължение за предоставяне на обезпечение на кредита, според чл.41 ал.2 от договора се начислява неустойка размер на 105.93 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно с вноските на погасителния план.