Решение № 294 от 02.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора Б. Здр. К. като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно гражданско дело № 20251800501150 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Д. К., подадена чрез адв. Л. М. против решение № 466/10.01.2025 г., постановено по гр. дело № 24571/2024 г. по описа на Софийски районен съд.

С това решение е отхвърлен предявеният от ищеца С. Д. К. против ответника Софийски градски съд осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от сумата от 1000 лева, предявен като частичен от общо 91656 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от получаването на трудово възнаграждение за 67 месеца по 1368 лв. на месец, в резултат на нарушаване правото на разглеждане и решаване на в.гр.д. № 2113/2019 г. по описа на СГС, IV „б“ състав в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със законната лихва от 15.11.2019 г. С решението съдът е разпределил и разноските по делото.

С въззивната жалба въззивникът С. Д. К. оспорва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Според него от доказателствата по делото се установява, че производството по в.гр.д. № 2113/2019 г. по описа на СГС, IV „б“ състав е продължило неразумно дълъг срок, тъй като и до настоящия момент не е постановено съдебно решение.

Посочва, че причина за забавянето са именно действията (бездействията) на съдията-докладчик. Счита, че по делото са доказани претърпените от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи, които се явяват пряко следствие от забавеното разглеждане на делото и непостановяването на съдебно решение.

Въззиваемият и ответник Софийски градски съд се е възползвал от 1 възможността да подаде отговор на въззивната жалба. Счита, че по делото не са доказани претърпени от ищеца имуществени вреди, които да са в причинна връзка със забавеното разглеждане на делото. Посочва, че в процесния период ищецът е работил по трудово правоотношение и е реализирал доходи. Според ответника срокът, в който делото е разгледано не е неразумен отчитайки фактическата и правна сложност на делото и натовареността на съда. По изложените съображения моли решението на съда да бъде потвърдено.

Претендира разноските по делото.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба от С. Д. К., с която против Софийски градски съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1000 лева, предявен като частичен от общо 91656 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на в.гр.д. № 2113/2019 г. по описа на СГС, IV „б“ състав, в разумен срок, ведно със законната лихва от 15.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че от страна на съдия, назначен при ответника, е било нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, но в резултат от това забавяне ищецът не е претърпял имуществени вреди. Според Софийски районен съд твърдените от ищеца вреди-пропуснати ползи не са пряка и непосредствена последица от забавеното разглеждане на делото.

Решението на първата инстанция се обжалва изцяло.

По съществото на спора и с оглед наведените доводи, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на 2 разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъде уважен иска е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна /в случая ищец/ по дело, което е било образувано при ответника Софийски градски съд; 2/ това дело да е било разгледано извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавянето; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

Относно наличието на тези предпоставки и установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. В отговор на наведените с жалбата доводи обаче е необходимо да се посочи следното:

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III Г. О. на ВКС по гр. д. 5 721/2015 г./. Тази отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи – в случая това е Софийски градски съд.

Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Това, че съдът следва да отчете тези фактори може да се изведе и от решения на ЕСПЧ, а именно: Желязков и други срещу България от 03.04.2008 г.; Тодоров срещу България от 15.01.2005 г.;

За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката за продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето необходимо за проучване на делото, правилното водене на производството и попълването му с доказателствен материал, с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.

В случая от доказателствата по делото се установява, че в.гр.д. № 2113/2019 г. по описа на СГС, IV „б“ състав е разгледано в неразумен срок, тъй като от обявяване на делото за решаване на 22.04.2019 г. до настоящия момент (повече от 7 години) по делото не е постановено съдебно решение.

Основният спорен момент е дали в резултат от това забавено разглеждане на делото ищецът е претърпял твърдените от него имуществени 3 вреди – пропуснати ползи. Понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон. В теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от деликта.

В мотивите на ТР № 1/2022 г. от 27.11.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС е прието, че на основание чл. 2б от ЗОДОВ може да се претендира и обезщетение за имуществени (а не само за неимуществени) вреди – претърпени загуби и/или пропуснати ползи като приложение следва да намери и ТР № 3/2021 от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на пропуснатите ползи, което приема, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност.

В случая доколкото липсва влязло в сила съдебно решение, с което ищецът да е възстановен на работа, то не е налице и сигурност в настъпването на твърдените от него вреди, изразяващи се в неполучаване на брутното трудово възнаграждение за длъжността, която е заемал преди уволнението.

Поради това настъпването на твърдените вреди остава недоказано. Както правилно е посочено и от районния съд, при постановяването на решение от ответника, с което се потвърждава обжалваното пред него решение, респективно това решение влезе в сила, ищецът ще има възможност да предяви нов иск за претърпените имуществени вреди по арг. от чл. 2 б, ал. 3 от ЗОДОВ. Въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря мотивите на първата инстанция, тъй като ги споделя изцяло и препраща към тях.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ на въззиваемия Софийски градски съд се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 102,26 евро съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.

25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 466/10.01.2025 г., постановено по гр. дело № 24571/2024 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Р.“ №., чрез адв. Л. М. да заплати на Софийски градски съд, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 102,26 евро – представляваща разноски по делото пред въззивния съд.

Решението на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове: