Решение № 1592 от 10.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1592

***, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430103151 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК вр. с чл. 124 от ГПК, вр. с чл. 110 от ЗЗД.

Ищецът А. Г. Х., ЕГН **********, е предявил против ***, ***, установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи на ответника вземането от 9523.99лв. по изпълнителни листи по ***, и трите на ПлРС, за които суми е било образувано *** по описа на ***, поради изтекла погасителна давност на задължението. Ищецът е направил искане за обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство, и съдът, с определение от 02.06.2023г. е спрял изпълнението до приключване на делото. Ищецът твърди, че на 04.01.2012г.

*** образувал срещу него изпълнително дело *** на ***, по три изпълнителни листа, както следва:

-изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№5681/2011г. на ПлРС от 08.12.2011г. за сумата от 281.09 главница, 22.04 лв. възнаградителна лихва за периода 30.01.2009г. до 30.03.2009г., 80.05лв. мораторна лихва за периода 27.02.2009г.

1

- 02.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2011г. до окончателно изплащане и разноски в размер на 125 лв.;

-изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.5682/2011г. на ПлРС от 11.11.2011г. за сумата от 423.43 лева главница, 56.69 лв. възнаградителна лихва за периода 20.01.2009г.- 19.06.2009г., сумата от 121.61 лв. мораторна лихва от 20.02.02.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.11г. до окончателно плащане, както и 125 лв. съдебни разноски;

- изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№6279/2011г. на ПлРС от 05.12.2011 г., за сумите: 4663.29 лв. главница по Договор за потребителски кредит от 01.08.2008г., възнаградителна лихва от 2 194.27 лв. за периода 20.05.2009г. 20.10.2011г., мораторна лихва в размер на 1170.95лв. за периода 19.06.09г. 02.09.2011г., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2011г. и съдебни разноски в размер на 160.57 лв. за държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че по изпълнително дело *** са предприети следните изпълнителни действия: запор на вземане за пенсия с изх.№2445/24.01.2012г.; запор на МПС от 23.08.2012г.; запор на вземане за пенсия от 13.06.2014г. и опис, оценка на движими вещи, от 08.02.2016г., който не се е състоял. Сочи, че изпълнителното дело има наложена възбрана на недвижим имот от 23.02.2017г., като счита, че това действие е недействително, тъй като възбранения недвижим имот не е бил негова собственост, т.к. е продаден през 2002г. Сочи, че на 09.04.2019г. подал молба за прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла давност, и *** прекратил същото.

Твърди, че срещу него на 10.08.2022г. било заведено ново изпълнително дело въз основа на същите 3 броя изпълнителни листи – изп.д.№ 625/2022г. на ***, с взискател ***, като цесионер на вземането на ***, като по него имало само едно изпълнително действие - запор на МПС от 07.09.2022г. Заявява, че вземанията по посочените изп.листи са погА.и по давност към датата на образуване на изп. дело № 625/22г., както и към датата на подаване на иска – 07.06.2023г., на основание чл. 111 б. „в“ и чл.119 от ЗЗД, тъй като от последното валидно изпълнително действие - опис, оценка и продажба на движими вещи от 08.02.2016г., до датата на образуването на новото изпълнително дело № 625/22г. - 10.08.2022г., са изминали повече от 5 години.

Претендира разноски.

2

Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Счита, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на изпълнителни действия от първоначалния кредитор, които сочи по дати, излага становище въз основа на съдебната практика.

Сочи, че перемпцията и погасяването по давност са различни институти на правото. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски, при евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: От приложените преписи от заповеди по заповедни производства по ***, и трите на ПлРС, и уведомления, се установява, че срещу ищеца са издадени 3 броя заповеди на кредитора ***, както следва:

1. Заповед за изпълнение № 4002/21.09.2011г. по ч.гр.д.№5681/2011г. на ПлРС за сумата от 281.09 главница, 22.04 лв. възнаградителна лихва за периода 30.01.2009г. до 30.03.2009г., 80.05лв. мораторна лихва за периода 27.02.2009г.

- 02.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2011г. до окончателно изплащане, и разноски в размер на 125 лв. Заповедта е влязла в сила от 04.11.2011г. /залепено уведомление на 06.10.2011г., счита се за връчена на 20.10.2011г., срокът за възражение е изтекъл на 03.11.2011г. /, съгласно редакцията на ГПК, действала към този момент.

2. Заповед за изпълнение № 4021/21.09.2011г. по ч.гр.д.5682/2011г. на ПлРС за сумата от 423.43 лева главница, 56.69 лв. възнаградителна лихва за периода 20.01.2009г.- 19.06.2009г., сумата от 121.61 лв. мораторна лихва от 20.02.02.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.11г. до окончателно плащане, както и 125 лв. съдебни разноски.

Заповедта е влязла в сила от 04.11.2011г. /залепено уведомление на 06.10.2011г., счита се за връчена на 20.10.2011г., срокът за възражение е изтекъл на 03.11.2011г. /, съгласно редакцията на ГПК, действала към този момент.

3. Заповед за изпълнение № 4514/18.10.2011г. по ч.гр.д.№6279/2011г. на ПлРС, за сумите: 4663.29 лв. главница по Договор за потребителски кредит от 01.08.2008г., възнаградителна лихва от 2 194.27 лв. за периода 20.05.2009г. 20.10.2011г., мораторна лихва в размер на 1170.95лв. за периода 19.06.09г. 3 02.09.2011г., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2011г. и съдебни разноски в размер на 160.57 лв. за държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е влязла в сила от 01.12.2011г. /залепено уведомление на 02.11.2011г., счита се за връчена на 16.11.2011г., срокът за възражение е изтекъл на 30.11.2011г. /, съгласно редакцията на ГПК, действала към този момент.

Въз основа на издадените изпълнителни листи по влезлите в сила заповеди за изпълнение, на 04.01.2012г., кредиторът на ищеца към този момент - ***, е образувал изпълнително дело *** по описа на *** ***, като в молбата си кредиторът е възложил на *** всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Действията, по това дело, които са прекъсвали течението на давността на вземанията, съгл. ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, са следните: след 04.01.2012г., когато е възложено извършването на *** на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, на 24.01.2012г. *** е изпратил запорно съобщение до НОИ за запор на пенсията на длъжника, на 23.08.2012г. – изпратено е запорно съобщение до КАТ за налагане на запор върху ***, собственост на длъжника; на 13.06.2014г. – изпратено е запорно съобщение до РУСО за запор на пенсията на длъжника; на 08.02.2016г. е подадена по делото молба от новият взискател – цесионер по вземането – ответника ***, за извършване на опис на движими вещи на длъжника; на 19.02.2016г. е насрочен опис от *** за 07.03.202016г., на 23.02.2017г. – *** е изпратил писмо до СВ Плевен за налагане на възбрана на недвижим имот.

Независимо, че по делото впоследствие са представени доказателства, че имотът към датата на изпълнителното действие – налагане на възбрана, вече не е бил собственост на длъжника /**** той е бил продаден на трето лице/ и тази възбрана не е произвела действие, то налагането на възбрана на имот, който е деклариран като собствен на длъжника представлява същинско изпълнително действие и то следва да бъде зачетено като извършено. След това действие по изп.д. 2/2012г. не са извършвани други действия нито от страна на взискателя, нито от ***, които да са прекъсвали давността, делото е перемирано и с постановление 09.04.2019г. е прекратено на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Едва на 10.08.2022г. ответникът е подал молба за образуване на ново изпълнително дело - 625/2022г. по описа на ***, въз основа на същите изпълнителни листи, с която е възложил на *** всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ и е посочил и изпълнителен способ – опис, оценка и продажба на 4 движими вещи на длъжника. На 07.09.2022г. *** е изпратил в КАТ запорно съобщение за запориране на лек автомобил – собственост на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предявеният иск е допустим, с оглед наличието на висящ изпълнителен процес по изп.д. 625/2022г. по описа на ***.

По основателността на иска: Съдът намира, че погасителна давност за вземанията, започнала от датата на влизане в сила на всяка една от трите заповеди за изпълнение /04.11.2011г. и 01.1.2011г./ е била прекъсната от започване на изпълнителния процес по изп.д. 2/2012г. по описа на *** – на 04.01.2012г., по което са налице искания за извършване на изпълнителни действия. Преценката на съда относно по-нататъшното прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело, когато е поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител.

Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване 5 имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. До 26.06.2015 г. обаче действа разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г., доколкото изпълнителното производство е образувано при неговото действие и именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него – че погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до 26.06.2015г. Към тази дата изпълнителното производство по изп.д. 2/2012г. не е било перемирано, а след тази дата, са налице действия, които са прекъсвали давността - на 08.02.2016г. - подадена по делото молба от новият взискател за извършване на опис на движими вещи; на 19.02.2016г. –насрочване на опис, на 23.02.2017г. – възбрана на недвижим имот. След тази дата, до 10.08.2022г. в продължение на 5 години и 6 месеца не е имало никакво действие, което по смисъла на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС да прекъсне давността, тя е спряла да тече за периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г. по силата на чл. 3 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, като този период е бил 2 месеца и седем дни.