Решение № 217 от 22.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пазарджик, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500222 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд № 1115 от 30.08.2024г. постановено по гр.д.№ 20235220101138 по описа на същия съд за 2023 година, е осъден ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21 (ГДИН), да заплати на И. Г.

В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, ул. „****“ №**, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 243,60 лева, положен през 1-во тримесечие на 2021 г. /01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./ ; 2-ро тримесечие на 2021 г. /01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./; 3то тримесечие на 2021 г. /01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./; 4-то тримесечие на 2021 г. /01.10.2021 г. до 31.12.2021 г./; 1-во тримесечие на 2022 г. /01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./ и 4-то тримесечие на 2022 г. /01.10.2022 г. до 31.12.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 30,56 лева за периода от 26.04.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на 1 подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, и е отхвърлен като неоснователен иска за главница над присъдената сума в размер на 243,60 лева до претендирания размер от 1000 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 30,56 лева до претендирания размер от 200 лева.

Осъден е ответника ГДИН, да заплати на адв. А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град ****, улица „****“ №**. офис *, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 41,85 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

Осъден е ищеца И. Г. В. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 190,38 лева.

Осъден е ответника ГДИН, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати, по сметка на РС-Пазарджик ДТ в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 12,03 лв.

Жалбоподателят-ответник ГДИН оспорва първоинстанционното решение с въззивна жалба с вх.№ 23532 от 26.09.2024 г. в осъдителните му части, с доводи за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Твърди, че първоинстанционният съд в конкретния случай е стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които са от съществено значение за решаване на правния спор. Счита, че въззивният съд следва разширено и глобално да погледне правния проблем по делата.

Счита, че съставът на ОС-Пазарджик следва изначално да погледне разширено и глобално върху поставения пред първата съдебна инстанция проблем. Счита, че настоящото решение е порочно, тъй като при постановяването му съдът грубо е нарушил принципа на равнопоставеност между страните, както и принципът на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяването му. Според жалбоподателя обективната истина е, че работодателят в лицето на ГДИН не е против служителите си и не се „бори” против тях, като на същите се заплащат допълнително по 30 минути към всеки 2 отработен наряд съгласно цитираната заповед и че това е действителното време, което е необходимо за сдаването и приемането на едно дежурство, като изключение от това правило е само Затвора-София, където допълнителното заплащано време е в размер на 45 минути Жалбоподателят препраща към отговора си на исковата молба с цитирана практика на ОС-Бургас и пред който съд през 2020 г. били заведени 100 броя дела със същия предмет и на същото основание, който уеднаквил практиката и присъдил да бъде заплатено допълнително по 30 минути към всеки отработен 12 или 24 часов наряд. Моли ОС-Пазарджик да се съобрази с трайно установената съдебна практика в цялата страна по подобен род дела.

Неправилно съдът не взел под внимание показанията на свидетеля на ответника-Ф., а са взети под внимание показанията на свидетеля на ищеца-Д..

Счита, че мотивът, с който се аргументира първоинстанционния състав е неясно обоснован. В решението си съдът определил , че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и дава доверие на показанията на свидетеля Д..

Поставя въпроса, кой според съда е заинтересована страна - този който води дело срещу ГДИН на същото основание (делото на К. Д. е гр. д. 1096/2023 г. по описа на РС-Пазарджик) или този служител, който точно и последователно е описал реалната фактическа обстановка по приемане и сдаване на един наряд. Допълва, че свидетелят по настоящето дело К. Д., е *** на адв.А. Д., и макар свидетелят да не се намира в роднинска връзка, или зависимост от към страната на ищцата, свидетелят има лично отношение към адвоката, и интерес дъщеря му да спечели окончателно настоящето дело, като по този въпрос от наша страна има направен протест да не се допуска свидетелят за разпит поради заинтересованост, но първоинстанционният съд не е дал мотивирано становище в решението по отношение на тази зависимост между адв. Д. и нейния *** - св.К. Д..

На следващо място от особено значение за разкриване на обективната истина било преглеждането на предоставените от ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда поради приложен адвокатски прийом, а именно оспорването на достоверността им от процесуалния представител на ищеца. Акцентира на невъзможността да бъдат фалшифицира записи от камери. Счита, че с това действие и с даването на вяра на показанията на свидетеля на ищеца пред тези на негов ръководител, първоинстанционният 3 съд потъпка принципа на безпристрастност и равнопоставеност между страните в процеса. Допълва, че съдебният състав внимателно прегледал записите от видеокамерите и ясно възприел фактите кога пристигат надзирателите на работа в затвора и в колко часа напускат портала (КПП-то), но не ставало ясно защо се дава кредит на доверие на свидетелски показания на К. Д., които не кореспондират с видяното при възпроизвеждането на видеофайловете.

Първоинстанционният съд направил заключения, че предвид направеното от ищцовата страна оспорване достоверността на видеозаписите и доколкото ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието му, което по обективен начин да попълни делото с достоверни данни, поради което съдът е счел, че същите не следва да бъдат вземани предвид при формиране изводите на съда по същество на спора, с което заключение жалбоподателят ответник не е съгласен като се излага довод, че в протокол от съдебно заседание на 04.10.2023 г. съдът не указва на ответната страна, че по преценка и при необходимост следва да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност. Акцентира, че съдът не е счел, че по преценка и при необходимост следва да се ангажира специалист със специални познания, във връзка с прочитането/възпроизвеждането на съдържанието на DVD-дисковете и никъде не са давани указания, че следва да се ангажира специалист с оглед удостоверяването на истинността на въпросните видеофайлове, и не е обсъждан въпрос от съдебния състав за възможно подправяне на видеофайловете от страна на ГДИН и че на практика в системата на ГДИН няма такава специализирана техника и специалисти, които хипотетично да мога да извършат такъв вид незаконни действия.

Счита, че представените видеофайлове са с налична сигнатура за година, ден, час и секунди, които системно, последователно и лесно могат да бъдат проследявани и възпроизвеждани, и които файлове лично били прегледани от съдебния състав относно реалното време на пристигане на надзирателите, време за развод, сдаване и приемане на постовете, време за отвод и час на тръгване от затвора на служителите.

Допълва, че в случая именно

4 видеофайловете потвърждават свидетелските показания на гл.инспектор Г. Ф. и директно опровергават показанията на св.К. Д., като заключава, че в случая е отхвърлено основното обективно доказателство по делото, което води към необосновано решение.

Акцентира на размера на претенцията на ищците което било несериозно за 2 часа допълнително отработено време над установените 12 и 24-часови смени което било несериозно.

Допълва, че първоинстанционният съд посочва и заключава, че в ОИМ ответникът признава, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП 1 на затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора-Пазарджик. и че не се отрича, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя, като на съда било детайлно разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС, които се зачитат за работно врем съгласно Заповед Л2271/13.05.19 г. на Главен директор на ГДИН гл. комисар В.М. представена по делото. Поддържа, че е било направено необосновано заключение, което не кореспондира нито с представените документи, нито с обективната реалност.

Излага и довод, че в последното съдебно заседание бил повдигнат въпроса за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното тримесечие, като проблема с точното изчисляване идвал от факта, че края на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпада с края на отчетния период, който администрацията на Затвора-Пазарджик са отчитали и смятали сумарно. Реално се получавала разлика от 8 дни недокомплект към изчисленията от 23.03.2023 г., до 31.03.2023 г., период от време през, който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен, и на практика това води до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразявали на крайното заключение по експертизата относно това дали е имало надработване или не.

Но, че въпреки това, първоинстанционния съд не е счел за необходимо да се 5 произнесе в решението по делото за този проблем, като възприема за точна въпросната експертиза и на нейна база прави отсъждането си, което създава непълнота и води до неточности в решението.

В обобщение жалбоподателят поддържа, че показанията на св.Д., сочещи че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно около 1 час не са се подкрепили от събраните по делото доказателства. Счита, че след като ищецът твърди това обстоятелство, същият следвало да го докаже при условията на пълно и главно доказване, а именно, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд и че такова доказване по делото не е проведено.

Според жалбоподателя, свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където служителите, които идват сутрин за работа могат да закусват и пият кафе, след като преминат бариерата, но с това не започва тяхното работно време, а че работното време на служителите започва съгласно заповедите за работното време на началника в 08:15 ч. в стаята за развод на наряда.