Решение № 38 от 28.11.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Кубрат, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, IV - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20253320200186 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от Ц. В. Г. от ***, срещу НП № 290-01-3/07.07.2025 г., издадено от Началник на РУ - Кубрат, с което за нарушение на чл. 258, ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лева.

Жалбоподателят счита обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно, и моли за неговата отмяна. Заявява, че действително на 13,01,2025 г. е получил призовка да се яви в ПУ в гр. Завет по преписка № 290000-9751/20,12,2024 г., но още същият ден бил изпратил уведомление до полицейски инспектор К. Д. от РУ – Кубрат. На следващия ден 14,01,2025 г. бил провел разговор с инспектор Д., от когото бил разбрал, че уведомлението му било получено и видяно.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Видно от приложената призовка същият не е бил намерен на посочения от него адрес, въпреки че е бил търсен в три различни дни. При това положение съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 61, ал. 4 ЗАНН и е дал ход на делото.

За въззиваемата страна – Началник на РУ - Кубрат, не се явява представител. С изпращането на жалбата и административно-наказателната преписка ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

За контролиращата страна РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с извършвана проверка по преписка № 2900001 9751/20,12,2024 г. по описа на РУ – Кубрат св.К. Д. е призовал с призовка жалбоподателят Ц. Г. да се яви в Полицейски участък гр. Завет на 14,01,2025 г. в 14,00 часа. Призовката е била получена от Г. на 13,01,2025 г.

На 14,01,2025 г. призованото лице не се явил в ПУ гр. Завет до края на работния ден. Същият ден бил проведен телефонен разговор между Г. и св. Д., в който Г. заявил, че няма да се яви и бил изпратил на полицейския инспектор уведомление, че нямал възможност да се яви. Св. Д. уведомил жалбоподателя, че не е получавал такова уведомление и тъй като към датата и часа, на които той е бил призован да се яви не е сторил това, ще подлежи на административна санкция. Въпреки това жалбоподателят заявил, че няма да се яви в ПУ гр. Завет.

В последствие, на 17,01,2025 г. в деловодството на РУ гр. Кубрат е получено по пощата на хартиен носител уведомление, заведено с вх. № 290000 – 427/17,01,2025 г. от Ц. В. Г., адресирано до ПИ К. Д.. В постъпилото по делото писмо от РУ гр. Кубрат е посочено, че това уведомление е приложено по преписка с вх. № 290000 – 9751/20,12,2024 г., която е изпратена на РП – Разград по компетентност.

До края на проверката по преписка с вх. № 290000 – 9751/20,12,2024 г. Г. не се явил в ПУ гр. Завет, което принудило св. Д. да изпрати писмо по делегация на колегите си в РУ – Добрич, за да бъде разпитан жалбоподателя.

След като от РУ – Добрич се върнала призовката до Ц. Г., с отбелязване на датата, на която е бил призован да се яви в ПУ гр. Завет, св. Д. преценил, че с неявяването си на 14,01,2025 г. от 14,00 ч. Г. е осъществил състава на нарушението по чл. 258, ал. 1 ЗМВР и му съставил АУАН бл.№ 053638/20,02,2025 г. Актът бил връчен на нарушителят и той се запознал с него на 09,06,2025 г., като отбелязал, че има възражения спрямо него, но в определения 7 –дневен законов срок не е депозирал писмени възражения.

Въз основа на така издадения АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства АНО е издал обжалваното НП, с което изцяло е възприел фактическата обстановка изложена в акта и е наложил съответното наказание.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН, НП, заповед № 8121 з-1371/11,11,2015 г., 2 бр. писма до РУ – Добрич, 2 бр. писма до РУ – Кубрат, докладна записка, справка от РУ - Кубрат, както и от гласните доказателства – показанията на св.К. Д. и Н. К..

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от наказващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се подробно описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с деянието и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от 2 фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било извършено от санкционираното лице. Съгласно чл. 69 ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия, като ал. 2 уточнява, че призоваването следва да е с писмено уведомление. Санкционната разпоредбата на чл. 258, ал. 1 ЗМВР от своя страна регламентира, че който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1 , след като е редовно призован, се наказва с глоба до 300 лв. При това положение за да е съставомерно нарушението по чл. 258, ал. 1 ЗМВР следва лицето да е редовно призовано от надлежен полицейски орган и да не се е явило без уважителни причини, като изпълнителното деяние се изразява в бездействие.

От събраните писмени и гласни доказателства по делото, се установява, а и жалбоподателят Г. не оспорва обстоятелството, че е бил призован от полицейски орган – св. К. Д. с писмена призовка, да се яви в ПУ гр. Завет на 14,01,2025 г. Не се спори и по другият основен факт, а именно – че Г. не се е явил на посоченото място нито на дата 14,01,2025 г., нито в по – късен момент.

Спорният момент в настоящото производство е дали неявяването на жалбоподателя е по уважителни причини. Законът не дава легална дефиниция относно понятието „уважителни причини“, но съгласно съдебната практика и общоприетите разбирания уважителни причини обичайно са такива факти, които са извън контрола на дадено лице и обективно го възпрепятстват да изпълни законовото си задължение да се яви при призоваване от държавен орган. Такива биха могли да бъдат заболяване, служебна ангажираност, форсмажорни обстоятелства – претърпяно ПТП, затворени пътища поради силно влошени метеорологични условия и др. подобни. В случая сочените от жалбоподателя в приложеното уведомление причини не покриват критерия за „уважителни“ по смисъла на закона. Той е бил призован на 13,01,2025 г. в 9,30 ч. и е следвало да се яви в гр. Завет на следващия ден 14,01,2025 г. в 14,00 ч., т.е. имал е на разположение повече от 24 часа, за да организира придвижването си. Общоизвестен факт е, че разстоянието между *** и гр.

Завет е 125 км. и същото може да бъде изминато в рамките на 2 часа. В уведомлението е посочена като една от пречките за явяването му и метеорологичните условия, но не става ясно какви са били тези метеорологични условия и по какъв начин са го възпрепятствали да се яви пред св. Д.. Колкото до финансовите възможности на жалбоподателя (отново не става ясно какви са те и как го възпрепятстват да се яви!) същите не могат да бъдат квалифицирани като „уважителни причини“, тъй като те не са обективен факт, извън контрола на жалбоподателя, а изцяло зависят от неговите действия.

Поради изложените съображения, съдът намира, че въз основа на приобщения по делото доказателствен материал се установява безспорно, че жалбоподателят не е изпълнил вменените му със закон задължения да се яви пред съответния полицейски орган, въпреки че е бил редовно призован, без да са налице уважителни причини за това. Изпращането на уведомление, че няма да се яви, само по себе си не е уважителна причина по смисъла на закона, 3 такива не са и сочените в него причини.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл – нарушителят е знаел, че е призован, но въпреки това не се е явил в ПУ гр. Завет, като дори и след проведен телефонен разговор с полицейският инспектор, който го е предупредил, че по този начин извършва нарушение и може да бъде санкциониран, той е заявил, че няма да се яви.

Съдът счита, че в случая не са налице и предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с правомощията на органите на МВР да извършват проверки и разследвания. Неявявайки се в ПУ гр. Завет за даване на сведения нарушителят възпрепятства полицейски орган своевременно да приключи проверка по подаден срещу Г. сигнал за нарушение.

Размерът на наложеното наказание е индивидуализиран правилно от аднимистративнонаказващият орган и същият е съобразен с критериите по чл.

27, ал.2 от ЗАНН, като е определено наказание в минималния размер от 50 лв.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да се потвърди, като обосновано и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН , съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 290-01-3/07.07.2025 г., издадено от Началник на РУ - Кубрат, с което за нарушение на чл. 258, ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и на същото основание на жалбоподателя Ц. В. Г., ЕГН: **********, от *** е наложена глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________ 4