Определение № 417 от 03.08.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. *, 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500295 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 419 от ГПК .

Образувано е по частна жалба , подадена по електронен път на 05.06.2026г. от В.В. от гр. *, обл. *, чрез пълномощник адвокат Д. М. против разпореждане инкорпорирано в заповед №*/13.04.2026г. на РС *, постановено по ч. гр. дело №*/2026г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.

417,т. 2 ГПК по заявление на „ТБАБ“ ЕАД гр. *. Поддържа се в жалбата, че разпореждането за незабавно изпълнение следва да се отмени, тъй като вземането по заповедта се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Изложени са съображения, че договорът от 15.07.2022г., сключен между страните , съдържа неравноправни клаузи. Към главницата от 7400 лева е добавено задължение в размер на 3072.46 лева застрахователна премия, върху която се начислява договорената лихва и е включена в погасителния план, с което кредитът е оскъпен с пъти . От реално получени 7400 лв. следва да върне сума в размер от 19324.76 лева, с което кредитът е оскъпен в нарушение изискванията на ЗПК. Поддържа се, че договорът, на който се основава вземането е потребителски и с оглед клаузите му е недействителен като сключен в нарушение на императивните норми на чл. 11, ал.1, т. 10, т.11 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че посочените в него размери на лихва и на ГПР са неточни и подвеждащи, в тях не са включени разходите по застрахователна премия, включена в погасителния план към дължимата главница, върху която също се начислява лихва, което води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 39.91 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Твърди се нарушение на императивната норма на чл. 19,ал.1 ЗПК, тъй като застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца- кредитор за сметка на потребителя. Твърди се, че договорът за кредит е предварително изготвен от кредитора, върху съдържанието му потребителят не е имал възможност да влияе , поради което и само от съдържанието на договора не може да се направи извод, че присъединяването към застрахователен пакет е свободно избрана възможност от потребителя при сключване на договора и сключване на застраховка е условие за отпускането му, предвид предварително й определяне като дължима включване в погасителния план.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение като 1 незаконосъобразно. Претендира разноски за настоящето производство, вкл. определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.

Заявителят в заповедното производство ТБАБ ЕАД гр. * , чрез пълномощник юрисконсулт М. Н. с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с твърдения, че ДПК не е сключен при Общи условия, отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК за съдържание, клаузите му са индивидуално договорени - длъжникът е пожелал предоставяне на кредит, избрал е неговият вид, начин на усвояване и погасяване, съобразявайки собствените си желания и възможности. Относно включването на застраховка в договора за кредит се твърди, че застрахователната премия е кредитирана от него и преведена на третото лице-застраховател, съответно представлява главница по Договора, която се възстановява от длъжника с уговорените месечни вноски съобразно погасителния план. Твърди се, че ЗПК допуска такъв вид услуга, а длъжникът е изразил изрично съгласие и избор на конкретни финансови параметри за ползването й.В случай, че тази услуга не е задължително условие за сключване договора за кредит, то същата съгласно § 1 от ДР на ЗПК не представлява разход по кредита, който да се включва в ГПР, а в случая застраховката не е била задължително условие за предоставяне на кредита, изрично посочено в чл. 19 от ДПК. Потребителят е изразил волеизявление за сключването на застраховка и сам по свое желание е избрал съответната застраховка и подписал документите за общите условия, свързани с нея. Позовава се на клаузата на чл.7.2.2 от процесния договор, според която при желание на потребителя за присъединяване към застрахователна програма, то средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит. Сключването на застраховка дава допълнителна защита на потребителя , реално носи стойност за него, във всеки момент той може да се откаже от ползването на тази услуга. Поддържа че наведените в частната жалба основания подлежат на изследване в образуваното по реда на чл. 422 ГПК исково производство. Възразява против искането за присъждане на разноски за настоящето производство с подробно развити в тази насока съображения и възражение за прекомерност.

Окръжният съд като прецени събраните по делото доказателства във връзка с оплакванията в жалбата и въз основа на закона , приема следното:

Частната жалба е допустима за разглеждане като подадена в едномесечния срок по чл.

419,ал. 1 от ГПК от длъжник по издадената на 13.04.2026г. по ч.гр.д. №*/2026г. на РС * заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,т. 2 от ГПК, по която съдът е допуснал незабавно изпълнение с издаден на същата дата изпълнителен лист. Заповедта е връчена на длъжника по образуваното изпълнително дело № 983/2026г. по описа на ЧСИ В.П., рег. №*, с район на действие – ОС * на 28.05.2026г. видно от приложената покана за доброволно изпълнение. Едновременно с жалбата е подадено и възражение, поради което и е спазено изискването на чл. 419,ал. 1, изр. второ от ГПК за депозиране на жалбата едновременно с възражението по чл. 414 от ГПК. По заповедното производство няма данни съдът да е приел възражението и указал на заявителя необходимостта от предявяване на иск.

Обжалваното разпореждане е постановено в производство, образувано по заявление на ТБАБ ЕАД гр. *, дружество което е банка, подадено на 25.03.2026г. за издаване на заповед за изпълнение при условията на чл.417 от ГПК срещу В.В. като кредитополучател за сумите 2 068,23 евро главница, ведно със законната лихва за период от 25.03.2026 г. ;

305,61 евро договорна лихва за периода от 15.08.2025 г. до 03.02.2026 г., 131,66 евро мораторна лихва за периода от 15.08.2025 г. до 12.03.2026 г. на основание извлечение от счетоводни книги на банката от 12.03.2026г. по договор за потребителски кредит №* сключен на 15.07.2022г .. Към заявлението са приложени извлечение от счетоводни книги на банката , договора за потребителски кредит /ДПК/, ведно със стандартен европейки формуляр, заявление декларация, заявление и общи условия по застрахователни програми, уведомление за предсрочна изискуемост, ведно с разписка за връчване. По заявлението съдът се е произнесъл със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК , издадена на 13.04.2026г. , с която заявлението е уважено изцяло. Със заповедта е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на заявителя, с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта. Изпълнителният лист е издаден и получен от заявителя, като е образувано изпълнително производство.

При преценка законосъобразността на атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение , Окръжният съд съобрази следното :

2

Съгласно чл. 419,ал.3 ГПК съдът сезиран с жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение го отменя, когато не са налице предпоставките на чл. 418,ал.2,изр. първо и ал. 3 ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая в жалбата липсват оплаквания относно удостоверителното значение на документа по чл. 417,т.2 ГПК. Съдът, при формална проверка констатира, че документът е редовен от външна страна и удостоверява вземания за главница, договорна лихва, обезщетение за забава. Към заявлението са представени и доказателства по чл. 418,ал.3 ГПК за обявена предсрочна изискуемост на задълженията.

Безспорно е, че вземанията по издадената заповед за изпълнение са с основание договор за потребителски кредит, в която хипотеза и с оглед чл. 419,ал.3 ГПК настоящият съд следва да извърши проверка дали същите не се основават на неравноправни клаузи в потребителския договор.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като неравноправна съгласно чл.

143,т.19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Именно с оглед възможността на потребителя да прецени тези последици в Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин. Целта на ЗПК , изрично посочена в чл. 2 , е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

От приложения договор се установява посочен ГПР 39.91 % , без яснота дали в същия са включени разходите за застрахователна премия по застрахователен пакет , предлаган от кредитора като застрахователен агент с обща цена 3072.46 лева, която застрахователна премия се дължи като част от отпуснатия кредит, въпреки, че размера на кредита и реално предоставената на длъжника сума за ползване е 7400 лева. Според договора общият размер на кредита, включващ предоставения кредит от 7400 лева и застрахователната премия от 3072.46 лева е 10472.46 лева и върху този размер се дължи договорна лихва от 34.12 %, като общата дължима сума от потребителя е посочена като 19324.76 лева.

Относно възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор, водещо до неравноправност на същия по смисъла на чл. 143,ал.,т.19 ЗЗП, следва да се има предвид обстоятелството, че стандартният европейски формуляр, заявлението декларация за установяване на договорни отношения, договорът за кредит, декларацията във връзка със застрахователните програми, предлагани от кредитора, сертификата и приложимите към застрахователния договор общи условия са подписани от потребителя на една и съща дата - 15.07.2022г. , представляват предварително изготвени от кредитора документи, което създава вероятност за приложение чл. 143,ал.1,т.10 ЗЗП – на потребителя се налага приемане на клаузи , с които същият не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора. Видно е от приложения стандартен европейски формуляр като преддоговорна информация съгласно чл. 5 от ЗПК , че още с него размерът на кредита е посочен на сумата 10472.46 лева, въпреки отбелязаното, че сключването на застраховка не е задължително условие за предоставяне на кредит. В договора обаче размерът на кредита е посочен като 7400 лева, без в същия да е включена цената на застрахователната премия, която също се финансира от кредитора под формата на предоставен кредит, част от главницата , върху която се дължи и договорна лихва .