Решение № 314 от 12.10.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Костинброд, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Н. при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Гражданско дело № 20261850100030 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове от страна на

„Инвест Финанс Енд Брокерс“ ЕООД, ****, срещу наследниците на А. Л. Т., К. Г. Т./преживяла съпруга/, Б. А. Т. и Й. А. Т./ синове на починалия/, с които е поискано да се осъдят последните да заплатят на ищеца всеки от тях по сума в общ размер на 1 117,57 евро, от които 511,27 евро главница, 93,27 евро договорна лихва, за периода от 5.11.2019 год.

/датата на сключване на договора/ до 05.10.2021 год., сума в размер на 265,90 евро законна лихва върху неплатената главница, претендирана за периода от 05.10.2021 год., /датата на изтичане на срока на договора, по погасителен план/ до 30.01.2026 /датата на предявяване на иска, само върху неплатената главница, сума в размер на 247,20 евро неустойка, представляваща сума в общ размер на 3 352,72 евро - искове по 240, вр.чл.86, вр.чл.79 ЗЗД.

Сочи се, че между наследодателя на ответниците А. Т. и „Кредито“ ЕООД, ЕИК ****, е бил сключен договор за кредит № **** г., вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия, сключен на 16.10.2024 г., в полза на ищеца.

Твърди се, че А. Л. Т., е получил в заем сумата от 1533,86 евро (равностойността на 3000 лева) главница, за срок от 23 месеца, като доколкото по договора за кредит няма нито едно извършено плащане от страна на А. Л.

Т. или трето лице. Сочи се, че гореописаният договор е обявен за предсрочно 1 изискуем, като срокът по договора за кредит е изтекъл на 18.01.2020 г.

В съдебно заседание ищецът е редовно призован, не се представлява, с писмена молба се прави уточнение на ИМ.

Ответниците са редовно призовани и не се явяват в съдебно заседание. С ОИМ правят възражения за погасяване на претеднираните вземания по давност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмен доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК , и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По така предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД , в доказателствена тежест на ищецът е да докаже наличие на заемно правоотношение с общия наследодател на ответниците, че реално е предадена на ответника заемната сума в размер от 3000 лева със задължение на последния да я върне, така и падеж на задължението.

Съдът намира, че между страните по делото не е спорно, а и това се установява от приложените по делото писмени доказателства, че между А. Л.

Т. и „Кредито“ ЕООД, ЕИК ****, е бил сключен договор за кредит № **** г., вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия, сключен на 16.10.2024 г., в полза на ищеца.

Не са спорни и параметрите на договора, както и това, че всички вземания по него са били обявени за предсрочно изискуеми на 18.01.2020г.

По делото не е спорно и това, че ответниците се явяват наследници по закон на А. Л. Т..

Съдът възприема събрания доказателствен материал изцяло, кредитира го, като въз основа на него прави следните правни изводи:

Договорът за заем е реален, двустранен и в определени случаи неформален договор. За този тип договори не е предвидена квалифицирана форма за действителност /освен в хипотезата на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД – при уговорени лихви/, какъвто е и настоящия случай.

Съдът приема, че ищецът при условията на пълно и главно доказване, успя да докаже твърденията си, че между страните е възникнало валидно заемно правоотношение. От ангажираните доказателства, съдът 2 приема че сумата в договора е била предоставена в заем от наследодателя на ответниците, както и това, че във връзка с неизпълнението на задълженията по сключения договор от страна на заемополучателя е бил обявен същият за предсрочно изискуем, а именно на 18.01.2020г.

Съдът, обаче приема за основателно възражението на ответниците, че претеднираните вземания са погасени по давност. Това е така, без значение дали съдът ще приеме, че в конкретния случай е приложима кратката или подългата погасителната давност/3 или 5 години/, доколкото ИМ е подадена в съда на 30.01.2026г., а вземанията по кредита са били обявени за предсрочно изискуеми преди повече от 5 години, а именно на 18.01.20г.

Съдът, не може да сподели вижданията на ищецът, че след като е било образувано ч.гр.д. №654/2024 г. по описа на РС- Костинброд, то е била прекъсната давността за вземанията. Видно от материалите на посоченото ч.г.р.д., срещу общия наследодател на ответниците- А. Т., е било подадено заявление по реда на чл.410, ал.1 ГПК на 26.07.2024 г., като образуваното заповедно производство е прекратено служебно от съда с определение от същия ден, което е влязло в сила, доколкото длъжникът по делото е починал почти преди повече от две години преди завеждане на заповедното производство. При липса на надлежен длъжник, то съдът намира, че няма как да се прекъсне или спре давността в този случай, за да се приеме, че ответниците не могат да се ползват от този институт.

При горните съображения, следва да се отхвърлят предявените искови претенции в цялост.

Ответниците имат право на разноски, но не са представили каквито и да било доказателства за сторени такива, поради което съдът намира, че не следва да се занимае с този въпрос.

С оглед горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове по 240, вр.чл.86, вр.чл.79 ЗЗД, от страна на „Инвест Финанс Енд Брокерс“ ЕООД, ****, срещу наследниците на А. Л. Т.: К. Г.

Т.,ЕГН**********, Б. А. Т., ЕГН********** и Й. А. Т., ЕГН**********, с 3 които е поискано да се осъдят последните да заплатят на ищеца всеки от тях по сума в общ размер на 1 117,57 евро, от които 511,27 евро главница, 93,27 евро договорна лихва, за периода от 05.11.2019 год. /датата на сключване на договора/ до 05.10.2021 г., сума в размер на 265,90 евро законна лихва върху неплатената главница, претендирана за периода от 05.10.2021 год., /датата на изтичане на срока на договора, по погасителен план/ до 30.01.2026 /датата на предявяване на иска, само върху неплатената главница, сума в размер на 247,20 евро неустойка, което представлява сума в общ размер на 3 352,72 евро, като погасени по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4