Решение № 72 от 05.07.2024, Районен съд - Раднево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Раднево, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.П. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от Р.П. Гражданско дело № 20245520100032 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с материалноправно основание чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на И. В. И. срещу М. И. Г. и Д. Г. Г., с която се предявяват осъдителни искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сума на обща стойност 2360 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от животни ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта.

Ищецът твърди, че е земеделски производител, развиващ дейност в землището на село Коларово, общ. Раднево, който отглежда зеленчуци, които пласира на пазарите в областта. Твърди, че сред обработваната от него земя е и имот с идентификатор с номер *** с обща площ от 3917 кв.м., който бил ограден с телена ограда и бил снабден със система за капково напояване. Също според твърденията в исковата молба, ответницата М. И. Г. е собственик на над 50 глави добитък, които пасели на наети от нея пасища в землището на селото. Грижата за тях била възложила на сина си – вторият ответник по делото Д. Г. Г.. Твърди, че на 01.11.2022 г. стадото крави напуска пределите на пасището, преминава през телените заграждения на имота му и унищожава част от готовата селскостопанска продукция от домати, зелки и 1 тикви, както и системата за капково напояване и мулчиращо фолио, с което са покрити лехите. На 04.11.2022 г. действията се повторили. Като пряка и непосредствена последица от неадекватната грижа за животните по време на паша в периода 01.11.2022 г. до 04.11.2022 г., ищецът твърди, че са му причинени следните имуществени вреди: унищожени били 33 бр. зелки на стойност 60лв.; 15 бр. готварски тикви на стойност 60 лв.; 50 бр. насаждения домати ведно с плодовете на стойност 300 лв.; повредена система за капково напояване на стойност 500 лв., унищожено мулчиращо фолио на стойност 200 лв.; унищожена телена ограда на стойност 500 лв. Освен гореописани имуществени вреди, ищецът твърди, че претърпял и пропуснати ползи представляващи нереализирана печалба от унищожената селскостопанска продукция на обща стойност 620 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците М. И. Г. и Д.

Г. Г. чрез адв. Т. Д.. Считат предявения иск за допустим, но неоснователен.

Считат, че размерът на претендираните вреди е завишен многократно, като част от вредите не са настъпили въобще или не са причинени от ответниците. Според твърденията на ответниците градината на ищеца била с компроментирана телена ограда, поради което е възможно преминаване на животно и навлизането му в обработваемата площ. Що се отнася до претенцията за заплащане стойността на мулчиращо фолио, ответникът излага твърдения, че то се използва еднократно и началото на м. ноември, същото вече няма никаква стойност, поради това, че трябва да се замени с ново през пролетта. Оспорва се и твърдението за наличието на 50 бр. насаждения домати, тъй като било всеизвестно, че вегетационния период на доматите е до средата на м. септември, а след това растението е изсъхнало или спряло развитие, поради влошените метеорологични условия. Твърди, че на посоченото място е невъзможно да има система за капково напояване, поради отдалечеността му от селото и липсата на изграден водопровод и електричество до същото. Твърди, че претендираните от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица поради изложените по горе съображения.

Според ответниците единствено като причинена вреда може да се приеме унищожаването на няколко броя зелки и тикви. Счита за неоснователна и претенцията за присъждане на обезщетение, изразяващо се в пропуснати ползи от унищожените насаждения.

2

Излага и съображения за наличието на хипотезата на чл.50, ал.2 от ЗЗД, тъй като ищецът бил допринесъл за настъпването на вредите като не е положил необходимата грижа да поддържа телената ограда в добър вид и ако бъде присъдено обезщетение, то следва да бъде намалено, поради това. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

В хода на съдебното производство след изслушването на заключението по назначената комплексна агро – икономическа експертиза, по искане на ищеца, съдът е допуснал изменение на размера на иска от 2360 лева на 3427,50 лева ведно със законната лихва считано от 04.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

Принципно отговорността по чл. 50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия, а тя е обективна и безвиновна, като при нея отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животно вреда. За да възникне тази отговорност е необходимо: наличие на вреди – имуществени /претърпени загуби или пропуснати ползи/ или неимуществени; вредите да са произтекли от животно; животното да е собственост на лицето, от което се търси отговорност или да се намира под негов надзор; бездействие от страна на собственика или лицето, упражняващо надзор върху животното; причинна връзка между бездействието и настъпването на вредите – вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от това, че собственикът или онзи, който е бил длъжен да упражнява надзор, е бездействал и не е препятствал възможността на животното да причини вредите. Поради това отговорността по чл. 50 ЗЗД е за собственика и за лицето, под надзора на което са се намирали животните.

С протоколно определение от 10.04.2024 г. на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че ответницата М. И. Г. заедно със сина си Д. Г. Г. отглеждат стадо 3 крави в района на с. Коларова, община Раднево.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК за основателността на иска ищецът следва да докаже, че собствено на ответницата стадо с крави е навлезнало в обработвана от ищеца нива в землището на село Коларова, в която са били засяти зеленчуци / зелки, домати и тикви/, в резултат на което продукцията била унищожена, както и част от инвентара на земеделския производител, както и размера на вредата.

Независимо, че законодателят е предвидил специален бърз административен ред за обезщетяване на вредите върху селскостопанско имущество, подробно уреден в ЗОСИ, в настоящия случай такава процедура не се е развила, тъй като видно от писмо изх. №94-00-5127 -12/09.12.2022 г. на Община Раднево на ответницата по делото след извършена проверка по случая са дадени предписания да спазва реда и правилата за отглеждане на селскостопански животни и да осъществява контрол върху поведението на животните, като при последващо нарушение да се предприеме мярка съгласно чл. 40,ал.1, т.2 от ЗОСИ. След като административната процедура за обезщетяване на вреди по ЗОСИ не е стартирана и финализирана, то за ищеца единственият възможен ред да защити правата си остава общия ред за защита на граждански права, предвиден в ГПК, поради което предявените искове се явяват допустими.

Не е спорно, че ищецът е собственик на поземлен имот №088015 в землището на **** с площ от около 3,197 дка, видно от представения по делото договор за доброволна делба от 11.04.2013 г., в който отглеждал безколово домати, зеле и тикви.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.М.К. / посочен от ищеца/ и И.М. И. / посочена от ответницата/.

Според показанията на свидетеля К., който живеел на сто метра от имота на ищеца, стадо крави собственост на ответницата и под надзора на нейния син Д. Г. Г. неведнъж е навлизало в нивата на ищеца, като в процесния период се случило отново – кравите наяли тикви и зелки и той съобщил на ищеца за нанесените вреди. Свидетелят посочва още, че нивата била оградена от ограда, представляваща дървени колове опасани с три реда бодлива тел. В имота имало капково напояване, което се захранвало от направена от ищеца сонда с бензинова помпа.

4

Другият свидетел И.М. И. в своите показания заявява, че често минава покрай имота на ищеца, в който имало засадени тикви и зелки. Според нейните показания имотът е ограден само с колове като бодлива тел липсва.

По делото са представени и приети като писмени доказателства: жалба от И. В. И. до кмета на Община Раднево, констативен протокол от 25.11.2022 г.

/л.81/, съставен от служители на Община Раднево за извършена проверка на място в имота, при която е установено, че имотът е засаден със зеле, тикви и безколово домати. Служителите са констатирали, че имотът е ограден с телена ограда /бодлива тел/. При направения оглед в присъствието на ищеца е установено, че има стъпкани и нагризани около 15 бр. тикви и около 33 бр. зелки.

По делото е допусната комплексна агро–икономическа експертиза, чието заключение настоящата съдебна инстанция приема като компетентно изготвено и напълно отговарящо на поставените въпроси. В заключението е посочено, че по отношение на заграждението на имота не е ясно колко метра е съборената ограда, от каква конструкция е и с колко реда бодлива тел са „омотани“ коловете. По отношение на напоителната система също липсва опис каква част е повредена или унищожена. Извършена била и проверка в счетоводството на земеделския производител, но тъй като същият не бил задължен да води счетоводна отчетност, липсвали счетоводни документи за направените разходи, за формиране на себестойност на увредената продукция и няма зададени дълготрайни материални активи. Експертизата е направила оценка на размера на причинените вреди и пропуснатите ползи по описаните в исковата молба имуществени вреди за времето от 01 -04.11.2022 г., както следва: щета от 33 броя зелки със средно тегло между 4-6 кг. е посочена пропусната полза в размер на 247,50лв.; за щетата от 15 бр. тикви е посочена пропусната полза в размер на 750 лв.; за щетата от 50 насаждения домати е посочена пропусната полза в размер на 1250 лв.; щетата от повредена система за капково напояване е изчислена в размер на 480 лв.; щетата от повредено мулчиращо фолио е изчислена в размер на 200 лв.; щетата от унищожена телена ограда вещото лице е определило в размер на 500 лв.

От така събраните гласни и писмени доказателства, съдът намира за безспорно установено, че стадото крави, собственост на ответницата е навлязло в имот в землището на с. Коларово, собственост на ищеца в периода 5

01.11-04.11.2022 г. и унищожило 33 броя зелки и 15 бр. тикви, като нанесената вреда под формата пропуснати ползи, според заключението на изготвената по делото експертиза, е в размер на 247. 50 лв. от нереализирана селскостопанска продукция /зеле/ и в размер на 750 лв. от нереализирана селскостопанска продукция /тикви/.

На обезщетяване подлежат всички вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51, ал. 1 ЗЗД, като според чл. 82 ЗЗД обезщетението за имуществени вреди обхваща претърпяната загуба (т. е., стойността, с която се е намалило имуществото на увредения), в случая изразходените разходи свързани със засяване, оран, пръскане, окопаване и др. и пропуснатата полза, определена като неосъществено увеличаване на имуществото на увредения. При липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК. В случая преценка за размера на претърпените загуби не може да бъде извършена от настоящата съдебна инстанция, доколкото липсват каквито и да било доказателства за размера на претърпените загуби в резултат на унищожената реколта от 33 броя зелки и 15 бр. тикви, поради което претенцията в размер на 120 лв. претърпяна загуба в резултат на унищожената реколта от 33 броя зелки и 15 бр. тикви не следва да се уважава.