Решение № 874 от 25.02.2014, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 874 гр. Варна, 25.02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ, X – ти състав, в публично заседание проведено на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВИН

ШАКИРОВА при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6964 по описа за 2006г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се развива по реда на ГПК /1952г./ на основание § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008г.

Образувано е по повод предявени от Министерство на здравеопазването на Република България, представлявано от министъра Таня Андреева, като процесуален субституент на Държавата срещу „Специализирана болница за реахабилитация – Варна” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Приморски”, к.к. „Златни пясъци”, Спирка „Журналист”, представлявано от Изпълнителния директор Цветана Ангелова Динкова съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че Държавата е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, представляващ Поземлен имот с идентификатор № *** по КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 12760 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ ***, ***,

***, *** и ***, идентичен с УПИ-„МНЗ”, в кв. 30, с площ от 12350 кв.м. и при граници: улица, УПИ ІІІ-32 и УПИ – „Комплекс българска роза” от кв. 30, идентичен с ПИ № 164 с площ от 12400 кв.м. по КП, описан в АчДС № 4646/24.07.2003г. и Поземлен имот с идентификатор № *** по КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 3925 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ ***, ***,

***, ***,

***, ***,

*** и ***, идентичен с ПИ № 67 в кв. 32 по плана на Вилна зона на к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, с площ от 4300 кв.м. и при граници: ПИ №№ 69, 70, 71, 72 и път, заедно с изградената в последния едноетажна масивна сграда – вила, с площ от 70 кв.м. с идентификатор № 1035.2568.67.1 и лятна кухня с площ от 15 кв.м., описан в АДС № 744/26.09.1950г., което вещно право е предоставено на Министерство на здравеопазването за оперативно управление, както и за осъждане на ответника да предаде на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, владението върху така описаните имоти.

Като последица от положителния изход на спора е предявено искане с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ за отмяна на КНА № 138, том 6, рег. № 14953, д. № 953 от 14.11.2005г. на Нотариус Жана Кирчева, рег. № 214 и КНА № 29, том 4, рег. № 8417, д. № 515 от 05.07.2005г. на Нотариус Жана Кирчева, рег. № 214.

Ищецът, действащ като процесуален субституент на Държавата, основава твърдяното право на собственост на последната върху спорните имоти на основание отреждане, за първия имот със Заповед № 24/14.02.1990г. на Председателя на Комисията по ТСУС – Варна, с която е одобрено отреждането на терена за площадка на МНЗ, а за втория имот отчуждаване по реда на чл.

9 от ЗОЕГПНС на вила и земя от 4300 кв.м., в курортно предградие „Лозята”. За първия имот е съставен АДС № 545/21.04.1990г., като на основание ПМС № 40 от 05.12.1988г., съгласно което земи и сгради се отнемат от определени ведомства и стопански организации и се предоставят за здравеопазване, курортна дейност и спорт, имотът е предоставен на МНЗ. Впоследствие с преотреждането на терена площадка на МНЗ на школа на ГУП за МЗ по ЗРП на к.к. „Дружба” със Заповед № Р-11/11.02.1993г. на Кмета на Община Варна е съставен АДС № 4646/2003г. За втория отчужден имот е съставен АДС № 744/26.09.1950г. на основание чл. 81 от НДИ. На основание Постановление на МС № 548 от 23.05.1951г. и Констативен акт от 10.01.1953г. имотът е предоставен на Санитарно-курортно управление при МНЗ.

За имотите липсват реституционни претенции съгласно Удостоверение № А9-14883 от 06.06.2003г. на Община Варна. Държавата осъществява своите правомощия върху имотите посредством управляващите ведомства по смисъла на § 2 от ДР на ЗДС, в настоящия случай Министерство на здравеопазването. Имотите са отразени счетоводно в баланса на МЗ. Ответникът владее понастоящем собствените на държавата имоти, без наличие на основание за това, доколкото при преобразуване на лечебното здравно заведение към 2000г. в първоначалния баланс на дружеството и в устава му не са включени спорните недвижими имоти. Ето защо моли за постановяване на решение, с което предявените искове за собственост бъдат уважени.

Ответникът оспорва насочените срещу него искове за собственост, заявявайки самостоятелни права на собственост по отношение на всеки от имотите. Оспорва съставените актове за държавна собственост с твърдения, че същите не установяват право на собственост. Твърди, че „СБР” ЕАД /образувано с капитал – държавна собственост/, преобразувано в АД, е правоприемник на публично Лечебно оздравително здравно заведение - Варна /ЛОЗ/. В това качество „СБР” АД е придобило предадените в оперативно управление и стопанисване държавни имоти от ЛОЗ, включващи освен описаните в приватизационния анализ имоти и процесните имоти. Последните са били предадени от държавата за стопанисване на ЛОЗЗ – Варна, като след преобразуването му в търговско дружество /”СБР” АД/, предадените за стопанисване имоти са преминали в собственост на търговското дружество на основание акта на преобразуване - Заповед № РД-18-10/21.06.2000г. и на основание чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ вр. чл. 89 от НДИ и Указ № 56 /УСД/ от 13.01.1989г. С чл. 17а от ЗППДОбП е предаден вещно-транслативен правен ефект на акта на преобразуване на държавното предприятие по отношение на всички държавни имоти, предадени за стопанисване и управление на държавните предприятия, освен ако в акта за преобразуване не е посочено друго. Доколкото спорните недвижимости не са изключени изрично с горната заповед, а са били предадени за стопанисване и управление на ЛОЗЗ - Варна, чийто правоприемник е „СБР” ЕАД /държавна собственост/, то след приватизиране на част от акциите, са останали в собственост на дружеството. Ирелевантно в тази връзка е обстоятелството дали имотите се заведени в баланса или не. Наред с горното, в полза на дружеството са изтекли и сроковете на придобивната давност за своене на имотите, като по пътя на правоприемството и присъединяване владението на праводателя си, „СБР” АД е придобила правото на собственост върху имотите на основание дълга придобивна давност, начиная от 2000г. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което насочените срещу него искове за собственост бъдат отхвърлени като неоснователни.

В хода на проведените по делото съдебни заседания ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявените искове и моли за постановяване на положително решение по делото.

Ответникът, чрез процесуален представител поддържа изразеното становище по същество на исковете и моли за отхвърляне на същите с констатация за неоснователността им.

Държавата, в качеството й на контролираща страна, конституирана по реда на чл. 19, ал. 2 от ГПК /отм./, представлявана от министъра на регионалното развитие, чрез процесуален представител изразява становище за основателност на исковете и моли за положително произнасяне.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Съставен е Акт за държавна собственост № 744 от 26.09.1950г., на основание ПМС № 21 и чл. 9 от ЗОЕГПНС вр. § 29 от ПП на същия закон по отношение на имот, представляващ вила – масивна едноетажна, застроена на 70 кв.м. и отделна едноетажна постройка, застроена на 15 кв.м., служеща за лятна кухня, находящи се в гр.

Сталин, м. „Св. Константин”, при граници: път, наследници на Гюлмезов, Корнелия Касабова и Щерю Дим. Чернев и лозе, застроено и незастроено, съставляващо парцел ІХ от кв. 265 по плана на гр. Сталин, курортно предградие „Лозята”, с площ от 4300 кв.м. В акта е отбелязано, че имота се счита държавен от 14.07.1950г., както и че с ПМС № 548/23.05.1951г. е даден за ползване от Санитарно курортно управление при МНЗ.

С Протокол-опис от 06.08.1951г., на основание

ПМС № 548/23.05.1951г. е преотстъпен за безвъзмездно ползване имота на бившия собственик Горан И. Минчев по АДС № 744/26.09.1950г., находящ се в гр. Сталин, м. „Св. Константин” на Санаторно-курортно управление при МНЗСГ.

Установява се от Удостоверение № АУ-14883 от

04.06.2003г., издадено от Община Варна, че за земя в к.к. „Св. Св. Константин и Елена” по АДС № 545/1990г. няма предявени реституционни претенции от бивши собственици на отчуждени недвижими имоти по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. и § 2 от ПЗР на ЗОСОИ.

Съставен е също Акт за частна държавна собственост № 4646 от 24.07.2003г. на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 147, т. 5 от ПП на същия закон, обективиращ правото на собственост на държавата върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена” и представляващ земя – УПИ „МНЗ”, в кв. 30 /част от площадката на МНЗ, одобрена със Заповед № Р-11/11.02.1993г. на Кмета на Община Варна/, с площ от 12350 кв.м. и при граници: УПИ ІІІ-32 и УПИ Комплекс „Българска роза” от кв. 30 и улица. Съгласно отразеното в съдържанието му е съставен предходен Акт № 545/21.03.1990г., а права върху имота са предоставени на Министерство на здравеопазването.

От съдържанието на АДС № 545 от 21.03.1990г. се установява, че същия е съставен на основание чл. 81 от НДИ и Заповед № 24/14.02.1990г. за земя, отредена за площадка на МНЗСГ с площ от 17983 кв.м., находяща се в гр. Варна, к.к. „Дружба”, площадка МНЗ, при граници: бензиностанция, ГУП, дере и път Варна-Дружба, предоставен за оперативно управление на МНЗСГ с ПМС № 40 от 05.12.1988г.

Съгласно чл. 3 на Постановление № 88 от

07.08.1990г. на МС, обн. ДВ бр. 67/1990г. за възстановяване правото на стопанисване и управление на база за социален отдих и курортно лечение, за обекти предадени с ПМС № 40/1988г. за нуждите на здравеопазването, приети, пригодени и ползвани по предназначение от новите стопани е прието, че не се възстановява правото на собственост и управление на бившите организации.

Със Заповед № РД-18-10 от 21.06.2000г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 103, ал. 1 вр. чл. 104 и чл.

38, ал. 2 от ЗЛЗ е преобразувано съществуващото Лечебно-оздравително здравно заведение – Варна, гр. Варна в еднолично търговско дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД. Последното съгласно т. 1.5 от заповедта поема активите и пасивите на ЛОЗЗ по баланса към 30.09.1999г., а правата на собственост на държавата като едноличен собственик на капитала на лечебното заведение се упражняват от министъра на здравеопазването.

Съгласно т. 3.5 от Анализ на правното състояние на „СБР – Варна” ЕАД със Заповед № РД-16-99/22.06.2000г. на Министерство на здравеопазването е открита процедура за приватизация на „СБР – Варна” ЕАД, публикувана в ДВ бр. 56/11.07.2000г. В т. 4 от същия е описано правото на собственост на едноличното акционерно дружество с държавно имущество върху визираните обекти - земя и сгради.

На 15.05.2001г. на основание чл. 108 от ЗЛЗ, чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗППДОП, § 12, ал. 4 от РЗР на последния закон и Заповед № РД 16-99 от 2000г. на министъра на здравеопазването е сключен договор за приватизационна продажба на 306 719 броя акции, представляващи 70% от капитала на „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД, гр. Варна между Министъра на здравеопазването, от една страна като продавач и „ТЕРАТРОН ОУВЪРСИЙ ЛИМИТИД”, със седалище и управление Република Кипър, от друга, като купувач.

Съставен е КНА № 138, т. 6, рег. № 14953, д.

№ 953/2005г. на Нотариус Жана Кирчева, с който на 14.11.2005г. и на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД е призната за собственик на УПИ с площ от 12 400 кв.м., находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, представляващ УПИ „площадка на МНЗ” от кв.