Решение № 293 от 24.08.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Несебър, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина Г. В.ева като разгледа докладваното от М. М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20242150101114 по описа за 2024 година

Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция след отвод на съдиите в Районен съд - Поморие и на основание Определение № 2271 от 11.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 1353/2024г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което на основание чл.23, ал.3 от ГПК, Районен съд - Несебър е определен за друг равен по степен съд, който да разгледа претенциите с правно основание чл.71, ал.1, т.1 - 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/, заявени от М. Б. М. и В. В. М. - двамата от гр.Поморие против Община Поморие, Иван Алексиев в качеството му на Кмет на Община Поморие и М. С. М. - Директор на Общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“ /ОП „СУОИ“/ при Община Поморие, с адрес: гр.

Поморие, ул. „Лозенградска“ № 5а, по която е било образувано гр.д. № 540/2024г. по описа на РС – Поморие /прекратено/.

Делото е образувано по повод исковата молба на М. Б. М. с ЕГН ********** и В. В. М. с ЕГН **********, двамата с адрес: ********* против Община Поморие, с адрес: гр. Поморие, ул. „Солна“ № 5, против Иван Алексиев, в качеството му на Кмет на Община Поморие и против М. М. - Директор на ОП „СУОИ“ при Община Поморие.

Ищците излагат, че живеят в жилище в *********, собственост на родителите на втория ищец, състоящо се от първи жилищен етаж и 1/2 от партерния етаж, като ищците обитавали жилищния етаж, а братът на втория ищец - партерния. Сочат, че в условията на съпружеска имуществена общност придобили лек автомобил „*****“, закупен на 22.03.2024г., както и лек автомобил „*******“, който продали на 01.04.2024г. Тъй като нямали гараж или място, на което да паркират автомобила, две 1 години кандидатствали да им бъде отдадено платено паркомясто по възможност на улицата, където живеят, съгласно разпоредбите на Раздел V от Наредба № 23 за условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства, приета с Решение № 1071/28.02.2023г. на Общински съвет - Поморие. Развиват съображения относно режима за платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън „зоната за кратковременно платено паркиране“, като навеждат, че са подали заявление с вх. № 94М-2738-1/24 от 27.03.2024г., към което приложили изискуемите документи съгласно чл. 23 от Наредбата. Изтъкват, че предвид здравословното състояние на ищцата, диатностицирана през 2021г. с онкологично заболяване, помолили да им бъде предоставено паркомясто пред дома им или наблизо.

Акцентират, че на 31.05.2024г. позвънили в центъра за градска мобилност към ОП СУОИ, като било отговорено, че имат отказ, тъй като не отговарят на изискванията. В резултат на това, ищците сочат, че депозирали жалба до Кмета на Община Поморие с вх. № 94М-2738-1/04.06.2024г. На 09.07.2024г. получили отговор от Кмета, че имали отказ поради това, че вторият ищец имал гараж. Обръщат внимание, че не би трябвало да се третират по-неблагоприятно без обективни основания от други лица, кандидати за паркоместа, на които били дадени такива. Посочват, че миналата година по подадено от втория ищец заявление също им било отказано паркомясто, тъй като притежавали гараж. Вторият ищец подал жалба до Кмета на Община Поморие с вх. № 94В-2172-2/26.05.2023г. с предложение за проверка, като на 01.06.2023г. получил отговор, в който се твърдяло, че имали гараж от 35 кв.м. и че нямали автомобили.

Заявяват, че на 19.02.2021г. бащата на втория ищец починал и той наследил 1/6 от недвижимия имот, от който ищците ползвали жилищния етаж, а братът на втория ищец - частта от партерния, където се намирал гаражът. Излагат доводи, че въпреки неколкократните молби на ищците за проверка на място и готовност от тяхна страна, такава не била извършена, като целта на ответниците била ищците да бъдат дискриминирани и тормозени, да демонстрират сила и власт и да прилагат собствената си наредба, както намерят за добре. Навеждат, че отношението на ответниците към ищците било дискриминационно и основано на признак „лично положение“. Развиват съображения, че с негативното си поведение и отношение ответниците съзнателно и целенасочено осъществявали психически тормоз с цел да ги унизят и уязвят.

Навеждат, че пред дома им имало обозначено паркомясто № 4, което било дадено на техен съсед, който имал и друго паркомясто. Изтъкват, че имало много паркоместа, които се отдавали избирателно, без да се извършват проверки и на хора, които не отговаряли на изискванията. Акцентират, че заради негативното отношение на ответниците, търпяли и имуществени вреди, които оценяват на 10 000 /десет хиляди/ лева. Твърдят, че ответниците тенденциозно и целенасочено третирали ищците неблагоприятно и неравно с другите кандидати за паркоместа. Считат, че незаслуженото негативно отношение на основата на лично положение от страна на 2 ответниците накърнявало достойноството на ищците и създавало враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда, компроментирала ги пред съграждани, съседи и лица, които въпреки че не отговаряли на изискванията на Наредбата получили паркоместа, като за това говорил и фактът, че на ищците не им било предложено дори и по-отдалечено от дома им паркомясто.

Предвид гореизложеното се моли от съда да приеме за установено, че спрямо ищците от страна на ответниците - длъжностни лица е извършена дискриминация и умишлено упражнен психически тормоз, както и да осъди ответниците да преустановят нарушенията си, включително и на собствената си Наредба, както и да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Наред с горното се иска да бъдат осъдени солидарно ответните страни да заплатят по равно на всеки един от ищците обезщетение общо в размер на 10 000 лева, от които 2000 лева - за причинени имуществени вреди и 8000 лева - за причинени неимуществени вреди /поравно на всеки от двамата ищци/, предвид влошеното им здравословно състояние в резултат на дискриминацията и упражнения върху двамата тормоз, ведно със законната лихва, считано от деня на завеждане на исковата молба - 16.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Представят писмени доказателства. Правят доказателствени искания. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответните страни Община Поморие и Иван Алексиев, в качеството му на Кмет на Община Поморие, подаден чрез процесуалния им представител - адв. П. В. от АК - Бургас, с който се оспорва исковата молба, като неоснователна. Оспорват се твърденията на ищците за осъществена спрямо тях дискриминация и упражнен психически тормоз по признак лично положение. Излага се, че по повод подадени от тях заявления от 29.03.2023г. и 27.03.2024г., на ищците не било предоставено право за платено преференциално паркиране на ППС като живущи извън зоната за кратковременно платено паркиране, поради обстоятелството, че същите не отговаряли на изискванията по чл.20 от Наредба № 23 за условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Поморие, приета от Общински съвет Поморие. Сочи се, че при извършена проверка по повод на подадените заявления, служителите на ОП „СУОИ“ при Община Поморие установили от справка в Дирекция ПМДТ - Поморие, че по партидата на ищеца М. има деклариран като собственост 1/6 ид.ч. от имот - гараж. Изтъква се, че в Наредбата не била регламентирана различна уредба за случаите, в които лицето е единствен собственик на гаража и за тези, в които то притежава идеална част от такъв имот. Обръща се внимание, че ищцата М. се възползвала от правата си, произтичащи от разпоредбата на чл. 99а от ЗДвП, респ. от режима на безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с трайни увреждания в „зона за краковременно платено паркиране“ в раздел VII от Наредба № 23, като на 05.12.2024г. подала заявление до Кмета на Община Поморие и 3 получила карта за безплатно паркиране на МПС, обслужващо хора с трайни увреждания, и за използване на улеснения при паркиране. Заявява се, че ищците не сочели конкретни факти за осъществена спрямо тях дискриминация от страна на ответниците, нито посочвали в какво се изразява соченият от тях признак „лично положение“, което водило до затруднение да посочат и представят конкретни доказателства, че принципът на равно третиране не е бил нарушен. С оглед изложеното се моли от съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените претенции. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника М. С. М. - Директор на ОП СУОИ при Община Поморие. От данни по делото, същата от месец октомври 2024г. е напуснала работа

В открито съдебно заседание ищците поддържат изложеното в исковата молба.

Във връзка с подадения отговор допълват, че срещу тях е извършена и пряка дискриминация чрез тормоз, тъй като ищцата М. е инвалидизирана и не разполага с паркомясто, докато пред техният дом има обособени паркоместа, които били дадени на хора с гаражи. Наред с това сочат, че ищцата М. е автор на девиза на гр.Поморие и е необяснимо такова отношение към тях. Заявяват, че са подавали сигнали до Общината, но никой не е идвал да извърши проверка на место. Акцентират, че са получавали формални отговори, които навеждали на тенденциозно, целенасочено и злонамерено отношение към тях. Допълват, че проявената спрямо тях пряка доискриминация, основана на лично положение е свързана с личния им статус и имущественото им положение – ищецът от работещ станал пенсионер, а ищцата – с влошено здравословно състояние и инвалидизирана. Представят писмени и ангажират гласни доказателства. Молят съда да уважи претенциите им.

Процесуалният представител на ответните страни Община Поморие и Иван Алексиев, в качеството му на Кмет на Община Поморие, оспорва исковата молба и моли същата да бъде изцяло отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че към датата на завеждане на исковата молба /16.08.2024г./ ищците притежават един лек автомобил, както и че през 2023г. и през 2024г. са подали заявления до Община Поморие да им бъде отдадено платено паркомясто пред дома им, находящ се в ******* или в близост до него. Заявленията им са били оставени без уважение, тъй като при направена справка в дирекция ПМДТ при Община Поморие по партидата на ищеца В. В. М. било установено, че същият е декларирал, като собственост гараж с площ от 35 кв.м. Впоследствие било установено, че по партидата на ищеца М. била декларирана само 1/6 идеална част от гараж.

4

Независимо от това, на основание чл.20 от Наредба № 23 на Общински съвет Поморие за условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Поморие, заявленията на ищците били оставени без уважение, тъй като Наредбата не правела разлика между изключителна собственост на гараж и на идеална част от такъв. По повод представеното от ищцата М. пред Община Поморие решение на ТЕЛК, по делото не се спори, че на същата е предоставена карта за безплатно паркиране на МПС в зона за кратковременно паркиране, обслужваща хора с трайни увреждания.

За изясняване на фактическата страна на спора по искане на ищците са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Б.В., дъщеря на ищците, установява пред съда, че родителите й притежават лек автомобил, но не разполагат с гараж, докато техни съседи разполагат с гараж и с паркомясто, като заявява, че някои от съседите на ищците разполагат с две паркоместа. Свид.В.а сочи, че отказа да бъде предоставено паркомясто на родителите й влияе върху здравословното им състояние – физическо и психическо, изразяващо се в тревожност, безсъние, безпокойство, чувстват се унизени и дискриминирани. Наред с това сочи, че липсата на паркомясто влияе на междуличностните им отношения, тъй като когато реши да посети родителите си няма къде да паркира. Свид.В.а установява, че поради онкологичното заболяване на майка й /ищцата М./, последната посещава често гр.Бургас по повод прегледи и терапии. В резултат на стреса от липсата на място за паркиране на автомобила им след връщане от гр.Бургас, свид.В.а сочи, че майка й приема успокоителни. В допълнение на горното, свид.В.а заявява, че през 2022г. баща й работел в Районен съд – Поморие и тогава му било отстъпено паркомясто пред дома му, както на неговите съседи. Същата сочи, че към настоящият момент около или до дома на родителите й няма и платен паркинг.