Решение № 901 от 12.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Велико Търново, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА Г. ЧИПОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА Г. ЧИПОВА Гражданско дело № 20234110100073 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Г. В. Д. против Е. М. Д., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 7980 лв. – главница по неформален договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.11.2022 г., до окончателното плащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед № 1076 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.11.2022 г. по ч.гр.д.

№ 2733 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г. В условията на евентуалност ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 7980 лв., получена от последната без правно основание. В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните неформален договор за заем ищецът е предоставил на ответницата парична сума в размер на 7980 лв. чрез парични преводи, които са били извършени, както следва: на 03.05.2022 г. – 1000 лв., 13.05.2022 г. – 1000 лв., 01.06.2022 г. – 1000 лв., 10.06.2022 г. – 1000 лв., 29.06.2022 г. – 1000 лв. и 980 лв., на 11.07.2022 г. – 2 х 1000 лв.

Посочва се, че на 15.08.2022 г. ищецът е изпратил до ответницата покана в срок до 3 дни от получаването да върне предоставената й сума, която е била получена от нея на 18.08.2022 г., но исковата сума не е била върната и понастоящем. В случай че съдът приеме, че страните не са били обвързани от договор за заем, ищецът излага доводи, че ответницата е получила процесната сума при липса на правно основание за това.

1

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е.

М. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответницата оспорва наведените в исковата молба твърдения, че между страните е бил сключен неформален договор за заем. Твърди, че в периода от 2013 г. до 17.01.2021 г. с ищеца са живели във фактическо съжителство, от което имат две деца, като от 17.01.2021 г. са в брачен съюз. Поддържа, че паричните средства в общ размер от 7980 лв. са й предоставени на основание клаузата на т. 6, раздел I от сключен на 14.01.2021 г. брачен договор, според която ищецът се задължава да осигурява издръжка на двете си деца през времето на брака, платима от първо до пето число на текущия месец. Посочва, че на 01.05.2022 г. ищецът е напуснал семейното жилище, а на 19.04.2022 г. във вайбър комуникация с нея същият е направил писмено признание, че сумата от 2000 лв. месечно е уговорена между тях като необходима за издръжката на децата им. Твърди, че на това основание ищецът е превел сумата от 6000 лв. за месец май, юни и юли 2022 г., като останалите 1980 лв. са били преведени, за да заведе тя децата на морска почивка. Изтъква, че в периода 17.01.2021 г. – 01.05.2022 г. ищецът е осигурявал договорените парични средства за издръжка, предоставяйки й кредитна карта към негова лична банкова сметка в Първа инвестиционна банка, която тя му върнала след напускането на семейното жилище от негова страна, като се уговорили издръжката за децата да бъде изплащана по нейни лични сметки, описани в исковата молба.

Ответницата оспорва и твърдението, че процесната парична сума е получена от нея без основание. Излага доводи, че освен от сключения брачен договор задължението на ищеца да осигурява издръжка на децата им следва и от разпоредбите на СК. Отправя молба за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 2733 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г. се установява, че въз основа на подадено от ищеца против ответницата заявление е издадена Заповед № 1076 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.11.2022 г. за вземане в размер на 7980 лв., представляващо главница по неформален договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на заявлението до окончателното плащане. Издадената заповед за изпълнение е връчена редовно на длъжницата, която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подала възражение срещу нея, поради което с разпореждане от 29.11.2022 г. заповедният съд на основание чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с дадените указания е връчено на последния на 08.12.2022 г., а настоящата искова молба е подадена на 05.01.2023 г.

По делото е представено извлечение от банковата сметка на ищеца Г. В. Д., от 2 което се установява, че същият е правил парични преводи към ответницата общо в размер на 7980 лв., както следва: на 03.05.2022 г. в размер на 1000 лв., на 13.05.2022 г. в размер на 1000 лв., на 01.06.2022 г. в размер на 1000 лв., на 10.06.2022 г. в размер на 1000 лв., на 29.06.2022 г. в размер на 1000 лв., на 29.06.2022 г. в размер на 980 лв., на 11.07.2022 г. в размер на 1000 лв. и отново на 11.07.2022 г. в размер на 1000 лв.

Видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение от 15.08.2022 г., ищецът е поканил ответницата да му върне горепосочената сума в тридневен срок от получаване на поканата. От направеното върху поканата отбелязване се установява, че същата е била връчена на ответницата на 18.08.2022 г. чрез ЧСИ.

По делото е представен сключен между страните по делото предбрачен договор от 14.01.2021 г., уреждащ правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди сключване на брака, както и придобитото по време на брака, начините на управление и разпореждане с имуществото, участието на страните в разходите по издръжка на семейството и задълженията относно отглеждането на двете им деца, имуществените последици в случай на развод, издръжката на съпрузите по време на брака, издръжката на децата от брака и други имуществени отношения. Договорът е сключен с нотариална заверка на съдържанието и подписите на страните.

Приобщена по делото е водена между страните вайбър кореспонденция от 03.09.2021 г. и в периода 19.04.2022 г. – 11.07.2022 г.

Представени са и общо 7 бр. преводни нареждания, от които е видно, че ищецът е превел по сметка на ответницата издръжка за двете им деца Г. и Е. Д. в размер от по 200 лв. за месеците септември и октомври 2022 г., че на 10.10.2022 г. е превел сумата от 622,60 лв. – доплащане на издръжка за децата за месеците август, септември и октомври 2022 г., както и че на 04.11.2022 г. е превел по сметка на ответницата сумата от 400 лв. за издръжка на детето Г. и сумата от 300 лв. за издръжка на детето Е.

С Определение № 1625 от 06.10.2022 г., постановено по гр. д. № 2076 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г., са постановени привременни мерки, които да действат до влизане в сила на решението по посоченото дело, според които упражняването на родителските права по отношение на децата Г. и Е. е предоставено на майката Е. М. Д., при която е определено и местоживеенето на децата, определен е режим на лични контакти на бащата и е осъден същият да им заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв. за детето Г. и 300 лв. за детето Е., считано от 31.08.2022 г. до настъпване на законни основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане. По делото е представено и Решение № 411 от 13.03.2023 г., постановено по същото дело, с което бракът между страните е прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, упражняването на родителските права по отношение на 3 децата е предоставено на майката, при която е определеното местоживеенето им, определен е режим на лични контакти с бащата и същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 500 лв. за детето Г. и 400 лв. за детето Е., считано от датата на решението до настъпване на законни основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане. Видно от приложената по делото въззивна жалба, горепосоченото съдебно решение е обжалвано от ответницата пред ОС – Велико Търново. По делото е приобщен и отговор на искова молба, подаден от ищеца по гр.д.

№ 639/2022 г. на ОС – Велико Търново, последното образувано въз основа на искова молба на ответницата.

Изслушан по реда на чл. 176 ГПК, ищецът заявява пред съда, че в началото на м. май 2022 г. ответницата го е помолила да й услужи със заем, с който да покрие нуждите си. Същият посочва, че към онзи момент с нея са били разделени, но нямали развод. Твърди, че ответницата е поискала между 2000 лв. и 5000 лв. Първият превод е бил направен на 03.05.2022 г. Срокът за връщане на парите е бил до началото на месец август – около 10-то число. Ищецът заявява, че след тази дата ответницата е продължила да му иска пари, но тогава е установил, че тя е завела срещу него 10 дела и не ползва парите за благото на децата, а да плаща адвокатски хонорари. Твърди, че знае ответницата да е водила децата на море, но отрича да си спомня кога точно е било това и дали конкретно е било в периода 19.07.2022 г. – 24.07.2022 г. Посочва, че от 01.05.2022 г. до постановяване на привременните мерки е заплащал издръжката на децата само в брой, а след това – по банков път е заплащал опредЕ.та от съда издръжка. Отрича в периода 01.05.2022 г. – 01.08.2022 г. да е правил преводи на ответницата за издръжка на децата.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля М. И. Д. – баща на ответницата. Същият заявява в показанията си, че от началото на месец май 2022 г. ищецът е напуснал семейното жилище, след което е започнал да заплаща месечна издръжка на децата си от по 1000 лв. Посочва, че в края на месец юни са празнували рождения ден на по-голямото дете – Г., като тогава ищецът му е потвърдил, че е напуснал семейството и му е споделил, че всеки месец дава по 2000 лв. за издръжка на децата и отделно от това е приготвил парична сума от 1000 – 2000 лв. за почивка на децата на море. Че ищецът е предоставил на ответницата сума от 1500 – 2000 лв. за морска почивка на децата свидетелят научил и от нея самата. Свидетелят посочва още, че впоследствие е разбрал, че страните са сключили предбрачен договор и въз основа на него ищецът е заплащал издръжка на децата. Твърди, че от ответницата знае, че след 01.08. същият е спрял да заплаща издръжка на децата, а причината за това са заведените съдебни дела.

Посочва, че е виждал водена между страните вайбър комуникация, в която ищецът е заявил, че ще заплати за рождения ден на детето, а ще преведе и останалите 1000 лв. за 4 издръжката. Отрича да знае за сключенн между страните договор за заем. Заявява, че и преди ищецът е напускал семейното жилище за периоди от по 10-20 дни, но от 01.05 страните окончателно са се разделили. Твърди, че от ответницата е научил, че от началото на 2022 г. страните са живели в едно жилище, но са комуникарали единствено по вайбър. Свидетелства, че към момента ответницата работи и получава заплата, от която се издържа.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество, тъй като е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, против която от страна на длъжника е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Освен това, е налице идентитет между претенцията, за която е издадена заповедта за изпълнение, и тази, предмет на настоящото исково производство.

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи наличието на облигационно отношение между страните, породено от сключен неформален договор за заем, по силата на който ищецът е предал на ответницата исковата сума, както и че за последната е възникнало задължение да върне същата сума, падежът на което е настъпил. В случая между страните не е спорно, че чрез извършени в периода 03.05.2022 г. – 11.07.2022 г. банкови преводи ищецът е предоставил на ответницата парична сума в размер общо на 7980 лв., както и че последната е получила покана да върне посочената сума, което тя не е сторила. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи наличие на облигационно отношение между страните по договор за заем, по което ищецът като заемодател да е предоставил на ответницата като заемател процесната сума. От представеното извлечение от банковата сметка на ищеца е видно, че през горепосочения период той е превеждал на ответницата парични суми, чийто общ размер се равнява на исковата сума, а като основание за преводите е вписвано съответно „iz“, „l s ” и „lp“. От така вписаните основания не може да се направи извод, че паричните суми са били предоставяни в заем. Дадените от страна на ищеца обяснения в този смисъл не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Липсват данни, че процесната сума е предоставена на ответницата именно със задължението да я върне и то в твърдения срок – до 10.08.2022 г. По изложените съображения съдът приема, че предявеният установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.