Решение № 875 от 17.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. С*, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г. като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20241110122521 по описа за 2024 година

Ищецът „Т* С*” ЕАД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. С*, ........... е предявил искове за признаване за установено, че ответникът И. А. И., ЕГН ********** и адрес: гр. С*, ..................., с дял 1/3 от задълженията за имота, дължи следните суми: 480,36 лв. цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.10.2023г. до изплащане на вземането, 79,76 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г., 10,16 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 1.8.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, 2,31 лв. мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 26.09.2023 г.; и че ответникът М. Д. Г., ЕГН ********** и адрес гр. С*, ..................., дължи сумите: 960,73 лв. цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.10.2023г. до изплащане на вземането, 159,53 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 26.09.2023 г., 20,31 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 1.8.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.10.2023г. до изплащане на вземането, 4,62 лв. мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 26.09.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54985/23 г. на СРС. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди като собственици на топлоснабдявания имот – апартамент 25 в гр.С*, ................ Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота на 1 ответниците топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена от тях. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършено от Д., като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главница и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която ответниците възразили, което обуславя интереса от тър.ата с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват предявените искове. Твърдят нередовност на исковата молба, а по същество – неоснователност на исковете. Оспорват доставката на ТЕ в посочените количества и стойност и законосъобразното й изчисляване и разпределяне. Твърдят, че не са установени въвеждането на абонатната станция в експлоатация и изправността на средствата за измерване. Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От приетите по делото договор за покупко-продажба на жилище по чл. 117 ЗТСУ от 16.6.1987 г. и удостоверение за идентичност се установява, че М. и А. Г.и придобили 2 апартамент 25 в гр.С*, ................, при равни дялове при липса на установено друго. След смъртта на А. Г. на 4.3.1990 г., неговата идеална част наследили съпругата и двете му деца С. И. и И. И., всеки с дял 1/3 от наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството. След като ответниците не твърдят да са направили отказ от наследството, след смъртта на наследодателя са придобили съответна част от правото на собственост върху процесното жилище – децата по 1/6, а съпругата е станала собственик на 2/3 ид.части.

Въз основа на сключен с нотариален акт № 48 от 26.2.2020 г. договор С. И. дарил на брат си И. И. собствената си 1/6 идеална част от имота. Така съсобственици останали М. – с дял 2/3, и И. – с дял 1/3. Съответно, те са клиенти на топлинна енергия, доставяна в имота, и между тях и ищеца е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните, съответно са задължени за заплащане стойността на доставената ТЕ, съобразно дела си от съсобствеността.

За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки, формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответниците, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването /№ Е-РД-04-1/12.3.2020 г./. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия извършено от ФДР, като са издадени изравнителни сметки. В имота няма отоплителни тела. Ползва се топла вода, разходът за която се отчита по показанията на водомер за топла вода, което е реално отчетен. Начислена е топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата. Не се твърди и доказа от ответниците да са заявили рекламации срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове /към ФДР/. Следователно, в имота е доставена ТЕ, стойността на която съгласно заключението възлиза на 1480.15 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая 3 измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с.

ЕООД, а в последствие на Д. ЕООД, което е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен номер възлиза на 30.47 лв.

Ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.

Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като заявлението е подадено на 4.10.2023 г. /от когато се считат предявени исковете/, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 4.10.2020 г., са пога.и по давност. Ето защо като пога. по давност следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ за периода 1.5.2020 г. - 31.7.2020 г. вкл. Дължима остава сумата за главница за ТЕ за периода 1.8.2020 г.-30.4.2022 г., която съобразно заключението възлиза на 1387.26 лв., от които ответницата дължи 924.84 лв., а ответникът 462.42 лв. По отношение на услугата дялово разпределение, предвид липсата на предвиден срок за плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на съответния месец, за който се отнася, т.е. от деня, следващ месеца на извършване на услугата. Пога.о по давност е задължението за м.8 и м.09 2020 г. Дължима остава таксата ДР за периода 1.10.2020 г.-30.04.2022 г. на стойност 27.57 лв., от които исковете следва да се уважат за 18.38 лв. срещу ответницата и за 9.19 лв. срещу ответника.

Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.