Решение № 260181 от 20.10.2021, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 260181 гр. ВРАЦА, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 28.09.2021 г., в състав:

Председател:

ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА в присъствието на секретар

ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА гр.дело N 556 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Й.Ц.В.,

ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск за признаване за установено, че Община Козлодуй не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.*** и представляващ поземлен имот с идентификатор ***, дворно място с площ 842 кв.м., и построените в него сгради: жилищна еднофамилна сграда ЗП-109 кв.м., два етажа, с идентификатор ***; постройка допълващо застрояване ЗП-17 кв.м., с идентификатор ***; сграда допълващо застрояване ЗП-56 кв.м., с идентификатор ***, с предходна номерация на имота – пл.№ 1078, кв.100, парцел 3.

В исковата молба се посочва, че ищецът е наследник на Г.

Ф. В.,***, поч. на 23.11.1984 г., след чиято смърт е водено делбено производство, приключило с Решение от 30.10.1986 г. по гр.д.№ 158/1986 г. на РС-Оряхово, по силата на което делбеният имот пл.№ 1078 в кв.100 по плана на гр.Козлодуй от 1982 г., с площ от 1100 кв.м., е поставен в общ дял на Ц. Г. В. – баща на ищеца, Н. Д. В. – баба на ищеца и Л.

Г. В. – леля на ищеца. Сочи се също, че със Заповед № 105/24.03.1987 г. на ОНС-Козлодуй е постановено отчуждаване на имота на основание чл.95 и чл.98 ЗТСУ, като впоследствие тази заповед е изменена със Заповед № 284/16.06.1987 г. и Заповед № 431/25.08.1987 г., Твърди се, че тези заповеди не са изпълнени, тъй като имотът не е завзет и се ползва от собствениците и понастоящем, а наред с това не са заплащани или предоставяни обезщетения за имота.

Ищецът сочи, че по повод спорове за ползването на имота, е узнал, че е съставен Акт за частна общинска собственост № 2739/25.06.2020 г. за поземлен имот с идентификатор ***, дворно място с площ 842 кв.м., и построените в него сгради: жилищна еднофамилна сграда ЗП-109 кв.м., два етажа, с идентификатор ***; постройка допълващо застрояване ЗП-17 кв.м., с идентификатор ***; сграда допълващо застрояване ЗП-56 кв.м., с идентификатор ***, с предходна номерация на имота – пл.№ 1078, кв.100, парцел 3. След като му е станало известно съществуването на този незаконосъобразен акт е отправил молба до Община Козлодуй за отмяна на същия и прекратяване на отчуждителното производство по ЗТСУ, но по тази молба няма произнасяне и не са предприети исканите действия.

В исковата молба се развиват правни съображения, че съгласно чл.5, ал.3 ЗОбС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а доколкото този имот не е завзет до 30.10.1998 г. и през цялото време е владян от собствениците му, то са налице предпоставките на § 9, ал.2 от ПЗР на ЗУТ за прекратяване на започнатата, но незавършена отчуждителна процедура, което поражда правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Козлодуй, в който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.

Ответникът навежда доводи, че за ищеца не е налице правен интерес от оспорване правото на собственост на Община Козлодуй за целия имот, тъй като имотът е съсобствен. Счита, че при наличието на влязъл в сила административен акт за отчуждаване, не е допустимо гражданският съд, дори и по силата на косвения съдебен контрол, да се произнася по неговата основателност, законосъобразност и евентуалното прекратяване на отчуждителното производство.

Развива съображения относно правната същност и доказателствената сила на акта за общинска собственост.

С Определение № 260199/17.03.2021 г. съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. Този съдебен акт е отменен с Определение № 1930/22.07.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 1210/2021 г. по описа на САС и делото е върнато на ОС-Враца за произнасяне по същество на спора.

По делото са събрани писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 336/12.06.2019 г., издадено от Община Козлодуй, се установява, че ищецът Й.Ц.В. е син на Ц. Г. В., починал на 16.11.2005 г.; внук на Г. Ф. В., починал на 23.11.1984 г., и правнук на Ф. А. В., починал на 28.05.1984 г.

С нотариален акт № 72, т.ІІІ, дело № 282/1973 г. Ф. А. В. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр.Козлодуй и представляващ дворно място от 945 кв.м., съставляващо имот пл.№ 961, от който се образува парцел V в кв.119 по плана на гр.Козлодуй, при граници: улица, С. Ц. Б., Л. Я.и Й. А. Н., заедно с построените в дворното място: масивна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, кухня и кош.

Видно от представеното заверено копие от Решение №

456/30.10.1986 г. по гр.д.№ 158/1986 г. по описа на РС-Оряхово между наследниците на Ф. В. е извършена съдебна делба на наследствено имущество, при която в общ дял на Ц. Г. В., Н. В. и Л. Г. В. е поставен недвижим имот: дворно място от около 1 100 кв.м., пл.№ 1078 в кв.100 по плана на гр.Козлодуй, заедно с жилищната сграда и другите подобрения в имота.

Със Заповед № 105/24.03.1987 г. на председателя на

ОНС-Козлодуй на основание чл.95 вр. чл.98 ЗТСУ е отчуждено цялото дворно място пл.№ 1078 в кв.100 по плана на гр.Козлодуй, заедно с всички постройки, подобрения и трайни насаждения в същото. Със заповедта е извършена оценка на дворното място и подобренията и е предложено собственикът Ц. Г. В. при стойност на отчуждението 20 886,21 лв. да бъде обезщетен с тристайно жилище в гр.Козлодуй за задоволяване жилищните нужди на семейството му. Посочената заповед е допълнена със Заповед № 284/16.06.1987 г. на председателя на ОНС-Козлодуй като е посочено, че съсобственикът Н. Д. В. се обезщетява с едностайно жилище за задоволяване жилищните нужди на семейството й при стойност на отчуждението 10 443,11 лв., а съсобственикът Л. Г. В. се обезщетява със стойност на отчуждението 10 443,10 лв. в брой. Със Заповед № 431/25.08.1987 г. на председателя на ОНС-Козлодуй е видоизменена Заповед № 284/16.06.1987 г. в частта относно разпределението по части и стойностно, като е посочено, че Ц. В. притежава 16/24 ид.ч. на стойност 27 848,28 лв., Н. Д. В. притежава 4/24 ид.ч. на стойност 6 962,07 лв. и Л. Г. В. притежава 4/24 ид.ч. на стойност 6 962,07 лв.

С Акт № 2739/25.06.2020 г. Община Козлодуй е актувала като частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-89/11.12.2007 г. на изп.директор на АГКК, с площ 842 кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до

10 м.), номер по предходен план: 1078, кв.100, парцел 3, ведно със сградите, които попадат в имота: 1. Сграда с идентификатор ***, застроена площ 109 кв.м., брой етажи 2, предназначение: еднофамилна жилищна сграда; 2.

Сграда с идентификатор ***, застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 3. Сграда с идентификатор ***, застроена площ 56 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване, при съседи на имота: ***;

***; *** и ***. Като основание за актуването е посочена Заповед № 105/24.03.1987 г. на ОНС-Козлодуй.

С молба рег.№ 903-94-563/04.08.2020 г. Й.Ц.В. *** при спазване на § 9, ал.2 ПЗР на ЗУТ да отмени заповедта за отчуждаване на имота и да прекрати отчуждителното производство. В молбата е посочено, че собствениците на имота не са получавали обезщетение и имотът не е завзет до 30.10.1998 г. По делото липсват данни за изпратен отговор на тази молба от Община Козлодуй.

В с.з. на 25.02.201 г. съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че след отчуждението този недвижим имот не е завземан от Община Козлодуй и върху него не е упражнявана фактическа власт от ответника.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл.124, ал.1 ГПК.

Съобразно задължителните разяснения, дадени в ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В конкретния случай ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с притежавано от наследодателите му право на собственост преди отчуждаването на спорния имот и фактът, че след проведената процедура по отчуждаването му имотът не е завзет от ответника, ползва се от собствениците и на същите не са заплащани или предоставяни обезщетения за имота. Влязлото в сила Определение № 1930/22.07.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 1210/2021 г. по описа на САС, с което е прието, че с този иск ищецът цели защита на правото си на собственост върху имота и при наличие на процесуална възможност да избере вида защита, не следва да обосновава интереса си от предявяване на иска, е обвързващо за настоящата съдебна инстанция.

Що се касае до наведените в отговора на исковата молба доводи, че искът е недопустим, тъй като според изложените в исковата молба твърдения имотът е съсобствен и за ищеца не е налице правен интерес да оспорва правото на собственост на ответника по отношение на целия имот, съдът намира същите за неоснователни. Съдебната практика - напр. Решение № 11/01.02.2018 г. по гр.д.№ 1131/2017 г. , ІV гр.отд. на ВКС, Решение № 820/27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., І гр.отд. на ВКС, Решение № 728/02.11.2010 г. по гр.д.№ 213/2010 г., І гр.отд. на ВКС, Решение № 553/08.09.2010 г-. по гр.д.№ 1692/2009 г., І гр.отд. на ВКС и др, приема, че искът за защита право на собственост може да бъде предявен самостоятелно от всеки от съсобствениците, без да е необходимо останалите да участват в процеса. Правото на ищците да търсят защита не само по отношение на собствените си права, но и по отношение на целия имот произтича от това, че са съсобственици и като такива могат да ползват цялата вещ независимо колко и кои са съсобствениците на имота.

Съсобствениците в производството по иск за собственост не са необходими, а обикновени другари, поради което не е необходимо участието на всички, а постановеното решение по отношение на един от тях не обвързва със сила на присъдено нещо и останалите. Като взема предвид тази съдебна практика и като отчита, че в конкретния случай е предявен отрицателен установителен иск и предметът на спора не е правото на собственост на ищеца, а отричаното от него право на собственост на ответника, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, че е следвало да бъде предявен иск за защита на притежаваните от ищеца идеални части от имота.

В производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът носи тежестта да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответника - фактите, от които произтича правото му - т.1 от ТР № 8/2012 г.

Както бе посочено, правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск се обосновава с наличието на твърдяно и защитимо право на собственост, което за ищеца произтича от наследствено правоприемство.

В подкрепа на своите твърдения ищецът е представил доказателства, от които се установява, че е наследник на Ц. Г. В., както и че наследодателят му по силата на съдебен акт, постановен в делбено производство, е получил в общ дял и в съсобственост с майка си Н. Д. В. и със сестра си Л. Г.

В. недвижим имот, представляващ дворно място пл.№ 1078 в кв.100 по плана на гр.Козлодуй от 1982 г., с площ от 1100 кв.м., заедно с жилищната сграда и другите подобрения в имота. Идентичнтостта на този имот с имота, предмет на настоящия правен спор се установява от Акт № 2739/25.06.2020 г. за частна общинска собственост, както и от приложената скица.