Решение № 20297 от 10.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

..0297 гр. С., 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело ..0231110127290 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № .............3 г., уточнена с писмени молби вх. № .... г., № .... г., № ...3 г., № .... г., на К. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ............ срещу В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. .........., с която са предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да приведе височината на сграда с идентификатор ......... находяща се на адрес: гр. .........., на височината на оградата на съседния имот с идентификатор ........, находящ се на адрес: гр. ........., а именно – на височина 2,20 метра, както и да преустанови използването на сграда с идентификатор .......... като търговски обект.

В исковата молба и уточнителните молби към нея се твърди, че ищецът е собственик апартамент, находящ се на адрес: ............ разположен в жилищна сграда – многофамилна с идентификатор ..........., като притежава и право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ............ В съседния поземлен имот с идентификатор ......... е построена постройка за допълнително застрояване с идентификатор ......... с предназначение „Кулинарен магазин с работилница“, с площ от 45 кв. м. и разгърната застроена площ от 90 кв. м., с височина на постройката 4,10 метра. Ищецът излага съображения, че процесната сграда е узаконена в нарушение на чл. 42, ал. 3 ЗУТ, тъй като не е изградена на 3 метра разстояние от оградата, която разделя двата поземлени имоти. Твърди, че така построената сграда засенчва имота на ул. „Л.“ ...., разваля гледката от прозореца на ищеца, прави сянка на растенията в двора, като от покрива на постройката се излива вода върху оградата на съседния имот и по този начин оградата се руши. Освен това, водостокът на процесната сграда навлиза в двора на кооперацията. Ищецът поддържа, че не може да изгради гараж в двора на кооперацията, защото върху него ще се излива вода от покрива на съседната сграда.

Твърди, че етажните собственици в жилищната сграда, където апартамент понастоящем притежава и ищецът, са дали разрешение да се построи сграда в съседния имот, но с предназначение на гараж, и с височина, съответна на височината на оградата, а ако сградата е по-висока – да бъде на 3 метра отстояние от оградата. Излага съображения, че по устройствен план постройката е предназначена да бъде гараж, а Столична община, район 1

„Л.“, не е уведомила етажните собственици за строежа на постройката и промяна на нейното предназначение, с което са нарушени разпоредбите на чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ.

Поддържа, че в момента сградата се използва като магазин, с което се нарушава общественият ред, тъй като той затваря след 22:00 ч. и заради това се вдига шум, както и се вдига шум от 14:00 ч. до 16:00 ч., а също и в събота и неделя; изхвърлят се касови бележки, опаковки, фасове, събират се клиенти пред магазина, които вдигат шум и нарушават обществения ред. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата В. Л. Д., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата на адрес: гр. ........., но твърди, че дворът, в който е изградена жилищната сградата, е общинска собственост и не принадлежи на етажните собственици, което се установявало от НА № 46 от 23.03.1963 г. Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че построената от нея и покойния й съпруг сграда е построена в разрез с изискванията на закона, както и че незаконно в магазина се извършва търговска дейност. Оспорва твърденията на ищеца, че нейната постройка пречи на ищеца и на живущите в сградата етажна собственост и твърди, че тя се от полза от всички живеещи в квартала. Излага твърдения, че на 29.11.1994 г., на името на нея и на съпруга й, е било издадено разрешение за строеж на гараж с магазин, съобразно одобрен архитектурен проект. Съгласно обяснителна записка към проекта са спазени всички изисквания на приложимото към този момент законодателство, а именно ЗТСУ и подзаконовите му актове, като е посочено, че корнизът на сградата не надвишава височината на съществуващата стара масивна ограда от 2,30 метра, отделяща парцела от съседния му такъв, изрично е споменато, че скатният покрив е проектиран стриктно по изискванията на Наредба № 5, а плосък покрив за този обект е нецелесъобразен с оглед на топлоизолация, отводняване, архитектура на съществуващата къща. Оспорва твърденията на ищеца, че за този строеж е следвало да бъде получено съгласието на собствениците на самостоятелни обекти в съседната сграда, тъй като парцелът е бил държавна собственост още при построяването на сградата на ул. „Л.“ ...., съответно в момента е общинска собственост. Въпреки това, съгласие на етажните собственици на сградата е било поискано и такова е било дадено. Поддържа, че съгласно чл.

24, ал. 2 ЗУТ височината на сградата се определя от корниза й, а не от най-високата точка на покрива, като на 14.03.1996 г. е направена проверка за спазване на кота корниз, при която изрично е отбелязано, че отклонения няма и кота корниз е спазена. Съгласно Удостоверение № 164/22.12.2005 г. строежът на едноетажна сграда, състояща се от гараж и магазин за хранителни стоки, е въведен в експлоатация и законно магазинът функционира и до днес.

Впоследствие, през 2006 г., ответницата е предприела действия по промяна на предназначението на сградата от магазин и гараж в магазин за хранителни стоки. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в Определение ..0318/18.05.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в тази му част, съдът е отделил, на основание чл.

153 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът е собственик на самостоятелен жилищен обект в сграда с идентификатор ..........., построена в имот, съседен на имот с идентификатор ......... в който е изградена постройка на ответницата, която се ползва като търговски обект.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за 2 собственост на апартамент (жилище) по чл. 55-г от ЗПИНМ № 42, том VII, дело № 1086/1963 г. по описа на нотариус .......... (л. 64), с който ......... – Б.а и ...... А. Б. са придобили чрез покупка правото на собственост върху апартамент .., находящ се в гр. ........., ет. 1, с обща площ от 77,25 кв. м., ведно със зимнично помещение № 4 и таванско помещение .., и с 21.18 % идеални части от общите части на сградата, вкл. портиерското помещение, която сграда е построена върху държавна земя.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177, том I, рег. № 8011, дело № 163/2022 г. на нотариус ......, с рег. ....... на НК (л. 4), видно от който на 16.06.2022 г. А. И. Б. е дарил на сина си К. А. Б. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. Л.“ ...., а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........., представляващ апартамент .., на първия етаж, с площ от 77,25 кв. м. /подробно индивидуализиран/. Видно от отбелязването в пункт II от нотариалния акт дарителят А. И. Б. запазва за себе си и за съпругата си Ирина Тодорова Б.а пожизнено, заедно и поотделно, правото на ползване върху апартамент ...

Въз основа на горепосочените актове за собственост се установява по категоричен начин, че ищецът К. А. Б. е титуляр на правото на собственост върху самостоятелен жилищен обект – апартамент .., находящ се в жилищната сграда в гр. С., ул. Л.“ ...., построена върху недвижим имот, представляващ към момента на построяването й държавна собственост. Така ангажираните документи удостоверяват притежавани от ищеца вещни права върху 21.18 % идеални части единствено от общите части на сградата, но не и от земята, върху която последната е изградена. Липсват доказателства за осъществено спрямо ищеца придобивно основание, въз основа на което същият да се легитимира като съсобственик на имот с идентификатор ........ – този извод на съда се подкрепя и от отбелязванията в представените от ищеца скица на поземлен имот ............ г. и извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти (л. 79-80), в които се посочва, че К. А. Б. е титуляр на право на строеж, но не и на право на собственост. При тези доказателства, съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, наведени в молбата му от 19.05.2025 г., че той е носител на вещни права и върху земята, върху която е построена жилищната сграда на ул.

„Л.“ .....

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост върху гараж и магазин, придобит чрез приращение, строеж и суперфиция № 187, том XI, дело ..242/1996 г. по описа на нотариус ........... (л. 33), с който на 13.06.1996 г. В. Л. Д. и .......... са признати за собственици на едноетажна сграда, състояща се от гараж, магазин и антре със застроена площ от 45 кв. м., заедно със складови и сервизни помещения с площ от 45 кв. м., находяща се в гр. .........., построени съгласно одобрен архитектурен план от 23.09.1994 г. и Разрешение за строеж № 119/1994 г. върху собствено дворно място, съставляващо парцел V-201 от кв. 83 по плана на гр. С., м. „Л.“.

По делото е представено и прието като писмено доказателство цитираното в Нотариален акт № 187/1996 г. Разрешение за строеж № 119/1994 г. (л. 57), издадено от началник служба „Архитектура и благоустройство“ – район „Л.“, на В. Л. Д. и ....... за строеж на гараж с магазин. Към него е приложена обяснителна записка, според която е изготвен архитектурен работен проект за малък магазин за хранителни и нехранителни стоки и долепен гараж за един лек автомобил въз основа на виза за проектиране от главния архитект на ТОА „Л.“ според заповед от 09.09.1994 г.; спазени са указаните във визата размери на застроителното петно – дълбочина на магазина – 8 метра, и на гаража – 6,5 метра, при обща ширина 6,3 метра; спазено е изискването корнизът на сградата да не надвишава височината на съществуващата стара масивна ограда, долепяща се до магазина от запад и отделяща частния жилищен парцел от съседния парцел – а именно 2,3 метра.; скатният покрив е построен така, че да се вмести далеч по-ниско от линията 45 градуса, считана за максимална според Наредба № 5; плосък покрив за тази сграда не е целесъобразен от гледна точка на 3 конкретната архитектурно-градоустройствена обстановка, топлоизолация, отводняване и архитектурно художествен образ и ансамбъл на старата къща; отводняването е с два улука с ширина 12 см., като улукът върху старата ограда отвежда вода през стената към водосточна тръба в собствения парцел; конструкцията е масивна – сутеренът е от бетонни стени, а надземната част е от тухла и стоманобетон по конструктивен проект; покривът е двускатен с дървена конструкция.

По делото е представено писмо без четливо посочена година на входиране, което е адресирано до началника на отдел „Архитектура“ и конкретно до проектанта на кв. 88 – Л., от лицата ...... Б., А. Б., .......... (л. 3), с което се удостоверява съгласието на последните да бъде построен гараж на ул. „Л.“ ....., ако той няма височина повече от 2,20 метра – съответстваща на височината на оградата между съседните имоти. С оглед на наведените от ищеца фактически твърдения, съдът приема, че по същество същият не оспорва, а признава обстоятелството, че етажните собственици в жилищната сграда на ул. „Л.“ .... са дали предварително съгласие за построяване в съседния имот на ул. „Л.“ ..... на гараж с височина не повече от 2,20 метра – съответстваща на височината на оградата между съседните имоти.