Решение № 260279 от 15.04.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в следния състав

СЪДИЯ :

МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2470 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по предявени при условията на евентуалност отрицателни установителни искове с правно искове чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба ищецът “С.Б.” АД, ЕИК ******, твърди, че е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. София, район “Надежда”, ул. “******, с идентификатор ***. Твърди, че след извършен ремонт на подземните комуникации в имота и съгласно изискванията за противопожарна безопасност за монтиране на хидрантни кранове се е наложило промяна на водопровода и преместване на отчитащите устройства, за което през 2019 г. дружеството е сигнализирало многократно на телефона на ответника “С.В.” АД, ЕИК ******, с молба за посещение в имота и констатиране на промяната и отчитане на потреблението.

Ищецът твърди, че с протокол на “С.В.” АД № КНВ ******от 02.06.2020 г. на “С.Б.” АД е начислена като дължима сумата от 75 468,84 лева без ДДС или 90 544,87 лева с ДДС на основание чл. 50 вр. с чл. 49 от Общите условия на доставчика, за което е издадена от “С.В.” АД и фактура №

**********/11.06.2020 г. Твърди, че посочената сума съответстства на количество от 35 748 куб.м., определено за период на едногодишно потребление (15.10.2018 г. – 15.10.2019 г.) от базата, собственост на дружеството, съобразно пропусквателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера. Твърди, че посоченото основание от Общите условия касае установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи и съответства на чл. 37, ал. 1 вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Твърди, че с писмо вх. № О/Ж-942 от 16.07.2020 г. ищцовото дружество е възразило срещу заплащане на сумата по посочената фактура поради недължимост с оглед нищожност на клаузите на чл. 50 вр. с чл. 49 от

Общите условия.

Твърди, че в Писмо от 30.07.2020 г. ответникът е описал посещенията и констатациите в имота, но не е посочил дали ще преразгледа размера на претендираната сума. Посочено е, че на 26.06.2018 г. е направено отчитане от ответника на водомер с фабричен номер 145780 с показание 19435, което не се е променило и при следващи посещения по график на 25.07.2018 г., 29.08.2018 г. и 25.09.2018 г., т.е. нулево потребление. Посочено е, че от служителя на ответника е констатирано, че сградното водопроводно отклонение преди измервателния уред е прекъснато и за периода 26.06.2018 г. – 22.05.2020 г. не е таксуван разход по партида с клиентски номер **********. Посочено е, че на 15.10.2019 г. екип на ответника е посетил имота и е констатирал изграждането на ново сградно водопроводно отклонение и инсталиран измервателен уред, нерегистриран в базата данни на “С.В.” АД. Посочена е и следваща проверка на 10.03.2020 г.

Посочена е проверка на 08.05.2020 г., при която е описан от ответника фабричният номер на новия комбиниран водомер и са отчетени неговите показания, както и че е констатирано, че сградното водопроводно отклонение не отговаря като местоположение и диаметър на географската информационна система на ответника.

Ищецът твърди нищожност на клаузите на чл. 50 вр. с чл. 49 от Общите условия, определящи неустойка при неизпълнение на договора с ВиК оператора - незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Твърди, че начислената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Твърди, че одобряването на общите условия на ответника от КЕВР не може да санира нищожността на клаузата, нито факта, че същите възпроизвеждат клаузи на Наредба № 4/14.09.2004 г. Твърди, че в случая среднодневното потребление, което е посочено и в протокола и издаваните фактури, възлиза приблизително на 0,4 куб.м. на ден или 12 куб.м. на месец, а начислената неустойка е върху 2979 куб.м. на месец, което надхвърля с 248 пъти реалното потребление. Твърди, че в имота за процесната година не е възможно да са влизали по 90 куб.м. на денонощие.

Ищецът твърди нищожност на клаузата на чл. 50 вр. с чл. 49 от Общите условия като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Твърди, че ищцовото дружество е потребител по смисъла на §1, ал. 1, т.

2, б. “а” от ДП на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, поради което имал право да ползва защитата срещу неравноправни клаузи по чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че горепосочените клаузи от общите условия са нищожни, не са индивидуално уговорени и са част от общи условия (чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП).

Ищецът твърди, че е освободен от отговорност поради изключителна вина на ответника за настъпване на нарушението и вредите съгласно чл. 83 от ЗЗД. Твърди, че щом от 26.06.2018 г. ответникът е имал знание и информация, че водопроводната връзка е прекъсната и преместена, то същият в продължение на две години не е предприел действия за констатиране на нарушението и издаване на протокол по реда на чл. 50 вр. с чл. 49 от Общите условия. Твърди, че по този начин ответникът е злоупотребил с права, доколкото се явява и по-силната страна в установеното правоотношение предвид позицията му на единствен доставчик на услугата на територията на гр.

София. Сочи, че твърдяното неизпълнение се дължи изключително на поведението (бездействието) на “С.В.” АД. Твърди, че ако не се приеме горното, то “С.В.” АД е допринесло за настъпване на неизпълнението и дължимата сума е значително по-малка, ако се отчете съпричиняване от страна на ответника.

Ищецът прави искане за намаляване на процесната неустойка поради прекомерност на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че предвид среднодневното потребление от 0,4 куб.м. на ден, т.е. 12 куб.м. на месец или 144 куб.м. за една година и при цена от 2,53 лева с ДДС, то претърпените вреди са в размер на 365 лева за една календарна година. Твърди, че поради това начислената неустойка за 2 979 куб.м. на месец надхърля 248 пъти реалното потребление и се явява прекомерна.

Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 90 544,87 лева с ДДС по фактура № **********/11.06.2020 г., издадена от “С.В.” АД на “С.Б.” АД, за имот, находящ се на адрес: ***, и при условията на евентуалност отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 89 814,87 лева с ДДС, която съставлява част от сумата по фактура № **********/11.06.2020 г., издадена от “С.В.” АД на “С.Б.” АД за гореописания имот, както и при условията на евентуалност отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 90 179,87 лева с ДДС, която съставлява част от сумата по фактура № **********/11.06.2020 г., издадена от “С.В.” АД на “С.Б.” АД за гореописания имот.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “С.В.” АД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът не оспорва изложените от ищеца факти относно водопроводното съоръжение. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на неустоечните клаузи. Сочи, че строежът не е узаконен по надлежния ред, няма съгласуван проект, нито заявка за договор за присъединяване на новоизградението сградно водопроводно отклонение (СВО) при изменение параметрите на присъединяване, които да са съгласувани надлежно с ВиК оператора. Сочи, че ищецът като потребител на ВиК услуги е в неизпълнение на задължението по чл. 5, т. 2 от Общите условия, определяща ползването от потребителя на ВиК услугите само чрез законно изградени и присъединени към водоснабдителната и канализационната системи отклонения.

Сочи, че в разглеждания случай разходът на вода е изчислен по пропускванетлната способност на водопроводното отклонение, при 6 часа потребление в денонощието и скорост на изтичане на водата 1 m/s за едногодишен период (чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 50 от Общите условия на ответника). Сочи, че в хипотезата на незаконно присъединяване не се изследва субективното отношение на потребителя, неговото знание или вина, а формираната санкция не е изчислена и определена на база изразходнатите количества вода и не се дължи за реално потребена от потребителя вода, а се дължи като компенсация за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен период консумация на доставена вода. Сочи, че за начисляването на неустойката е достатъчно констатирането на незаконно присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи.

Оспорва твърдението на ищеца, че е налице съпричиняване от страна на “С.В.” АД.

Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие на добрите нрави. Сочи, че в случая неустоечните клаузи обезпечават изпълнението, като едновременно с това обезщетяват оператора и санкционират неизпълнението на договорните задължения. Сочи, че неустойката не се начислява въз основа на измерителя, както претендира ищецът. Ответникът сочи, че неустойката се изчислява за вредите, които “С.В.” АД търпи от самоволното, нерегламентирано и незаконно прекъсване на законно изградено и функциониращо СВО, нарушаването на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, създаване на невъзможност за регламентирано отчитане на вода, а оттам – компрометиране на правилното ползване на ВиК системите и правиното отчитане на потребените водни количества, както и загуба на приходи. Сочи, че поради това неустойката не противоречи на добрите нрави.

Оспорва твърденията на ищеца за прекомерност на неустойката, тъй като неустойката между търговци не може да се намалява поради прекомерност предвид специалната норма на чл. 309 от ТЗ.

Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на неустойката като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като ищецът е търговско дружество и не попада в кръга на субектите, защитата на чиито права попадат в обхвата на ЗЗП. Сочи, че поради това изследването дали клаузите на чл. 50 вр. с чл. 49 от Общите условията представляват или не неравноправни клауди по смисъла на чл.143 от ЗЗП е недопустимо.

Ответникът претендира направените по делото разноски.

Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и изложените твърдения, както и оспорва възраженията на ответника. Сочи, че начинът на използване на обекта през посочения период, както и след това е непроменен – отдаване под наем на складова база на различни търговци.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че “С.Б.” АД е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. София, район “Надежда”, ул. “******, с идентификатор ***, към който се предоставят от ответника “С.В.” АД водоснабдителни и канализационни услуги.

Не се спори между страните, че от ищцовото дружество са извършени промяна на водопровода и преместване на отчитащите устройства.

По делото е представен от ищеца протокол

№ КНВ ******от 02.06.2020 г., съставен от инж. С.и Й.Й.– представители на “С.В.” АД, в който е посочено, че в обект, находящ се в гр. София, кв. ПЗ Илиянци, ул. “******, е изградено ново СВО и изместена водомерна шахта, няма документи за новоно СВО, като протоколът е съставен на основание чл. 50 от Общите условия на ответното дружество. В протокола е посочено, че за периода от 15.10.2018 г. до 15.10.2019 г. за нерегламентираното ползване на ВиК на обекта се заплаща по пропусквателена способност на водопроводната инсталация преди водомера или общо за 35 748 m³.